След като преди седмица акцентирахме върху силните и слаби страни на Черно море, сега е време да поговорим и за другия финалист в турнира за Купата на България - Левски. „Сините" се възприемат като абсолютен фаворит за националното отличие, а евентуален неуспех може да доведе до сериозни сътресения в редиците на обичания клуб.

Категорично, левскарите изпращат един повече от ужасяващ сезон. Всичко започна с недоразумението Пепе Мурсия, премина през отчаяните опити на Гонзо да класира тима в Топ 6 и завърши с позорно изпадане във вече прословутата втора шестица. Нека не забравяме и поредните две загуби от ЦСКА, които впоследствие се оказаха и единствената радост за клетниците от „Борисовата градина". Всичко това, гарнирано и с нечуваната финансова криза, превърна „сините" в един от най-подиграваните отбори в България. Ореолът им на величие избледня съвсем, а надеждите за Европа бяха почти утопични.

Нещата се промениха за добро с идването на 2015-а година, когато на небосклона се появи Стойчо Стоев. Специалистът страда много, но все пак научи левскарите да играят печеливш футбол. В крайна сметка, трудът на всички обичащи Левски бе възнаграден и столичани се добраха до финала за Купата. До заветния двубой се стигна след драматичното елиминиране на Лудогорец, което само затвърди възходът на Левски през пролетния полусезон.

Колкото и опасен отбор да е Черно море, предимството определено е за Левски. Може да звучи клиширано, но най-силната черта в отбора е колективът. От дълги години чужденци и българи не са съжителствали толкова добре на „Герена". На терена и извън него, футболистите са преди всичко приятели, а голяма „заслуга" за това има безпаричието. Липсата на заплати обедини Гаджев и компания, които някак си преживяха Батковата зима и сега са устремени към далеч по-приятни емоции.

Друг важен компонент е отличната моментна форма на „сините" звезди. Сякаш датата 30 май е като по поръчка за левскарите, които в момента демонстрират своя най-добър футбол. Играчи като Гаджев, Бедоя и Борислав Стойчев най-сетне се събудиха от дълбокия си сън и внасят нужната увереност в левскарската единадесеторка. Прогрес има дори и в представянето на Луис Педро и Либан Абди, които сензационно загърбиха своето голямо его и започнаха да играят в името на отбора, а не индивидуалната слава.

Какво да кажем за Антонио Аниете?! Испанецът има необходимите качества, за да спечели сам така жадуваното отличие за клуба. Играчът с номер 20 „заразява" колегите си със своето невероятно себераздаване и глад за успехи. Както добре знаем, умее да комбинира по отличен начин с останалите атакуващи футболисти, което предвещава много интересни ситуации пред вратата на Александър Чанович. Единственият минус в представянето на Кинтата е неговата вродена темпераментност. Може да се превърне в лесна жертва за провокации, която като нищо може да му издейства и картон с червен цвят нещо, което вече му се е случвало в мачовете срещу Черно море.

Триумфът на „Лазур" преминава и през добра игра от страна на Валери Домовчийски и Аймен Белаид. Гореспоменатите футболисти така и не намериха необходимия си игрови ритъм. Домо се представи на ниво единствено през зимните контроли, а след това отново бе бледо копие на себе си. Напоследък бившият играч на Херта е изгубил своето самочувствие. Това най-лесно си проличава от неговите фрапантни пропуски. В поредица от няколко мача, Валери не успява да реализира от чудовищно добри позиции, които със сигурност притесняват както него, така и треньорът му Стойчо Стоев.

Аймен Белаид е другото слабо звено в състава на Левски. Бранителят е склонен да направи неочакван „подарък" за съперниковите нападатели. Тунизиецът така и не се научи на позициониране, превръщайки се в лесна жертва за технически надарен съперник или бързоног флангови футболист. Подобно на Аниете, африканецът също има много нисък праг на търпимост и е способен да си изкара безумен картон, с което да обърка сметките на целия отбор. За да бъдем поне малко позитивни спрямо Аймен, тунизиецът се представя с една идея по-добре от новото попълнение Емил Нину, който май е сигурен пътник след края на сезона.

Левски може да разчита безрезервно на своите млади футболисти. Няма да бъде изненада, ако Божката Краев и Боби Цонев започнат като титуляри на „Лазур". Двамата израснаха неимоверно много под ръководството на Стойчо Стоев, който освен самочувствие им даде и достатъчно шансове за изява.

Краев „захапа" титулярното място и заби на пейката Луис Педро. За съжаление врачанският талант се притеснява доста по време на решителните мачове за клуба, което го прави доста рисков избор за битката срещу „моряците". Ако играта му обаче потръгне, отбраната на Черно море трудно ще се справи с желания от куп италиански тимове халф.

Боби Цонев пък има трудната задача да се бори с Влади Гаджев и Мигел Бедоя. Близнакът сякаш вече напълно е забравил за тежката си контузия, която го извади от терените за половин година. Той е от футболистите тип „перде". Няма страх и уважение от никого, което донякъде е положително качество. Притежава прилична техника и плътен удар, който тепърва ще поразява вратарите в „А" група.

Последният и може би най-важен фактор, който би помогнал на Левски за спечелването на Купата, е „синята" публика. Привържениците са гладни за трофеи и ще изпълнят до краен предел трибуните на „Лазур". Със сигурност ултрасите ще дадат нужната сила на футболистите, които сякаш са задължени да ги зарадват с триумф след множеството тежки моменти, на които бяха подложени през последните няколко години.

Левски има какво да губи във финала срещу Черно море. Напрежението може и да се окаже пагубно за подчинените на Гонзо. Добре известно е, че Купата на България носи и квота за Лига Европа. Европейските клубни турнири пък са извор на сериозни финансови постъпления, които в момента са с витално значение за хората на „Герена". Прекалено много причини, които има вероятност  да „налеят бетона" в краката на левскарите. Именно подобна паника може да бъде използвана от разчитащия на контраатака тим на Черно море, който най-сетне да се поздрави с ценното национално отличие.

Изводът, който може да извадим от всичко написано до момента е, че Левски е големият фаворит за Купата на България. „Сините" се намират в подходящата футболна форма, с която не би трябвало да имат проблем срещу Черно море. Мотивацията и публиката също ще са на страната на вековниците. Самите те обаче са и най-голямата опасност за евентуален провал на „Лазур". Напрежението от задължителния успех може да притесни максимално играчите на Стойчо Стоев и да ги накара да изпитат разочарованието, което преживяха преди две години след изгубения финал срещу Берое. А дали вековниците са си взели поука от фиаското срещу заралии, ще разберем само след няколко дни, когато Купата на България ще поеме към София или Варна.