Решението на БФС, да подсили националния ни отбор с качествени чужденци, е оправдано. Чрез този акт обаче от централата негласно признават за липсата на достатъчно потенциал в българските футболисти. За да се хареса на своите ръководители, Ивайло Петев моментално реши да използва този хитър трик. Повиквателната на Марселиньо бе само началото. Очакванията са, че след него ще станем свидетели на още куп легионери, които с най-голямо удоволствие биха бранили честта на България.

И докато натурализация на Марселиньо, Александър Барт, Натанаел Пимента и Жуниор Кайсара е нещо логично, изненада буди циркулиращото в медийното пространство име на Борис Ташчи. Никому известен футболист, който би могъл да вкара в огромна беля както Ивайло Петев, така и неговите „кукловоди".

От километри си личи, че около Ташчи гравитират сериозни мениджърски интереси. Момчето е рожба на любовта между бесарабски българи и има големия шанс да бъде стане наш национал. До този момент изявите му на терена не убеждават, че заслужава подобна чест.

Ключовото за един нападател е неговата статистика. Най-често срещаната цифра при Ташчи е 0. Толкова попадения Борис има за отборите на Динамо (Москва), Хорвела и първия тим на Щутгарт. В първите два състава той дори няма мач за мъжете, подвизавайки се предимно за дублиращите отбори. Ако се става национал с 51 минути в Бундеслигата и 7 гола за Щутгарт II (последният в Трета Бундеслига), то какво ще кажат множеството български нападатели по света и у нас.

Ташчи може само да си мечтае за попаденията и кариерата на Валери Божинов. „Малкото коте", което в момента е най-резултатният български нападател зад граница, но така и не получава покана за националния. Какво пък да кажем за стрелците на ЦСКА - Костадин Хазуров и Преслав Йорданов!? Двамата също играят в трета дивизия, вярно класата на Югозападната „В" група е в пъти по-ниска, но за разлика от Ташчи, те имат сериозен опит и в професионалния футбол. Ако бъдем дребнави, може да споделим, че „червеното" дуо общо има 41 гола през този сезон, с 9 повече от всички попадения на Щутгарт II в третия ешелон на немския футбол.

Да не би един Андрей Гълъбинов да няма качества отново да играе в националния? Футболист, който изгради достойна кариера в Серия „Б" и за разлика от Борис никога не е имал „0" в своята статистика.  На опашката се нареждат и Венци Христов, Ивайло Димитров-Косъма, Димитър Макриев...

Риторичните въпроси могат да продължат още дълго време. Сентенцията от всичко това е, че точно този футболист, поне на този етап, няма никакъв потенциал за националния отбор. Повиквателната към него ще бъде обида за всички български нападатели. Тотално обезценяване на поста, който години наред ни е радвал с играчи като Аспарухов, Жеков, Стоичков, Пенев, Бербатов и още много други.

Сега за БФС и Петев остава тънкият момент да отсеят „зърното от плявата". Мениджърските интереси ще бъдат изключително големи и подобни „българи" като Ташчи ще търсят своите 5 минути слава, съблазнени от предстоящите мачове с Франция, Холандия и Швеция.

Нека обаче не забравяме, че подобни „парашутисти" никога няма да останат в историята на националния тим. За добро или зло, бъдещето на България винаги ще зависи от нашите си „ментета". Тези, които имат магическите сили да направят равен с Малта, но и да запишат победи над световни сили като Холандия и Португалия.