Гран при на Сан Марино през 1994 година стана най-черният уикенд в историята на Формула 1. След гибелта на двама пилоти - Роланд Ратценбергер (Австрия) и Айртон Сена (Бразилия) - автомобилният спорт потъва в траур.

За Никола Ларини обаче 1 май 1994 година е паметен ден, защото тогава той записва най-добрия резултат в своята недълга кариера във Формула 1. Италианецът, който по това време работи като тест-пилот в тима на Ферари, на „Имола" за втори път заема мястото на травмирания Жан Алези.

И ако в неговото първо състезание за „скудерията" - на японската писта „Аида", Ларини отпада още в първия завой (б.а. - удря се по ирония на съдбата с Айртон Сена), то на домашната за Ферари писта „Имола" финишира втори.

Това състезание става последно за Ларини в състава на знаменития италиански тим, а завоюваният на „Имола" подиум остава единствен за него във Формула 1. Стоейки на второто стъпало, Никола, естествено, нищо не знае за Сена, а същото важи и за изправените до него Михаел Шумахер и Мика Хакинен.

„В този момент никой от нас не знаеше какво се е случило с Айртон, спомня си италианецът. - След инцидента състезанието бе спряно и никаква информация, освен че Сена е закаран в болница, нямаше. На подиума на мен не ми бе до веселие още повече, че аз се безпокоях и за механиците, които бяха ранени от излетялото колело от колата на Микеле Алборето.

На подиума нямаше шампанско, но не заради Айртон, защото никой не знаеше какво става с него и че сме го изгубили, а заради смъртта на Роланд Ратценбергер, който загина в събота. За смъртта на Сена разбрах по-късно от Жан Тод."

След това Гран при Ларини участва в още пет състезания във Формула 1 за екипа на Заубер през 1997-а, след което преминава в надпревари със серийни автомобили. Той и до ден днешен се състезава във WTCC, карайки Шевролет.

„Заради трагедията със Сена никой не си спомня за моето второ място. А всъщност тези две състезания за Ферари са единствени за мен в този тим и аз имах конкурентоспособна кола.

Във всички предишни и следващи участия колата ми бе доста далеч от идеала. Аз можех да покажа добър резултат и в „Аида", но в квалификацията станах трети, а в надпреварата се ударихме с Айртон Сена и Хакинен в първия завой.

На „Имола" обаче не изпуснах своя шанс. В хода на надпреварата водихме интересна борба с Хакинен, бях по-бърз от него и финиширах втори. Ако Айртон не бе катастрофирал, щях да остана трети. Оказах се в неподходящ момент на неподходящо място.

Още пазя тази купа, която получих за второто място - все пак това е единственият трофей, който имам от Формула 1", спомня си още Ларини.