Дортмунд, 2006 г., полуфинал на световното първенство. В предпоследната минута от добавеното време Пирло, след ъглов удар поема топката в наказателното поле, подава на Гросо, който с левия крак я изпраща в далечния ъгъл на вратата като по този начин сложи край на "лятната приказка" съчинена от Клинсман в съавторство с Льов.

Виена, 2008 г., финал на Европейското първенство. Шави в 33-ата минута разкъсва с пас немската отбрана, Фернандо Торес изпреварва Лам и успява да прехвърли Леман. До края на мача германците не могат да се противопоставят на владеенето на топката от испанците и първият турнир проведен самостоятелно от Льов завършва с поражение на финала.

Дърбан, 2010 г., полуфинал на световното първенство. Германия не може да преодолее контрола на Испания в средата на терена и в последна сметка в 73-ата минута след корнер изпълнен от Шави, Пуйол се извисява над всички в наказателното поле на немците.

Варшава 2012 г., полуфинал на Европейското първенство. Касано в 20-ата минута преодолява на фланга Хумелс и подава в наказателното поле, където Бадщубер не може да се противопостави на Балотели. До края на полувремето дълъг пас зад гърба на Лам намира същия този Балотели и Германия отново е отстранена преди да стигне до финала.

Многобройни легенди от славното немско минало, които се превърнаха в остроумни телевизионни експерти - Ефенберг, Шол, Кан и др. - все по-често започнаха да говорят, че съвременната игрова философия и ефектният стил, предизвикващи симпатиите на феновете по света, не водят до най-важното - трофеи. Упрекваха Льов за това, че най-яркото поколение в историята на немския футбол се превръща в поколение от неудачници след като не успява да спечели нито един турнир. Очевидните заслуги на треньора, който възроди немския футбол след унизителното представяне на европейските първенства през 2000 и 2004 г., останаха на заден план. Титла-титла-титла - Германия престана да получава удоволствие от красивия футбол и заболя от златна треска.

Вашите очаквания са наши проблеми

Успехите на немския национален отбор през последните 8 години не му позволяваха да се отърси от статута на фаворит на световното първенство, въпреки че реалното положение на нещата преди началото на турнира заставяше даже тъгуващите за купата експерти сериозно да се съмняват, че шансовете за победа са действително големи. В историята на футбола никога не е имало абсолютно щастливи отбори, но малко преди началото на турнира в Бразилия стана очевидно, че никога след 2006 г. Германия не се е сблъсквала с такова количество разнообразни проблеми, никога подготовката за голям турнир не е била така силно компрометирана.

Поради травми и липса на класни футболисти на някои постове немците се готвеха да отидат на първенството само с двама истински крайни защитници (като единият от тях - Лам - беше изпробван като опорен халф, а вторият - Дурм - изкара първия си сезон сред мъжете) и само с един единствен класически централен нападател - Миро Клозе, който по време на турнира трябваше да навърши 36 години, и който през последния сезон много повече време прекарваше с лекарите, отколкото с топката на терена.

С аналогична статистика можеха да се похвалят и Марио Гомес и Сами Кедира. От услугите на първия Йоахим Льов се отказа веднага, а изключително важният за отбора през последните години Кедира трябваше да влиза във форма в хода на шампионата. Братята Бендер, Гюндоган и Шмелцер отпаднаха заради травми. Ключови играчи като Нойер, Лам и Швайнщайгер, получиха контузии в самия край на сезона и по-голямата част от подготовката прекараха с групата по лечебна физкултура. Знаменитият лекар Майер-Волфарт вече след първенството призна, че е поел голям риск като е обещал на Льов, че ще бъдат в пълна готовност за началото на първенството. Сериозен удар беше и травмата на Марко Ройс в приятелския мач срещу Армения: той се намираше в блестяща форма и се готвеше да стане една от главните звезди на турнира.

Оставаха подозренията за това, че старши треньорът на германския отбор категорично не е способен да взема правилни решения в тежки ситуации: поражението от Италия на Европейското първенство и равенството 4:4 с Швеция в квалификациите за Световното първенство изглеждаха железни доказателства за тази печална теза. А и самите футболисти, след като се оказваха в критично положение през последните години, показваха несвойствено за техните предшественици объркване.

Бдителните немски журналисти, които отразяваха първия тренировъчен сбор на Германия с тъга констатираха, че, въпреки уверенията на футболистите,в отбора се формират кръгове по клубни интереси, което означава, че не може да се говори за истинско единство. Тази картина се допълваше и от разни идиотски произшествия като Гроскройц, който удовлетворява малката си нужда във фоайето на хотела или Йоахим Льов, когото лишиха от шофьорската книжка и катастрофата, станала по време на снимането на рекламен клип.

Може би единственият положителен резултат от цялата тази неразбория по време на подготвителния период е известно смекчаване на очакванията на немската общественост: уважавани експерти все повече започваха да се изказват в смисъл, че не трябва да се изисква от отбора непременно да донесе Купата от Южна Америка. Така психологическият натиск върху играчите и треньорите поспадна.

Спокойствие, само спокойствие

На другата сутрин след неочаквано трудната победа над Алжир на осминафинала президентът на Германския футболен съюз Волфганг Нирсбах с тревога влезе в лагера на отбора. На него му се струваше, че в този тежък момент, когато медиите недоволно критикуват с нищо не впечатляващата игра на тима на Льов, треньорът има нужда от окуражаващи думи. Льов посрещна Нирсбах на закуската със спокойна и уверена усмивка и тази усмивка (а и видимо добрият апетит на Льов) незабавно убедиха президента на ГФС, че треньорът не се нуждае от никаква допълнителна подкрепа.

Мнозина биха казали, че Йоги Льов въобще не се е изменил от 2006 г. Но ако преценим всичките действия на Льов по време на световното първенство и си припомним това, което той правеше по-рано, ще забележим много сериозни промени. Богатият опит от впечатляващите победи и унизителните поражения го направи по-твърд, благоразумен и уверен в себе си.

През 2008 г. Йоги отстъпи пред лидерите на отбора Фрингс и Балак, които поискаха да се намалят физическите натоварвания след победата над Полша в първия мач, след което последва загуба от Хърватия. През 2010 г. успешно преустрои играта на отбора след като загуби Балак. Германците показаха образцови контраатаки, но не успяха да намерят противодействие на плътната средна линия на испанците. През 2012 г. треньорът се довери на неподготвения за първенството Швайнщайгер, в резултат на което последният фактически провали турнира. Нищо такова в Бразилия не се случи.

Промените във футболния мироглед на Льов се извършиха в съответствие с известния афоризъм: който в младостта си не е играл атакуващ футбол - няма сърце, който в зряла възраст не обръща внимание на защитата - няма ум. Номиналните централни защитници Хьоведес, Боатенг и Мустафи изпълняваха ролите на крайни защитници според способностите си: беше невъзможно от тях да се искат скоростни пробиви към противниковото наказателно поле. Затова пък те вземаха участие в спокойното контролиране на топката в средата на терена, рядко позволяваха а съперника да провежда бързи контраатаки по фланговете и прибавяха мощ на отбора при статичните положения. Преди Льов с пренебрежение се отнасяше към тях. Преди световните или европейските първенства той даже се обзалагаше с помощника си Ханс Флик, че отборът няма да вкара от статично положение нито един гол. И лесно печелеше този съмнителен от гледна точка на здравия разум облог. В Бразилия Льов загуби от Флис още в първия мач, а впоследствие германците вкарваха най-важните си голове именно след подаване от корнер или фаул.

Да, Бундестимът не атакуваше така мощно както преди две години, но затова пък действията му станаха по-благоразумни и уверени.  Футболистите прекрасно разбираха всички рискове на любимата на Льов висока отбрана, но пределно хладнокръвно реагираха при положенията, когато съперникът успяваше да прехвърли топката зад гърба на защитниците: винаги успяваха своевременно да се върнат и да блокират удара на противника. След мача с Франция Нойер заяви, че "ако французите бяха успели да отбележат, то това щеше да бъде в резултат на вратарска грешка".

Льов промени и играта в атака. "Ние действахме с трима подвижни нападатели, обясняваше след турнира Томас Мюлер. - Нападателите трябваше да се движат много, да се връщат дълбоко в своята половина и оттам да се впускат в атака напред. Дните, когато нападателите получаваха топката с гръб към противниковата врата отдавна свършиха". Нищо не се промени и когато в стартовия състав започна да попада Клозе - той действаше по същия начин както и по-младите му колеги.

"На миналия шампионат ние в голяма степен зависехме от контраатакуващия стил, каза Мюлер. - В Бразилия станахме по-зрели". Тези думи се отнасят не само за самите футболисти, но и за треньора: Йоахим Льов нито веднъж не се разколеба, не започна трескаво да променя тактиката, дори когато Германия завърши наравно с Гана и всички искаха от треньора промени. Той преустрои играта на отбора само преди четвъртфинала. Филип Лам се върна на позицията десен защитник едва след като от строя излезе Мустафи и в центъра на отбраната имаше нужда от някой по-повратлив от Мертезакер и Боатенг, а Кедира и Швайнщайгер започнаха да достигат оптималната си форма.

Застанете в кръг

"Льов работеше великолепно на първенството - каза след завършването му Нирсбах. - Когато на резервната скамейка се окажат играчи от световна класа като Швайнщайгер, Кедира, Мертезакер - това може да се превърне в сериозен проблем, ако треньорът не съумее да им обясни логично своето решение".

Льов успя да накара своите футболисти да повярват в това, че думите му: "при нас няма резерви, всеки в отбора е важен - от № 1 до № 23" не са празна фраза. Йозил безропотно се раздели с любимата си позиция на централен полузащитник и проведе турнира на фланга, където не можа да блесне истински, но, по думите на треньорите, изпълни всичките си задачи почти идеално. Освободеното място беше заето от Кроос, който на последното европейско първенство беше резерва и неговите изпълнения на статични положения, разбира се, бяха много по опасни, отколкото корнерите и наказателните удари на Швайнщайгер в предишните години. Самият Швайнщайгер съвсем спокойно се отнесе към това, че му се наложи да започне първенството на резервната скамейка.Когато Льов се опита да обясни на Мертезакер защо не попада в основния състав за четвъртфинала, защитникът го спря със следните думи: "На мене не са ми нужни обяснения, аз зная какво трябва да правя" и по-нататък подкрепяше отбора в съблекалнята и от скамейката.

Много благоприятно влияние върху взаимоотношенията в отбора оказа атмосферата в лагера в Кампо Бая създаден по поръчение на Германския футболен съюз. За разлика от другите отбори, германците не живяха в хотелски стаи, а в специално построено "село" състоящото се от няколко бунгала по 5-6 човека във всяко. За отговорници на всяко от тях бяха назначени Швайнщайгер, Клозе, Мертезакер и Лам. Те и определяха кой с кой ще живее, като се ръководеха не просто от личните си симпатии.

Швайнщайгер взе при себе си си Мюлер, двамата футболисти от Шалке и дортмундеца Гроскройс, който нееднократно изразяваше ненавистта си към основния съперник на Борусия. Никой не пострада. Баварците Кроос и Гьотце бяха съседи с Вайденфелер. В бунгалото на Лам се оказаха Хумелс и Нойер. Играчите постоянно си ходеха на гости. След края на първенството Мюлер направи шокиращо признание: "Ние нито веднъж не играхме на карти. Това означава, че никога не ни е било скучно".

Преди мача със САЩ германската преса се опита да определи доколко са си оказали влияние един на друг Льов и Клинсман докато са учели заедно в треньорската школа, а после докато ръководеха съвместно Бундестима. Старши треньорът на САЩ в Бразилия показа, че не само е преписвал решенията на тактическите задачи от съседа си по чин, но и е запомнил как трябва да се изгражда отборната игра. Льоб, който през 2006 г. изглеждаше на затворен в себе си човек, се научи тогава от Клинсман правилно да настройва своите играчи. На Световното първенство той въведе нова мотивационна практика: преди всяка тренировка или мач той нареждаше футболистите в кръг и някой от тях беше длъжен спонтанно да произнесе пламенна реч. Оратора определяше сам Льов, при това съвсем не случайно. Например, преди мача с Гана трябваше да говори Мертезакер, за когото това щеше да бъде юбилейния 100-тен мач за националния отбор, а преди мача със САЩ - Филип Лам, когото остро критикуваха за грубите грешки в предишните два мача.

Когато настройваше отбора за полуфинала срещу домакините, Йоахим Льов обясняваше на играчите, че тези бразилски ефекти - излизането на терена в редица, като всеки слага ръката си на рамото на този пред него, постоянните клетви да се спечели титлата на родна земя - са само позьорство и популизъм. А изказванията на Сколари, че отборът ще стигне до финала в тържествен марш е неуважение към трикратните световни шампиони, с което бразилците прикриват своя страх. Този бразилски ужас от провала беше успешно разкрит от Германия още през първото полувреме. А на финала вече Льов реши да окуражи Гьотце с още по прости думи: "Покажи на целия свят, че си по-добър от Меси".

Прословутият немски характер, за липсата на който не без основание обвиняваха сегашния Бундестим, в Бразилия се пробуди във всички водещи футболисти. Непредсказуемият (за защитник това не е добра характеристика) Боатенг, за когото след поредния идиотски червен картон в Бундеслигата през пролетта не съветваха Льов да поставя в основния състав, не направи нито една грешка през целия турнир.

Хумелс, когото Касано направи смешен две години по-рано, избираше безупречно позиция и запазваше пълно спокойствие в най-напрегнатите моменти. Той блокира огромно количество удари към вратата на отбора си и вкара победния гол на французите.

Нойер, чиито истерични излизания от вратата доскоро караха феновете да се хващат за сърцето, стана най-добрият вратар на шампионата. Той спасяваше отбора си не само на голлинията, а в мача с Алжир неговите постоянни излизания извън пределите на наказателното поле спасиха отбора от сериозни неприятности.

Кроос, който си спечели репутацията на талантлив, но слабохарактерен футболист (заради което Байерн не искаше да му предложи заплата равна на тази на Швайни и Лам), излезе на мача срещу Франция с висока температура и даде головия пас.

Мюлер, за разлика от много други нападатели, не се изгуби в тези игрови моменти, когато играта на Германия в атака не се получаваше и продължаваше усилено да работи за отбора. Той намираше сили да пресира вратаря на съперника до последната минута на мача, пробяга повече от всички на турнира - почти 84 километра. А освен това вкара 5 гола и направи 3 асистенции, което, по показателя гол+пас, го изравни с Хамес Родригес. С присъщата му самоирония Мюлер не се отказваше от сравнението с кактус (благодарение на кльощавото му телосложение на него му беше по-лесно да понася жегата): "Аз се възхищавам от кактусите - казва той. - Може би след отпуската ще започна да си отглеждам един".

И накрая Бастиан Швайнщайгер накара да замълчат всичките си критици. Същият Швайнщайгер, който подведе Льов по време на Европейското първенство през 2012 г., който пропусна решаващата дузпа във финала на Шампионската лига срещу Челси и когото, още през 2011 г. Шпортбилд нарече с унищожителната дума Chefchen (не истински лидер, а "шефче", при това в среден род). На финала човек би казал, че Швайнщайгер ще се върне на терена дори и след ампутиране на крака му. След финала Шпортбилд официално се извини на Швайнщайгер.

Този толкова успешен финал

по време на загрявката преди финала Майер-Волфарт забелязал, че нещо с Кедира не е както трябва. "Почувствах, че мускулите на прасеца му са пренапрегнати" и посъветвал Льов да не рискува. Кедира беше заменен от 23-годишния Крамер, играч, който практически нямаше международен опит, и самото попадане на когото в разширения състав на отбора беше изненада. Но Крамер беше принуден да напусне терена след мозъчно сътресение още преди почивката след следния диалог с Рицоли: "Съдия, това финалът на световното първенство ли е?" - "Да, това е финалът." - Трябва да зная, че това е действително финалът". - Да, това е наистина финалът". - "Благодаря. За мене беше много важно да зная това".

В този мач, както и в целия турнир, ако подготвителният период се счита за неразделна част от него, много обстоятелства не се стекоха за Германия по най-добрия начин: контузия на ключов играч; принудителна смяна още преди почивката; грубите действия на съперника, едно от които доведе до нараняване на Швайнщайгер. Аржентина изигра най-добрият си мач на световното първенство, стоеше много добре в защита, създаваше опасни положения в нападение, но германците така и не загубиха шампионското си спокойствие и увереността в собствените сили.

Бундестимът достигна върха на своето развитие, но това не означава, че след него ще последва спад. През следващите четири години още няколко лидери ще узреят, като това се случи с Швайнщайгер, ще се върнат в състава тези, които не заминаха в Бразилия заради травми, а германската система за подготовка на млади играчи ще продължи всяка година да доставя по няколко кандидати за националния отбор.

Сергей Кривохарченко
PROспорт