За мен лично кулминацията на натоварения волейболен уикенд беше срещата за довиждане на Българския национален волейболен фенклуб с подалия оставка селекционер на мъжкия ни отбор Камило Плачи. За нас беше много важно треньорът да получи поредния знак на уважение от страна на българската волейболна публика.

Камило Плачи – Достойният! Той дойде, работи и си тръгна с изключително достойнство! Никога публично не е говорил за трудностите и проблемите, които безспорно е имал. Гореше в своята работа с изключителна всеотдайност и професионализъм. Съчетаваше и двете основни задачи на треньорите – на анализа и на воденето на мачовете.

Камило прие с голямо желание поканата да се видим преди неговото отпътуване. Уговорихме се да се видим в събота по обед в базовия му лагер – хотел „Вила Кьосев”, където той прекара повечето време от престоя си в България. Край гостоприемната трапеза почти през цялото време ни домакинстваше Борето Кьосев – безспорно най-близкостоящият човек до треньора за времето, което той прекара у нас.

Седянката започна без каквато и да е куртоазия като добра среща между стари приятели. Камило със сигурност познаваше лицата на всички от нас, а на повечето знаеше и имената. Треньорът извади бутилка разкошно червено вино, подарък от други негови български почитатели, за да почерпи приятелите си.

Много щастливи спомени бяха привикани, много съпреживяни мигове бяха споменати. Говорихме, разбира се, за миналото, за настоящето и за бъдещето на българския волейбол. С много смях и глъчка неусетно отминаха повече от три часа разговор.

Фенклубът поднесе на Камило оригинален колаж от снимки от най-значимите моменти от работата му в България като старши треньор и от срещите му с българските фенове. Треньорът се зарадва много и на фенските артикули, но най-вече на гласовитата тромба, съпътствала толкова много успехи на отбора. За бъдещия музей на българския волейболен запалянко големият Камило подписа и една волейболна топка с посвещението: „Благодаря, България!”.

Благодарим ти и ние, Камило! Благодарим ти за уроците, които ни даваш – на игрището и извън него! България те обича не по-малко, отколкоти ти нея! На добър час и... до скоро!

Автор: Георги Христов, bgvolleyball.com