Домерг – вълшебната плочка в доминото на Франция от 1984-а

От днес “Топспорт” започва поредица за футболисти, направали име от един-единствен мач, проблясъкът в който работи за тях до края на състезателната им кариера, а и след това в живота. Такива играчи спокойно могат да бъдат наречени “Господин за един ден” в духа на заглавието на великия филм на Николай Волев с Тодор Колев в главната роля – тази на Пурко. Поредицата, която ще излиза всяка събота, започваме с един ляв бек, без който първият триумф на Франция във футболната история – европейската титла през 1984-а на собствена земя, щеше да е немислим. Става въпрос за Жан-Франсоа Домерг.

Той има само 9 мача за Франция и едва два гола, но тези попадения са „златни”. Те падат в полуфинала с Португалия, като второто е за 2:2 пет минути преди края на второто продължения. Ако не беше левият бек, въобще нямаше да се стигне до победното попадение на „Велодром” на Мишел Платини след фамозния пробив отдясно на Жан Тигана... Но да караме поред.

Домерг, който е роден в Бордо, и прекарва в клуба 11 години, започва да митарства в началото на 80-те години, точно преди „жирондинците” да влязат в „златния си период” с три титли на Франция и полуфинал за КЕШ. Минава за по една, две или три години през Лил, Лион, Тулуза, Марсилия и Каен. В състава на Мишел Идалго за европейското първенство във Франция през 1984-а попада като футболист на Тулуза.
Великият специалист от испански произход не го брои за титулярния състав, но съдбата целува Жан-Франсоа, който като млад още повече си прилича с американския комедиен актьор Робин Уилямс.

В първия двубой с Дания, спечелен с мъка с гол на Платини 12 минути преди края, Домерг влиза на мястото на контузения централен бранител Ивон льо Ру в 60-ата минута. Това води до разместване на схемата – Батистон минава от левия фланг на защитата в нейната среда, а Домерг заема поста до тъча. През първото полувреме същият Льо Ру е счупил крака на датската суперзвезда Алан Симонсен - носител на „Златната топка” за 1977-а. Така Домерг заиграва като титулярен ляв бек. Той се бетонира в стартовия състав на Идалго и по друга причина. В 87-ата минута на двубоя с „червения динамит” Мануел Аморос удря глава на Сьорен Лерби. Десният защитник, тогава в Монако, не само получава червен картон от немския съдия Фолкер Рот, но е наказан жестоко от УЕФА – за цели 3 мача. Това означава, че Аморос има шанс да играе на европейското чак на... евентуалния финал.

За следващите двубои от групата с Белгия (5:0) и Югославия (3:2) нашият герой Жан-Франсоа остава на левия фланг на отбраната, на десния бек е халфът Луис Фернандес, а в средата до Масим Босис и Батистон. Така е до полуфинала с Португалия, когато се възстановява Льо Ру. Последният застава до Босис в тандема на централните бранители, Батистон минава на десния бек. Фернандес се връща в полузащитната линия, като заема мястото на Женжини до магичните Платини, Жирес и Тигана.

За всеобщо учудване в 25-ата минута резултатът е открит не от Платини или някой от нападателите – Лакомби и Сикс, а от него – Домерг. Първите двайсет минути играта е накъсана от фаул след фаул. Такъв извършва португалецът Фрашку срещу Мишел Платини. Великата десетка обаче преотстъпва великодушно правото да изпълни пряк свободния удар на левия бек, който пробягва целия терен и грабва топката. Домерг изстрелва „снаряд”, при който топката се отклонява от главата на Жоао Пинто и влетява в мрежата на Мануел Бенто. Трябва задължително да се отбележи, че на този ден Домерг навършва 27 г. Той обезумява от радост, а „Велодром” е „взривен”.
16 минути преди края обаче Португалия изравнява. Гола вкарва Руи Жордао – единственият в 11-те на Фернандо Кабрита, който не е от Бенфика или Порто. Нападателят на лисабонския Спортинг разпечатва Жоел Батс с глава след центриране на феноменалния техничар Фернандо Шалана. Мачът отива в продължения. За „петлите” пък се надига кошмарът на спомена от Севиля, където 2 г. по-рано падат от ФРГ на полуфинала на световното в Испания с дузпи, след като повеждат с 3:1 в добавеното време.

Португалците правят призрака още по-ужасяващ. Същият Жордао, който носи на гърба си необичайния за таран №3 попарва зрителите в Марсилия в 98-ата минута. Центрирането отново е на Шалана, като този път тъмнокожият нападател на Спортинг отправя топката в земята, тя отскача и минава голлинията на Франция.
Но тогава пак удря часът на №3 от „петлите”. Домерг започва атака, като подава на Льо Ру. Ивон праща топката към Платини, който обаче бърза да се освободи от нея при вида на отправилия се към него чифт португалски бутони и я праща наляво, отново Жан-Франсоа. Домерг стреля... и 2:2!

Другото е за митологията. В последната минута другият рожденик в отбора на Идалго – навършващият 29 г. Жан Тигана тръгва в рейд отдясно и сервира топката на Платини пред вратата на Бенто. Вълшебника не бърка – 3:2. На финала вече и Арконада помага на „петлите”, като си добутва топката с ръка, след като я е уловил след пряк свободен удар на Платини, а пък Белон довършва испанците за 2:0 в 90-ата минута на „Парк де Пренс”.

„Петлите” вдигат евротитлата. Но тя нямаше да е факт без един човек с №3...
Домерг взема още един трофей с Франция. Това е Междуконтиненталната купа, която е предшественик на Купата на конфедерациите. На 21 август на “Парк де Пренс” Домерг остава резерва при победата с 2:0 над носителя на Копа Америка – Уругвай. Головете вкарват Рощо в 5-ата минута и Туре в 56-ата. Какво ще кажете, а? Един играч с 9 мача за Франция постига това, което не се е отдавало на Жуст Фонтен, Реймон Копа, Ерик Кантона, Жан-Пиер Папен... Така че шапки долу пред Жан-Франсоа Домерг!

ТОВА Е ТОЙ
Име: Жан-Франсоа Домерг
Роден на: 23 юни 1957 г.
Родно място: Бордо
Пост като футболист: защитник (ляв бек)
Юношески клуб: Бордо – 1969-1975
Професионална кариера
Бордо – 1975-1980, Лил – 1980-1982, Лион – 1982-1983, Тулуза – 1983-1986, Марсилия – 1986-1988, Каен – 1988-1989
За националния тим на Франция – 9 мача, 2 гола
Успехи:
Европейски шампион с Франция за 1984 г.
Носител на Междуконтиненталната купа “Артемио Франки” за 1985 г.

Треньорска кариера
Льо Авър – 2000-2004, Монпелие – 2004-2007, помощник-треньор на Пари Сен Жермен

ЗВЕЗДНИЯТ МИГ

Евро 1984, Полуфинал


ФРАНЦИЯ
Жоел Батс, Патрик Батистон, Масим Босис, Ивон льо Ру, Жан-Франсоа Домерг, Луис Фернандес, Жан Тигана, Ален Жирес, Мишел Платини, Бернар Лакомб (66 – Жан-Марк Ферери), Дидие Сикс (101 - Бруно Белон)
Селекционер: Мишел Идалго

ПОРТУГАЛИЯ
Мануел Бенто, Жоао Пинто, Антонио Лима, Еурико, Магаляеш, Фрашку, Жаиме Пачеко, Антонио де Соуза (62 - Нене), Фернандо Шалана, Руи Жордао, Диамантино (46 – Фернандо Гомеш)
Селекционер: Фернандо Кабрита

Марсилия, “Стад Велодром” – 54 848 зрители
Съдия: Паоло Бергамо (Ит)
Жълти картони: Лакомб (Ф), Еурико, Фернандо Гомеш, Нене (П)