Станимир Стоилов спечели 7 купи с Левски и Литекс, а все по-малко хора опонират мнението, че е най-успешният треньор у нас досега през века. Но не е най-ярката сила на Мъри в трофеите. А в таланта да накара футболистите да стават по-добри и в умението да вдъхновява стадиони. Така го направи в Левски в паметния период 2004-2008 г. Бие на очи - седмица след седмица натам върви и Ботев.

"Ще му вдигнем паметник до Альоша", изрева фен преди седмица. Чакайте, майна, ами ако стигнете осминафинал в Лига Европа какво - ще прекръстите Пловдив на Стоиловград ли?

Мъри подвиг още не е извършил, ще му броим точките напролет. Би босненци и казахи, което не е сериозно мерило. Би Левски, което не е много трудно. Основното досега е - събуди Ботев, накара отбор и публиката да мечтаят. Както го направи с Левски.
Как става ли? Методът на Мъри е сходен. И не е скъп.

През 2004-та започна в изоставен от Майкъл Чорни Левски. Свит двойно бюджет. Стоилов превърна циментирани на скамейката резерви в асове - Димитър Телкийски, Станислав Ангелов. Пелето дори бе махнат, но го върнаха с връзки. А и Георги Петков години наред бе резерва. Но станаха асове, влязоха в историята на клуба, гравираха имената си в паметта на публиката.. Треньорът превърна ненужни в безценни футболисти. Седрик Бардон - избран от лагер за безработни френски професионалисти. Христо Йовов - замразен в Литекс...

Стоилов наложи момчета от школата - Живко Миланов, Валери Домовчийски, Ричард Еромоигбе и др. Мъри дълго не плати трансферна сума за титуляр. Игор Томашич дойде като свободен агент, Бардон - също. Йовов дори сам даде 100 000 долара на Литекс, за да се откупи. След години му ги върнаха, но тогава Левски не можеше да си го позволи. Плащаше предимно т.нар. мениджърски пари плюс "пари на ръка" за подписа на играча. В началните три трансферни сезона пари бяха платени само на Шумен за Мирослав Иванов. Не е за казване колко. Ама хайде - 20 000 лв.

Как запалиха затъналия без мач от месеци Йовов? Стоилов му каза: "Голяма работа си, трябваш ни за лидер." Наско Сираков му рече: "Ела и до година ще станеш национал." Това - за тотално отписан 27-годишен играч, с чийто интересен характер дори Гриша Ганчев не успя да се справи.

Заплатите в Левски дори след влизането на милионите от Шампионската лига останаха с таван 10 000 евро.

Сега... За двата трансферни периода със Стоилов "Ботев" похарчи 230 000 евро за трансферни суми за двама - Абел Анисе и Луиш Педро. За другите десетима и още 5-6 млади момчета не даде нищо.

Най-високите заплати в клуба са до 8000 евро. Заради липса на едри трансферни суми и възнаграждения изпуснаха например през януари Гари Родригес, грабнат от Левски за 300 000 евро.

Колкото и да е богат Цветан Василев, "златният дъжд" в Ботев е мит. Клубът е добре с парите, но не е много добре. Във финансовата стабилност е голямата сила на "канарчетата", не в милионите. Футболистите знаят, че ще си вземат навреме заплатите, че ще има добри премии за добра работа. Ботев не харчи много, харчи разумно. И премиите са по-важен стимул от заплатите. В Лудогорец, Левски, а доскоро и в ЦСКА, заплатите са двойно по-високи. И имат (при "червените" - имаха) далеч по-скъпи играчи.

Стоилов гради и "канарчетата" като онзи незабравим Левски.

Веселин Минев - изхвърлен първо от "Герена", а после от Турция, а днес е капитан. Иван Цветков - освободен от "сините", а стана голмайстор №2 на "А" група. Мариян Огнянов - изритан от Левски като безнадежден случай, днес мнозина го наричат халф №1 у нас, ще става и национал. Сивард Спрокел - оплют в ЦСКА, но в Ботев никой не го смята за тромав и бавен. Борис Галчев - ненужен на Динамо (Букурещ). Домовчийски дойде, защото никой в двете Бундеслиги не го поиска. Георги Сърмов не си намери тим в Турция.

Мъри вижда ценното в тях. Днес го виждаме всички. Или ще го видим в други свободни агенти. Ромарио Кортзорг на 24 г. имаше 18 мача и 4 гола в професионалната кариера - във втора холандска дивизия. В Ботев нападателят за 6 двубоя за месец вкара 3 пъти. Някой си 28-годишен словенец Елведин Джинич ще се окаже новият Томашич за "А" група.

Стоилов не само е сравнително евтин, той носи и пари. Изградени от него играчи вляха милиони в Левски - Домовчийски, Ричард, Николай Димитров, Сърмов, Миланов, други. В "Ботев" това предстои, но има и достатъчно продаваеми футболисти, които си вдигат цената месец след месец. А и на "Герена" парите от трансфери започнаха да валят след 3 години работа на Стоилов.

Мъри кара играчите да му имат доверие, пали ги. Да му вярват, че ако го слушат, ще станат по-добри и така инвестират в своето бъдеще, включително - финансово. Стават. И отборът става по-силен.

Стоилов няма за мания да избира "най-страшното" ляво крило, "най-страшния" десен бек. Той подбира подходящите играчи, за да има отборна игра и отборът да е по-силен. Така футболистите стават изведнъж по-силни.

В Левски треньорът гледаше стотици мачове на юношите. И докато малките бяха на 14-15, си мислеше какъв ще е съставът на "сините" след 5 сезона. Днес неотстъпно следи пловдивската школа и Раковски, филиала на Ботев. Взема млади да тренират с "канарчетата", праща в Раковски момчета на "канарчетата". Знае им и пломбите. Мисли какъв ще е съставът на Ботев след поне 2-3 сезона, вече с повече свои чеда.

В Левски Стоилов започна предимно с играчи към и над 30-те, та чак до 34-годишния тогава Даниел Боримиров. В Ботев е подобно, та чак до 34-35-годишните Минев и Цветков. При "сините" треньорът постепенно наложи 18-20-годишните. Ще видите как ще се случи и при "канарчетата".

При Стоилов почти всички отписани, резерви, стари, недоказани, бракувани и т.н. "сини" вдигнаха ярко класата си. Почти всеки футболист в "Ботев" за 7-те месеца с Мъри стана по-силен.

Детайл - Пелето бе универсален боец на Левски. Бек, вътрешен халф, външен полузащитник. Бившето крило Йордан Христов е джокер в Ботев за тези позиции.
Историята се повтаря и в малките неща. И досега не е фарс.

Естествено личат и разлики, но приликите изпъкват. Особено в най-важното. Публиката на Ботев е велика също като на Левски. Но при Мъри трибуните и на двата клуба станаха някак по-въодушевени, по-слети с отбора, по-мъдри, по-усмихнати, с по-бляскави очи. И с една от най-ценните човешки дарби - прощаващи. Дуетът Стоилов - Сираков научи разглезената, мнителна и претенциозна "синя" агитка (вижте я каква е напоследък) да аплодира искрено дори при загуби. За България това е свръхновина. Ботев все ще падне. И ще видите какво ще стори публиката.

И тактиката на двата тима е сходна. Стоилов е влюбен в португалския контрол над топката. На тактика се е учил от "Барса" - първо на Кройф, после - на Франк Рийкард, попи и от Хосеп Гуардиола.

Основна цел - не да се подлъже, надбяга или пребори противника, а да се надиграе, както опита да го направи дори срещу "Барселона" през 2006-а насред "Камп ноу" и отнесе 0:5. Подбиране на играчи с мек глезен. Убеждаване на техничари да прилагат преса. Превръщане на "десетки" в крила (Телкийски, Тодор Неделев...). Използване на нетипични централни нападатели (Домовчийски преди и сега, Емил Ангелов, Иван Цветков). Пробване на фалшиви деветки (Йовов, Абел Анисе, Огнянов). Стабилна защита. Плюс простия принцип - най-сигурният начин да не ти вкарат гол е да не даваш топката на противника. Много тактика в атаката. Често си мислим, че тактика е, когато един отбор се нареди в отбрана и устиска 0:0 с точни действия и подредба. Във футбола обаче тактиката с топка в краката вече е повече, по-важна и по-сложна, отколкото без топка.

И - много ум и дисциплина в придвижването, в подаванията, в действията като цяло. "Успях в Левски, защото имах умни и дисциплинирани играчи", казва Стоилов. И тези от Ботев някак станаха по-умни и по-дисциплинирани набързо. Но - със свободата всеки да бъде себе си, да покаже таланта си в рамките на отбора.

Това е методът на Мъри. Накъсо и повърхностно. Той не е хапче за всички болести или всепобеждаващ. Ботев далеч не е готов или страшен отбор. Ще отпадне от Щутгарт, ще падне от Любимец и ще се почнат сравненията с Тампере и 16-те точки изоставане от ЦСКА... Може и да уволнят Мъри. Обаче почеркът си остава. И някак няма да е учудващо, ако Ботев следващия сезон влезе в групи на евротурнирите. Защото Стоилов успява да накара своите да мечтаят и да вярват, че няма таван, ако работят добре.