Българинът е свикнал да чака... Очаква просперитет на своето работно място, търпи за по-добро благосъстояние на семейството си, мечтае за положителна промяна в държавата. Същият този гражданин има повод за усмивки, само и единствено чрез родните ни успехи в спорта. Целият народ бленува за триумф във волейбола, борбата или футбола, за да може да изпита поне малко удовлетворение от това, че съдбата му е отредила да бъде роден в България. За съжаление, с годините тези мигове стават все по-редки, бидейки измествани от спомените за славните отминали  времена, които сякаш вече не топлят никого.

В минало време може да се говори и за българския национален отбор по футбол. „Трикольорите" вече дълги години не могат да оправдаят народните очаквания, карайки ни да вярваме, че класирането за голям международен форум е повече от утопична цел. 20 години по-късно, онова горещо американско лято изглежда  толкова непостижима цел, колкото и спечелването на важен мач от селекцията на Любослав Пенев....

Времето за чакане приключи! След един безплоден цикъл от световни квалификации и подобни загуби като тази от Хърватия, „царуването" на „Ел Голеадор" сякаш приключи безвъзвратно.

Любо Пенев се радва на невиждан медиен комфорт. Разбираемо, всички се обединяват в общата борба за прогрес на държавния тим, но вече не можем да стоим безучастни и за част от големите минуси в работата на селекционера.

Нека бъдем откровени, „трикольорите" нямат спечелен нито един важен мач под ръководството на легендата! Заблуждаваме се, че израстваме и демонстрираме супер класа, ала инкасираме загуби от състави като Армения и Македония, правим хикс с Канада....Вярно, не губим по-голяма част от срещите си, но не ги и печелим, а това не е особен повод за оптимизъм. Отборът играе еднотипен футбол, без да изненадва съперника, нещо което си пролича крещящо и срещу Хърватите.

Въпреки пълните трибуни на стадион „Васил Левски", „лъвовете" бяха лишени от всякакъв хъс.Не терена бяха единадесет наши сънародници, които бяха излезли с мисълта, само и само да не загубят от своя опонент. Пенев бе изградил изцяло дефанзивна схема на игра, която улесни напълно звездните футболисти на хърватите. За 90 минути, България нямаше дори едно 100-процентово положение, а така големи мачове не се печелят.

Грешка, която бе осъзната и от Любо, бе пускането в игра на Петър Занев. Крайният бранител на Амкар съвсем до скоро лекуваше травма, а вчера бе хвърлен в „дълбокото" срещу Ивица Олич и компания. Защитникът видимо изнемогваше, което доведе и до смяната му на почивката. Далеч по-удачен избор бе намиращият се в оптимална форма Веско Минев, който ако не с класа, то поне щеше да се раздаде напълно за националната фланелка. Няма как да не акцентирам и върху позицията  на Георги Миланов в селекцията на България. Жоро е използван по безумен начин на крилото, което далеч не е неговата позиция. Подобно и на мястото си в ЦСКА (Москва), бившият играч на Литекс е най-силен в средата или малко зад нападателя. Това е играч с фантазия, който би бил отличен избор за халфовата ни линия, вместо насищането на центъра с двама еднотипни футболисти като Владимир Гаджев и Светослав Дяков. Е, представителите на „А група наритаха сериозно своите хърватски колеги, но само до там..

Пенев робува на имена! Безкрайно слабите Ивелин Попов и Станислав Манолев изиграха може би най-незадоволителния си двубой с екипа на България, но въпреки това останаха на терена до края. Те бяха тотално заличени от влезлия като резерва Сашо Тонев, който с пет отигравания, направи в пъти повече от звездите на Кубан и Динамо (Москва).

Неточностите в работата на националния селекционер са доста. По-добре да бъде критикуван сега отколкото тогава, когато вече ще бъде в графата „бивши треньори". Любо безспорно е авторитет, но към днешна дата аз не вярвам, че ютията е „отлепена" от дъното. Несъмнено, имахме и паметни двубои срещу Холандия и Италия, но това не топли българския запалянко, който иска да види родината си на световно или европейско.

Като завършек на тази тема, моето лично мнение е , че Любослав Пенев вече няма какво да даде на „трикольорите".Сякаш и неговият хъс не е онзи от началото на периода му като национален селекционер. Доказателство за това бе и лятната му авантюра с Ботев (Пд), която разкри пред обществеността желанието му отново да бъде клубен треньор.


Предстои ни изключително важна визита на Норвегия. Скандинавците нито са Хърватия, но нито са и Азербайджан. Трите точки в Осло ще бъдат скъпоценни в борбата за бараж. Моите най-големи надежди са, че въпреки тези редове на негативизъм от моя страна, „лъвовете" ще ме оправдаят, печелейки срещу Джошуа Кинг и компания. Триумфът е нужен както за самочувствие, така и в чест на онази великолепна българска публика от вчера. Наши сънародници, които загърбиха хилядите си различия в името на националния просперитет. Фенове, които повече не трябва да бъдат разочаровани, г-н Пенев!