Датата е 5 май 1928 г. и Уилям Ралф Дийн току що е влязъл във футболния фолклор. Нападателят на Евертън излиза във финалния мач на сезон 1927/28, нуждаейки се от хеттрик, за да задмине постижението от 59 гола, които Джордж Камсел от Мидълдзбро е вкарал във втора дивизия през миналия сезон.
21-годишният Дийн бележи 4 попадения в предишния мач срещу Бърнли. Така Евертън, вече шампион, излиза пред 60 000 зрители на „Гудисън Парк", които се надяват нападателят да сложи „черешката на тортата" в мача с Арсенал.
Дийн започва вихрено мача с два ранни гола, един от дузпа. На почивката резултатът е 2:2, но с напредването на времето атмосферата се напрягаше.
„Той се нуждаеше от само един гол и аз ясно си спомням изражението на всички: „О, въпреки всичко, той няма да успее.", спомня си Уайт, който тогава е 10-годишен. - Тогава получихме този корнер. Лявото крило Алек Труп центрира към Дийн, който се извиси и топката влезе в мрежата. Това бе направо фантастично. Настъпи страхотен хаос по трибуните." В този момент до края на сезона остават само 8 минути.
„Всички играчи на терена на Евертън и на Арсенал, го поздравиха, дори и реферът, с изключение само на един футболист на „артилеристите" - Чарли Бъчан."
Сякаш гръмотевица е поразила Бъчан, който в този двубой (3:3) изиграва своя последен мач в кариерата си. „Той бе засенчен и дори не му стисна ръката", добавя Уайт за играча, който ще направи име като един от водещите футболни журналисти в Англия.
18-годишен Дийн се присъединява към ливърпулския Евертън от Транмиър Роувърс, когато пресича река Мърси, за да заиграе при „карамелите".
Двукратен шампион на страната, Дикси си спечелва име заради атлетизма и най-вече заради играта си с глава. Той е можел от място да скочи върху билярдна маса. „Играта му с глава бе превъзходна, дори когато кожената топка бе напоена с кал и вода заради дъжда. И в такъв момент той пак успяваше да я изстреля към вратата или да я свали към съотборник", твърди Уайт.
Дийн е известен и със своята смелост. Той губи единият си тестис при опасен сблъсък, докато играе в Транмиър, а през 1926 г. чупи скула при катастрофа с мотоциклет. Според биографа Джон Кийт този инцидент засилва славата на футболиста: „Ако измислите подобна история, хората никога няма да й повярват. Той обаче преживя тази опасна катастрофа и само месеци след това удряше топката с глава. Металната пластина от операция бе извадена от главата му, но историята, че тя не е отстранявана, си остана. Всеки герой има нужда от свой собствен мит."
Дийн, чийто статут на легенда е признат и извън „Гудисън Парк", бележи 377 гола в 431 мача за Евертън и 18 попадения в 16 двубоя за Англия. Според Кийт, Дикси е „суперзведа още преди светът да измисли подобно понятие".
Неговата звезда бе сравнима с тази на бейзболната легенда Бейб Рут, като американецът дори е поразен от мизерното заплащане на Дийн - едва 8 паунда (днес това се равнява на почти 16 долара) на седмица.
След като се отказва от футбола Дийн става писател, а по-късно работи и за компанията за футболни залози „Литълуудс". Дори тогава неговите джобове са пълни с вестникарски изрезки с автограф, за да е подготвен за молбите на феновете при посещенията си в местната кръчма.
Бившият капитан на Англия Гари Линекер, който през сезон 1985/86 бележи за Евертън 40 гола във всички турнири, обявява че рекордът на Дийн никога няма да бъде подобрен. „Футболът тогава е бил доста отворен, всеки е участвал в атаките и резултати 8:3 и 6:5 са били често срещани, твърди Линекер. - Сега играта е съвсем различна."
Пристигането на Дийн в Евертън съвпада с промяната на правилото за засада, което повелява, че трябва минимум двама противници, а не трима, да са между атакуващият футболист и вратата. Дикси, който губи единият си крак през 1976 г., умира на „Гудисън Парк", след като получава сърдечен удар по време на мърсисайдското дерби на 1 март 1980 г.
Часове по-рано бившият мениджър на Ливърпул Бил Шенкли отдава почит на Дийн по време на обяд посетен от Кийт, който си спомня: "Шенкли се изправи и изрази възхищението си. Една сълза се спусна по бузата на Дийн. Това не може да се опише - той почина при единственото си посещение на дербито като зрител." Бившият му съотборник и близък приятел Джо Мърсър заяви: „Това е Дикси, сякаш го беше планирал."
Дийн винаги е имал чувство за точния момент. Бившият нападател на Евертън Боб Лачфорд си спомня как е бил похвален от Дикси, след като е вкарал своя гол № 30 приз сезон 1977/78. „Дикси ми каза: „Много добре, синко. Днес се справи прекрасно, наистина изпитах удоволствие от играта ти.", спомня си Лачфорд. - Чувайки това от Дикси Дийн аз бях на седмото небе." Тогава той добави: „Помни само едно нещо - ти си само наполовина добър, отколкото бях аз!"
Deleter
на 10.05.2008 в 21:26:16 #6Уникално постижение! Голям човек е бил!
mexx
на 08.05.2008 в 14:13:28 #5stetos2000
на 03.05.2008 в 23:36:10 #4Това е един от малкот игра4и уважавани в цяла Англия, не знам за6то не цитират Bill Shankly on Dixie Dean: “Dixie was the greatest centre forward there will ever be. His record of goalscoring is the most amazing thing under the sun. He belongs in the company of the supremely great… like Beethoven, Shakespeare and Rembrandt.” и не6то което той сам казва за рекорда си: Dixie Dean on the record: “People ask me if that 60-goal record will ever be beaten. I think it will. But there’s only one man who’ll do it. That’s that feller who walks on the water. I think he’s about the only one.” Голям 4овек и голям футболист
TpuoHa
на 03.05.2008 в 14:43:03 #3Респект към Дикси Дийн, достоен ливърпулец.
mando
на 03.05.2008 в 03:04:45 #2А сега като погледнем първенството и като се появи някой вкарващ по 30 гола на сезон ние го определяме като "нападател от световна класа"
A_H_I_L^
на 02.05.2008 в 23:37:59 #1много добра статия, браво топспорт Научих още едно нещо за английския футбол. И все пак Диски е бил голям човек и спортист, обаче статията завършва с доста скромно изказване на Диски при 30-я гол на Боб Лачфорд