90-годишният привърженик на Евертън Дик Уайт си спомня прекрасно думите на своя баща в деня, в който „Дикси" Дийн вкара своя 60-ти гол в рамките на един сезон, рекорд, който все още е недостижим дори и след 80 години: „Сине, имаш щастието да си свидетел, как един велик мъж постига нещо, което няма да бъде надминато."

Датата е 5 май 1928 г. и Уилям Ралф Дийн току що е влязъл във футболния фолклор. Нападателят на Евертън излиза във финалния мач на сезон 1927/28, нуждаейки се от хеттрик, за да задмине постижението от 59 гола, които Джордж Камсел от Мидълдзбро е вкарал във втора дивизия през миналия сезон.

21-годишният Дийн бележи 4 попадения в предишния мач срещу Бърнли. Така Евертън, вече шампион, излиза пред 60 000 зрители на „Гудисън Парк", които се надяват нападателят да сложи „черешката на тортата" в мача с Арсенал.

Дийн започва вихрено мача с два ранни гола, един от дузпа. На почивката резултатът е 2:2, но с напредването на времето атмосферата се напрягаше.

„Той се нуждаеше от само един гол и аз ясно си спомням изражението на всички: „О, въпреки всичко, той няма да успее.", спомня си Уайт, който тогава е 10-годишен. - Тогава получихме този корнер. Лявото крило Алек Труп центрира към Дийн, който се извиси и топката влезе в мрежата. Това бе направо фантастично. Настъпи страхотен хаос по трибуните." В този момент до края на сезона остават само 8 минути.

„Всички играчи на терена на Евертън и на Арсенал, го поздравиха, дори и реферът, с изключение само на един футболист на „артилеристите" - Чарли Бъчан."

Сякаш гръмотевица е поразила Бъчан, който в този двубой (3:3) изиграва своя последен мач в кариерата си. „Той бе засенчен и дори не му стисна ръката", добавя Уайт за играча, който ще направи име като един от водещите футболни журналисти в Англия.

18-годишен Дийн се присъединява към ливърпулския Евертън от Транмиър Роувърс, когато пресича река Мърси, за да заиграе при „карамелите".

Двукратен шампион на страната, Дикси си спечелва име заради атлетизма и най-вече заради играта си с глава. Той е можел от място да скочи върху билярдна маса. „Играта му с глава бе превъзходна, дори когато кожената топка бе напоена с кал и вода заради дъжда. И в такъв момент той пак успяваше да я изстреля към вратата или да я свали към съотборник", твърди Уайт.

Дийн е известен и със своята смелост. Той губи единият си тестис при опасен сблъсък, докато играе в Транмиър, а през 1926 г. чупи скула при катастрофа с мотоциклет. Според биографа Джон Кийт този инцидент засилва славата на футболиста: „Ако измислите подобна история, хората никога няма да й повярват. Той обаче преживя тази опасна катастрофа и само месеци след това удряше топката с глава. Металната пластина от операция бе извадена от главата му, но историята, че тя не е отстранявана, си остана. Всеки герой има нужда от свой собствен мит."

Дийн, чийто статут на легенда е признат и извън „Гудисън Парк", бележи 377 гола в 431 мача за Евертън и 18 попадения в 16 двубоя за Англия. Според Кийт, Дикси е „суперзведа още преди светът да измисли подобно понятие".

Неговата звезда бе сравнима с тази на бейзболната легенда Бейб Рут, като американецът дори е поразен от мизерното заплащане на Дийн - едва 8 паунда (днес това се равнява на почти 16 долара) на седмица.

След като се отказва от футбола Дийн става писател, а по-късно работи и за компанията за футболни залози „Литълуудс". Дори тогава неговите джобове са пълни с вестникарски изрезки с автограф, за да е подготвен за молбите на феновете при посещенията си в местната кръчма.

Бившият капитан на Англия Гари Линекер, който през сезон 1985/86 бележи за Евертън 40 гола във всички турнири, обявява че рекордът на Дийн никога няма да бъде подобрен. „Футболът тогава е бил доста отворен, всеки е участвал в атаките и резултати 8:3 и 6:5 са били често срещани, твърди Линекер. - Сега играта е съвсем различна."

Пристигането на Дийн в Евертън съвпада с промяната на правилото за засада, което повелява, че трябва минимум двама противници, а не трима, да са между атакуващият футболист и вратата. Дикси, който губи единият си крак през 1976 г., умира на „Гудисън Парк", след като получава сърдечен удар по време на мърсисайдското дерби на 1 март 1980 г.

Часове по-рано бившият мениджър на Ливърпул Бил Шенкли отдава почит на Дийн по време на обяд посетен от Кийт, който си спомня: "Шенкли се изправи и изрази възхищението си. Една сълза се спусна по бузата на Дийн. Това не може да се опише - той почина при единственото си посещение на дербито като зрител." Бившият му съотборник и близък приятел Джо Мърсър заяви: „Това е Дикси, сякаш го беше планирал."

Дийн винаги е имал чувство за точния момент. Бившият нападател на Евертън Боб Лачфорд си спомня как е бил похвален от Дикси, след като е вкарал своя гол № 30 приз сезон 1977/78. „Дикси ми каза: „Много добре, синко. Днес се справи прекрасно, наистина изпитах удоволствие от играта ти.", спомня си Лачфорд. - Чувайки това от Дикси Дийн аз бях на седмото небе." Тогава той добави: „Помни само едно нещо - ти си само наполовина добър, отколкото бях аз!"