След победата в Кардиф с 1:0 над Уелс българският футбол диша по-спокойно, а ние може да кажем "Данке, хер Матеус". Понеже не сме постоянни в мненията си, въпросът е докога ще го галим Лотар с меката четка и кога ще обърнем  твърдата част. Със сигурност до следващата евроквалификация с Швейцария в София през пролетта ще има най-различни словесни упражнения на тема защо бе нужно да вземем чужденец за треньор в националния тим и как името Матеус всява респект.

Евентуална негова задявка по тънката част ще бъде погледната снизходително и дори поощрена, за да може отличния някога футболист да се чувства съвсем в свои води. На мача в Кардиф съвпаднаха амбициите на нашия национален отбор и на настоящия ни треньор. От една страна футболистите най-после разбраха, че ако искат да са в играта поне до пролетта, трябва да вземат три точки от този мач.

От друга страна Матеус имаше въпиюща нужда да спечели този мач от треньорската скамейка, за да увери и самия себе си, че става за наставник. Мачът с Швейцария през пролетта ще го амбицира още повече, защото срещу него ще се изправи учителят му Отмар Хитцфелд. В тази среща даже в желанието му за победа над отбора на Хитцфелд ще има и нотка на реванш.

На оня паметен финал от Шампионската лига през 1999 година в Барселона когато Байерн водеше "кротко" с 1:0 срещу Манчестър Юнайтед, тогава без видима причина Матеус бе сменен от Отмар и в края на мача в самото продължение "червените дяволи" взеха паметна победа с 2:1. Националният отбор на България пък ще трябва да си връща на Швейцария точно заради една евроквалификация пак в София, само че през 1991 година. Тогава водехме с 2:0 и след като "шоколадите" ни изравниха се впуснахме да бием и загубихме с 2:3, което на практика ни изхвърли от играта.

Сега нашите ще трябва да "връщат" на себе си за тази тактическа глупост, която сътвориха тогава. Ако бием, Матеус ще е още по- велик, защото ще продължаваме да мечтаем. Ако загубим, мачът с Уелс като емоция отдавна ще е отминал и ще се каже, че "драконите" са били смешен отбор, който е нормално да бъде победен, но когато се изправим срещу по-стойностен отбор тогава нито тези футболисти, нито Матеус могат да надскочат ръста си - едните на играчи,а той на посредствен треньор.

Ако преодолеем и препятствието Швейцария тогава нещата отиват към един ключов мач, който трябва да вземем в Подгорица срещу дръпналата с летящ старт Черна Гора. Да покажем, че сме по-големи вълци от техния Вучинич. Ако вече сме били и Швейцария възхвалите отново ще са за Матеус затова, че е успял да преодолее своя гуру Хитцфелд без Мартин Петров, който си изпроси изключително глупав картон в Кардиф.

И така, за съжаление победата в Уелс не поставя нещата в сегашно време, а с много "ако" ги отнася в бъдеще. Така е, когато сме пренебрегвали миналото, борим се за настоящето с поглед към бъдещето. Дали то ще е ясно за нашите футболисти зависи от самите тях и разбира се, от тръгналия добре с националния отбор Лотар Матеус.

Към който имаме един страничен фешън въпрос - дали треньорът на Германия Йоаким Льов е видял от Лотар да си връзва шалче около врата или много по-прочутия(като играч) Матеус от него...