„Жозе" и „Моуриньо" - две думи, които карат косите, а в някои случаи голите чела на редица специалисти да се изпънат максимално, дори само при произнасянето им.

Човекът, принуждавал почти всички грандове в европейския футбол да плачат неистово и очаквано, разбира се не от радост, след последния съдийски сигнал. Геният на съвременния футбол, определян от всевъзможни критици за един от най-великите футболни треньори и мениджъри в историята.

Съвсем оправдано!

Предвид всичко, което той е постигнал в професионалната си кариера, започвайки по Рокфелерски - от най-долното ниво на най-популярната игра, че даже и под него.

Голям сте, Дош Сантош! Голям сте, Фелиш! Голям сте за всичките си покорени върхове, за всички титли и купи, за огромното количество работа, свършена в малкия Порто, непостоянния Интер, вечния кандидат-шампион Челси и претенциозния Реал.

За всичко споменато - дълбок поклон.

За едно определено мъничко нещичко обаче, за едно незначително, миниатюрно за вас обстоятелство, което обаче означава всичко за няколко милиона туптящи в ритъма на фламенкото, фандангото и болерото сърца, сте абсолютен мръсник и голям глупак!


Вие, господин Специален, сложихте преждевременната точка в едно от най-безкрайните и граматически издържани изречения в съвременния футбол, пращайки го под сянката на голямото си его:

Икер Касияс!

Две също толкова силни думи, които само липсата на достатъчно насочено и силно лоби лишиха от най-голямото индивидуално отличие в спорт номер едно в Европа - „Златната топка".

Две думи, които обединяваха в себе си лидера и водещата фигура в редиците на европейския и световен шампион Испания. Същата тази „Ла Фурия", чийто футбол към момента вече е смятан за разгадан и бива определян като „предвидим", но преди само няколко години оставяше без аргументи и най-способните и безкомпромисни съперници, отвявайки ги като ураган от последната възможна степен.

Същият този Сан Икер, който бе буквално боготворен от милиони фенове по цял свят, трябваше да преживее срама от това да бъде резерва на пипкавия Диего Лопес, губейки формата и настроението си за игра с всеки изминал мач... Не, с всеки изминал ден и час. Защото ако за някой посредствен футболист оставането на скамейката в няколко поредни мача е възможност да си отпочине и да преосмисли изявите си, за Касияс то беше обида, която той така и не успя да преживее и преглътне. Беше унижение, с което той не се справи както се очакваше. Може би и защото не желаеше.

Моуриньо не просто понижи Икер в резерва. Не. Той сложи края на кариерата на един от най-великите под рамката на вратата, като дори обърна развитието й в обратна посока, отнемайки сана на Икер, понижавайки го не само в съблекалнята, не само на „Бернабеу", не само в Мадрид и Испания, а там, където боли най-много - в споменатите сърца на същите онези привърженици. За тях той стана господин Никой. Един заменим и незначителен елемент, крепящ старателно скамейката на „Абу Даби Майкрософт Епъл Перес Бернабеу" да не падне.

Същият този Икер Касияс вчера получи 4 зверски гола във вратата си, като невръстни младоци от гостуващото в Мадрид селско тимче на Шалке се надпреварваха да дупчат мрежата му като онова, скъпото сирене.

И дори в този момент, въпреки поредното падение, въпреки задаващото се цунами от критики, които могат да сложат и официалния край на кариерата на Икер, той се прояви като необходимия лидер, отново бе обединителната „кралска" фигура, връщайки звездите на отбора на терена, нареждайки ги за покаяние пред сектора с агитката на тима.

Касияс буквално завлачи Иско, Миско и дори традиционно нацупения (а иначе единствен на ниво в мача) Кристиано пред запалянковците, за да понесат всички те най-големите и безмилостни освирквания в историята на Реал (Мадрид).


Самият Икер стоя с наведена глава, без да се помръдне доста време, като след двубоя каза, че поема цялата вина за поражението върху себе си.

Вина? За това, че беше оставен като самотен германски пехотинец пред армията на Антантата? За факта, че спаси 3 чисти положения в последните минути, класирайки пискливите си, разглезени съотборници в следващата фаза? За това, че въпреки „специалното" отношение към него в последните години, той остава единственият, който е в съзнание на „Бернабеу"? Който не се е понесъл по вълните на заблудата, че спечеленото от него през годините неутрализира всичко негативно, станало в последствие.

Един от малкото в Мадрид, които не смятат, че са стъпили на главата на статуята на Христос в Рио, от която могат да се изпикаят върху настоящето на клуба. Единственият в Реал, доказал и на клубно, но и на национално ниво, че може и заслужава да е номер едно.

Единственият, но по всяка вероятност и последният истински „галактико"...