Един от най-добрите ми приятели е д-р Мето. Той е зъболекар и вече 12 години се бори, работи и се грижи за семейството си в Съединените щати. Днес преди да тръгна на работа намерих едно негово писмо от 2001 година и реших да напиша този коментар. В писмото си Мето ми казва, че не иска да живее в държава, в която има десет процента олигарси, на които им пука само как да направят повече пари и деветдесет процента бедняци, които едва свързват двата края...

Сега, 11 години по-късно, нещата не са се променили много, но поне има някаква надежда, че ледът се пука. Хората започнаха да протестират, да се опитат да извисят гласа си и да покажат, че не искат вече да са лесноманипулируема тълпа. Все повече млади искат да останат в България или да се върнат, след като получат образование в чужбина, а наскоро точно група такива хора обявиха на закостенелите си родители, че са готови да ги изметат. Един от първите катализатори на това недоволство се оказа националният отбор по волейбол.

Единственият ни силен колективен спорт беше поставен в ситуация, в която нито една спортна федерация не е попадала досега, въпреки доста по-големите простотии, които стават там (припомнете си щангите, например)! Хората - тоест зараждащото се (слава Богу) гражданстко общество в България показаха на окопалите се началници, че повече няма да търпят простотиите. Излязоха на улицата, бяха наречени негодници и може би точно заради това стават все повече всеки ден.

Групите против федерацията и за Радо Стойчев и Матей Казийски в социалните мрежи стават все повече и повече, а въпреки достатъчния си комсолмолски и партиен стаж Данчо Лазаров не може да излезе от кълчищата, в които сам се заплете! Да, той ни показа, че е добър апаратчик и работи добре с международната федерация, успя да си уреди и подкрепата на един от най-големите корпоративни граждани у нас Лукойл, както и да изстиска доста добре държавата, за а получим квалификациите.

Прави са и тези, които казват, че не може салонният управител да иска оставката на управителя на ресторанта, но не знам дали хората си дават сметка, че това, което става в българския волейбол е процес, чиито корени се крият в миналото.

Години наред българските волейболисти са крепостни роби на федерацията, те си плащат трансферни такси всеки сезон и ако не слушат - могат да си загубят хляба. Освен това същите тези момчета и момичета получават мизерни заплати, ако играят в българското първенство, а и са непрекъснато обект на атака от различни агенти или мениджъри, както е прието да се казва у нас.

Играе се в зали, които приличат на курници, последните две национални първенства - за мъже и жени завършиха с грандиозни скандали, а до миналата година женският национален отбор беше гнездо на скандали, стигнали върха си с неубедителните секс-компромати срещу Драгутин Балтич.

Не е нужно да Ви припомням как беше изгонен и Силвано Пранди, нито да коментирам скандала с Пламен Константинов в Пекин, но все пак споменавам и тези събития, за да Ви обясня (ако не сте го разбрали преди мен) защо се стигна дотук. Просто хората в България вече показват, че не растат по дърветата и недоволството им е съвсем обяснимо. Те искат промяна и разбират, че Радостин Стойчев може да я донесе, защото той е замесен от тесто различно от това, с което са направени инженерът и неговите послушни лакеи. Точно заради това от отбора си тръгват и спонсорите.

Този жест на недоволство отново ше бъде подценен - вече стана ясно, че след генералния спонсор Доверие си тръгват предимно хората, които са подкрепили финансово федерацията заради Матей и Радо, но въпреки че и този път силните хора във федерацията ще си заровят главите в пясъка и ще ни обяснят, че рекетьорите от улицата не разбират нищо, ясно е едно - негодниците искат промяна и няма да играят, ако тя не стане факт!

Това ме кара да не съжалявам толкова много, че останах в родината си, за да се мъча при тежките условия, надявам се, че ще зарадва и Доктор Мето, който още не вярва, че семейството му може да живее в България...