Тежката загуба на Лудогорец в Шампионската лига от Базел - 0:4 си е точно тежка загуба - направо хвърли в покруса най-запалените и гласовити досега апологети на „новата национална кауза". Дори много медии, чиито гласове досега звучаха като да са платени и поръчани, веднага обърнаха палачинката и започнаха да пишат за „срам, излагация" и други подобни епитети, на които българският език е много богат.

Всъщност, не е станало кой знае какво. Всеки отбор от чергата на Лудогорец може да падне като гост на Базел, с колко точно зависи от момчетата на терена и техният треньор.

Но като цяло, Лудогорец пак допусна някои от любимите си грешки и една от тях е липсата на мярка. Хората, дори и българските футболни фенове, са така устроени, че могат да оценят какво означава да играеш в Шампионската лига, все пак не за първа година гледаме този турнир, много хора ходят и на мачове по Европа. Затова и фалшивото патриотарство и „ракиеният патриотизъм" дразнят, също като ризата на Крум Савов. Както и някои от изказванията Кирил Домусчиев, ама него поне се понаучихме да го преглъщаме. Как пък никой не му подсказа дискретно, че за колкото и голяма работа да се мисли, в Шампионската лига е един от най-малките. И странните му изблици изглеждат като избиване на комплекси. Защото има ситуации, в които дори и многото пари не стигат, трябва и нещо друго.

За щастие, най-близо до нормалността май е треньорът на Лудогорец Георги Дерменджиев, който също си пада по големите обобщения, но може би има точна представа за възможностите на тима му. И мнозина са на мнението му, че Лудогорец може да бие Ливърпул. Но да не се заблуждаваме - ако това е възможно, то е защото Стивън Джерард и компания са в криза. Реалността нанася тежки удари, но ти спестява погроми и падане от високо. Да видим кога и дали в Лудогорец ще осъзнаят това.