През последните дни в медийното пространство упорито витае слухът, че бразилската звезда на Лудогорец - Марселиньо ще получи повиквателна за националния тим на България. Изрично за това настоявал селекционерът Ивайло Петев, който бил отчаян от липсата на качествен градивен халф във формацията на „трикольорите".
Със сигурност класата на Марселиьно е огромна, но едва ли един 31-годишен латиноамериканец е добра инвестиция в бъдещето. Марсело Насименто да Коща би решил само временно проблемите на „лъвовете", които така или иначе са с илюзорни шансове за класиране на Мондиал 2018. Наемането му би могло да внесе сериозно напрежение в съблекалнята, а също така да бъде и ясен знак за каквото и да е доверие към идващите от младежките ни формации таланти.
Изобщо практиката българският национален отбор да натурализира чужденци е доста странна, и най-важното неуспешна. До този момент цели 12 легионери са бранили родния герб, но нито един от тях така и не остави значима следа в историята на държавния тим. Topsport.bg детайлно ще ви припомни за всеки един от тях:
Първият чужденец, обличал екипа на България е руснакът Фридрих Клюд. След Октомврийската революция през 1919 се преселва в България. Играл е за белогвардейския Галиполи, а след това във ФК 13. През 1924 г. е включен в състава на националния отбор на България, но впоследствие отпада. През 1926 г. става член на съдийската комисия към БФС.
Дебютира за българския национален отбор на 17 юли 1927 срещу Турция, но е сменен в 25-тата минута поради контузия. Това е и единственият му мач за националния отбор. След втората световна война се връща в Германия, където живее до смъртта си.
Седем години по-късно, честа на родината брани и чехът Карел Буркерт. Започва кариерата си в Олимпия Бърно. След това играе в отборът на фабриката за обувки "Бата". През 1933 пристига в България и играе за Левски (София). Записва 7 мача в първенството и около 20 контролни срещи. На 1 април 1934 дебютира за националният отбор в приятелски мач срещу Югославия. В него "трикольорите" побеждават с 3:2, а Карел играе страхотно.
Тъй като няма българско гражданство, чехът може да пази само в контроли. Поради тази причина трябва да му се издаде гражданство, за да играе в мачовете с Австрия и Унгария. Впоследствие това не става, а България губи и двата мача. След края на сезона се завръща в Чехословакия и подписва професионален договор с Жиденице. Дебютира и за националният отбор на Чехословакия в мач с Швейцария. През 1938 е втори вратар на световното първенство и играе в мач с Бразилия.
За да бъде екзотиката пълна, през период 1948-1950 година, национал на България става италианецът Амадео Клева. Записва 2 срещи за „А" отбора. Носител на купата на страната с Левски през 1949 и 1950. Печели и 4 титли на България с екипа на "сините". Играе общо 12 сезона за Левски, в които изиграва 142 срещи в първенството и 19 мача за националната купа. След изявите си в националния отбор е забелязан от Милан, но до трансфер не се стига, тъй като Клева е осъден за икономически шпионаж и лежи 1530 дни в затвора. Умира в старчески дом в Италия през 1996 г.
СРЪБСКАТА ИНВАЗИЯ (1998-2012)
След близо половин век прекъсване, българският национален отбор отново прибягва до услугите на натурализирани чужденци. По това време изключително модерни са футболистите от тогавашна Югославия, които буквално заливат цялата ни „А" група. Най-талантливите от тях получават шанс да се докажат и в държавния тим.
Пионер в сръбската инвазия е култовият- Дуци Симонович. Техничният халф на Литекс обаче има само едно участие при това в приятелски двубой, и по никакъв начин не може да се мери с тоталния рекордьор - Предраг Пажин. Лудият Пажо е чужденецът с най-много мачове за националния ни тим - 32. Железният бранител дори си спечелва място в състава за ЕВРО 2004, където играе в две от срещите, записвайки общо 151 минути. Името му винаги е пораждало множество дискусии сред българите, които са разделени в мнението си, дали Предраг е достатъчно класен, за да носи националната фланелка. Миналото му в Левски също оказва сериозно влияние.
Следващият представител на бивша Югославия също е притежател на рекорд. Зоран Янкович е иностранецът с най-много попадения за България- 2. Тогавашният нападател на Литекс дебютира при селекционера Пламен Марков в контрола срещу Хърватия в Риека (0:0), през февруари 2002-а. Марков също разчита на сръбския таран и го взима на Евро 2004. С идването на Христо Стоичков обаче Янкович забравя за националния за около две години.
За да дойде лятото на 2006-а, когато отново получава повиквателна. Последният мач на Янкович е през март същата година срещу Албания, когато „лъвовете" се дънят в София и правят 0:0. Янкович завинаги ще бъде запомнен с гола си в евроквалификацията за Португалия 2004 срещу Белгия. Тогава след голове на него и Стилиян Петров „лъвовете" триумфират насред „Крал Бодуен" с 0:2. В момента Янкович упражнява треньорския занаят в китайския втородивизионен тим - Хеионджианг Лава Спринг ФК. Достойна кариера в националния тим има и Златомир Загорчич, който изиграва 19 мача за България и също записва участие на ЕВРО 2004. Защитникът е твърд титуляр при селекционерите Христо Бонев, Димитър Димитров-Херо и Пламен Марков.
Към тази група футболисти може да причислим и Игор Томашич. Хърватинът бе част от „синята" приказка на Левски и с оглед добрите си игри, заслужено си спечели място в държавния тим. Игра на висота под ръководството и на Христо Стоичков, и на Станимир Стоилов. За България записа 16 мача без да отбележи гол.
За Иван Чворович пък няма какво да говорим.През 2012 година всеки един играч на Лудогорец бе част от националния отбор, така че дори с повиквателна и участие в един мач се уреди и резервата на „орлите". Сигурно е, че бившият страж на Миньор никога повече няма да бъде удостоен с такава чест.
ВРЕМЕ Е ЗА САМБА
През лятото на 2005 година за първи път в националния отбор на България се появява тъмнокож състезател. Защитникът на ЦСКА Тиаго Силва играе в контролата с Турция (3:1) на Националния стадион „Васил Левски".
Бразилецът учи „Мила родина" като побъркан и пее при изпълнението му. Но само толкова, след края на срещата се оказва, че бранителят има мачове за различни формации на родината си и по този начин се сбогува с възможността да играе за националния отбор на България. След него щафетата поема друг негов сънародник - Лусио Вагнер. Подобно на Игро Томашич, крайният бранител използва тласъка даден от европейските походи на Левски и успява да запише цели 16 мача за България. Дебютира под ръководството на Христо Стоичков на турнира „Кирин Къп" през лятото на 2006 година
Последният бразилец, който до този момент е обличал националния екип е Маркиньос. Дебютира на 31 май, 2011 година, когато допускаме култова загуба от сборен тим на остров Корсика. След това записва още 4 мача под ръководството на Любо Пенев, но за негова зла участ става част от двете най-срамни квалификации за България.
