Сезонът, в който нищо не върви. Или поне в началото му. Така може да бъде описан стартът на Милан в новата футболна кампания. Изобщо Милан и случващото се на „Сан Сиро" през последните месеци заемат челно място в пресата на Ботуша и има защо.

През лятото клубът сълзливо се раздели с голяма част от дългогодишните си звезди. Зеедорф, Неста, Дзамброта, Гатузо и Индзаги си взеха очаквано и дори малко закъсняло „сбогом" с „червено-черната" фланелка. След тях с клубът се раздели и Ван Бомел, който се бе превърнал в основен стълб в дефанзивния вал през последните 18 месеца.

Дотук добре. Или по-скоро - дотук нищо изненадващо. Все пак говорим за футболисти над 34 години, за които е повече от разбираемо да искат да слязат от голямата сцена и да поритат няколко години по-скоро за здраве и удоволствие, отколкото за сериозни трофеи.

Истинският удар за Милан обаче дойде от друго място. Продажбата на Златан Ибрахимович и Тиаго Силва отслаби неимоверно много „росонерите", а липсата на финанси за намирането на адекватни техни заместници преля чашата, или по-скоро преобърна отбора.

От началото на сезона се начетох на какви ли не анализи на специалисти и фенове. Кой е виновен за състоянието на Милан? Защо отборът играе така? Кой ще поеме отговорността? И т.н и т.н.

Като фен на Милан от близо 20 години аз също имам мнение по въпроса и реших в следващите редове да го споделя с другите симпатизанти на отбора.

Виновниците? Тук мнозина слагат на първо място Масимилиано Алегри. Разбираемо, в 99% от случаите треньорите обират пешкира за представянето на отбора. Моето мнението обаче попада в оставащия 1%. Не, Алегри не е виновен за състоянието на отбора и веднага казвам защо!

Че Алегри не е най-добрият и доказан специалист в света - две мнения няма. Той е млад и има още много да учи. Но нека се замислим - какво е виновен точно той, когато му продадоха най-добрите футболисти и ги замениха с такива, голяма част от които бяха ходили на „Сан Сиро" само за снимка за спомен?!


Неста и Тиаго аут, на тяхно място Ачерби и Сапата (+ нов договор за Йепес!!!). Е, извинявайте, ама няма място за сравнение. Ачерби може да е много обещаващ, но двубоите му в Серия „А" преди трансфера в Милан бяха по-малко от номера (№13), който си избра (факт!). Сапата пък имаше един изключително тежък сезон във Виляреал и определено е далеч от най-силните си дни. Това обаче е само началото.

От защитата преминаваме към халфовата линия. Гатузо, Зеедорф и Ван Бомел отстъпиха място за Монтоливо, Де Йонг , Констант и Траоре (който и да е той!!!).

Определено считам Монтоливо и Де Йонг за качествени попълнения, но на тях ще им трябва време. Няма как от първия ден на „Сан Сиро" да станат „новия Зеедорф" и „новия Гатузо". Най-малкото холандецът първо трябва да свикне с езика, тактика и прочие. Кевин Констант и Бакайе Траоре няма да ги коментирам изобщо.

Отиваме малко по-напред към офанзивата. Индзаги и Ибрахимович за Пацини, Боян и Нианг. Тук вече става смешно. Не ме разбирайте погрешно - Къркич е на 22 години, рекордьор по голове във всички юношески формации на Барса. Нианг пък е на 17 и по физика (а и по изцепки извън терена) напомня изключително на Марио Балотели. И в двамата има талант, но липсва това, което имаше у Ибра и Пипо - лидерски качества!

Спомнете си колко мача е измъкнал Индзаги с гол с рамо, буза, бедро и някое друго нетрадиционно изпълнение. Т.е. не се сещайте - просто не можете да ги преброите. Те са безброй. Ами Ибрахимович? За 2 години в Милан вкара има-няма 50 гола, бе реализатор №1 на тима във всички турнири. И най-важното - когато играта на отбора не вървеше, шведът взимаше всичко в свои ръце и можеше да вкара някой гол от 20-30-40 метра, ей така, със злоба, с който САМ да спечели мача. Както го е правел. Да, това е голямата разлика - Пипо и Ибра бяха лидери и просто не се примиряваха със загубите, не им понасяше да са от губещата страна. Такъв им беше генът!

А, за малко да забравя и размяната Касано - Пацини. Скандален, дебел, грозноват, нисък и какъвто още и да е, „ФантАнтонио" е ИГРАЧ. Ако не с гол, то с някой гениален пас може да реши мач. Пацо е реализатор, но не и лидер. Той може да вкара на Болоня и Каляри, сигурно ще се разпише и във вратата на Киево. Но просто не виждам как точно той ще повлече сам отбора в тежките моменти, както правеше предшественика му с №11.

И за да завършим темата с атаката все пак да споменем и няколко думи за Ел Шаарави, Робиньо и Пато. Първият е бъдещето. На 20 е, изгаря от желание да се докаже и да стане лидер. И както го раздава един ден може и да стане. Само, че в следващите година-две „Малкия Фараон" все още ще е ученик, а в някои моменти може би и на поправителен.

Робиньо и Пато са друга работа. Те са отдавна доказани играчи, но никога не са били лидери. Нали все пак това търсим? Единият е склонен да пропусне дори и невъзможно за пропускане положение , а вторият...ами той е вечно контузен.  Спомням си еуфорията на „Сан Сиро" след първия гол на Патока. Беше в мач срещу Наполи, а Пато наскоро бе навършил 18 години. Тогава в атака му партнираха Кака и Роналдо, онзи истинския - „Феномена".

От тогава мина доста време, минаха 5 сезона, а Пато така и не може да се превърне в играча, за когото бяха платени около 20 милиона евро през август 2007-а.

Та нека обобщим - Алегри ли е виновен, че за сметка на старите ЛИДЕРИ,  в отбора бяха привлечени вече анализираните играчи? Май не е той...

За капак на всичко и контузиите не спират да удрят здраво по „росонерите". Миналата година водих статистика, до някое време, след което се отказах. По 7, или 10, на моменти и 14 (!!!) футболисти липсваха заради травми преди даден мач. Като прибавим към това двубоите в Европа (срещу Арсенал и Барселона), как Милан да стане шампион? Как?! На моменти Алегри едвам запълваше групата за даден мач. Но и това не се отчита от „разбирачите", които по стара българска традиция гледат първо да „уволнят" треньора, пък после видите ли-  отборът сам щял да тръгнел. Да, ама не.

Най-пресният пример за проблема с контузиите е от преди няколко седмици. Сезонът още не беше започнал, а Алегри вече беше загубил Пато, Мунтари, Дидак Вила и Щрасер. В първия кръг пък се контузи Робиньо, във втория Монтоливо...

В такава ситуация не съм сигурен, че дори и Жозе Моуриньо в момента да дойде в Милан ще може да се бори за нещо повече от трето място. Просто няма с кого, няма ресурс. Точно заради това и в момента Милан може само да си мечтае за треньор като Специалния, Единствения или както там иска да му викат. Никой, разберете - никой голям и доказан треньор няма да дойде в Милан без да има гаранция за скъпа селекция. Никой!

Така пак се връщаме на Алегри. Лош, мразен, необичан, май се оказва най-добрият за този Милан. А какво може Макс с качествена селекция- видяхме в първия му сезон.