8-годишният Милан гледа учудено през прозореца. По улицата в хърватското градче Книн мъже с автомати приканват цивилните по-бързо да се качват в евакуационните камиони. Миряна, майката на слабичкото хлапе, изглежда изплашена. Тя избутва своя син от прозореца. Двамата се отправят към коридора. Там бащата Бошко за четвърти път е нарамил сакове и чували с дрехи, за да ги пренесе до камиона.

Семейство Борян е принудено бързо да напусне своя дом. Причината е идването на хърватската армия, която е готова да мъсти на сръбските семейства. В разгара на войната в бивша Югославия доскорошните братя се оказват от двете страни на окопите. Отрязани глави, разстреляни деца и разкъсани тела са част от бруталния военен пейзаж.

19 години по-късно Милан Борян се запътва към едната от вратите на митичния стадион "Анфийлд". Само преди четири дни стражът е получил внезапно обаждане с покана да пази за българския шампион Лудогорец. "Орлите" останаха без опитен вратар след наказанието на Владимир Стоянов и контузията на Иван Чворович. Малко преди позвъняването от страна на бившия футболист на разградчани Урош Голубович Борян беше пред договор с босненския тим "Сараево". Възможността да играе в Шампионската лига наклони везните в полза на българския тим.

"Всичко със Сараево беше уредено, но все пак знаете разликата между босненското и българското първенство - каза за трансфера новото попълнение на родния шампион. - Освен това Лудогорец играе в Шампионска лига, което е много важно за всеки един футболист. За мен е чест да дойда тук."

Споменът от войната в бивша Югославия все още е пресен за етническия сърбин, който е роден в Хърватия.

"Не съм забравил нищо - казва в свое интервю Милан Борян. - Не искам да говоря за това. Опитвам се да го изчистя от моята глава. Живеехме много добре. Когато войната дойде, всичко пропадна."

Семейството бяга в Белград, където Милан започва да тренира в местния тим Раднички. Той тръгва по стъпките на своя баща, който също е вратар. Тежката криза кара главата на семейството да потърси бъдеще зад океана. Фамилията заминава за градчето Хамилтън в щата Онтарио, Канада. Малкото момче не знае нито дума английски, също както неговите родители. Те се установяват в приятелско семейство, което им подава ръка в тежкия момент.

"Войната продължаваше в Сърбия - спомня си Борян. - Когато пристигнахме в Канада, разбрахме какво е мир. Там никой не се биеше. Хората получаваха възможност да работят, да живеят добре и да правят нови приятелства."

Докато тренира в Канада, младият Милан е забелязан от скаути на легендарния аржентински клуб Бока Хуниорс. Талантът получава покана да тренира за тима, от който Диего Марадона тръгва за големия футбол. Не успява да се наложи в първия състав и последователно преминава през още три аржентински тима - Насионал (Монтевидео), Ривър Плейт и Килмес. След гастрола в Южна Америка решава да се завърне в Сърбия, където изиграва два сезона за Рад (Белград).

Кариерата му продължава в неговия последен тим - турския Сиваспорт. Договорът му изтече през лятото, а неговото идване в Лудогорец стана със свободен трансфер.