Челси и Ливърпул се заслужават един друг. Това са може би единствените два клуба в Англия, които могат да са на 1/2-финал в Шампионската лига, а мениджърите им да се страхуват за работата си.

Парите са проблемът, както винаги. Челси има прекалено много, Ливърпул пък не достатъчно, но резултатът е един и същ - мениджърите не са господари на съдбата си.

Аврам Грант има малшанса да работи за този собственик в Англия, който би могъл да види неуспеха да играеш финал в ШЛ в първия ти сезон като достатъчен повод за уволнение. Рафа Бенитес е в съвсем различна позиция, изправен пред възможността за трети път в четири години да бъде на финал в най-силния евротурнир.

Въпреки това клубът се разпада под краката му. Не бе изненада, че никой от тях не бе твърде приказлив напоследък. Бенитес може и да иска да каже много, но всичко, което се отнася до американските собственици, до поставения на мушката изпълнителен директор Рик Пери, до Юрген Клинсман или сложната финансова ситуация, бе посрещано от него с учтивото извинение, че трябва да се подготвя за важни мачове.

Грант бе по-малко вежлив и след победата над Евертън миналия четвъртък отказа да коментира борбата с Манчестър Юн за титлата и "дари" репортерите с едносрични отговори на пресконференцията.

Мениджърът на Челси бе по-обстоен, когато нещата опираха до предстоящите срещи с Ливърпул. Той каза, че предишните два полуфинала между двата отбора са били твърде тактически и възнамерява да даде на играчите си повече свобода да играят.

Ако това бъде възприето като критика към предшественика му, е твърде смело. Ако от Грант се очакваше Челси да стане по-атрактивен отбор, отколкото бе при Мауриньо, значи се е провалил.

Челси продължи по същия начин, което все пак е комплимент за уменията на Грант, но и за основите, положени от Мауриньо. Предполагаемото желание на Роман Абрамович да притежава отбор, който забавлява, вероятно отстъпва на мечтата му за финал в Шампионската лига, особено в Москва. Въпреки тази възможност и откритата борба за титлата в Англия, Аврам Грант може да завърши без трофей и това едва ли ще бъде видяно като постижение.

А, освен ако не купи цялата атакуваща линия на Барселона, той едва ли може да предложи подобрение. Бенитес няма вина за трансатлантическите щуротии в Ливърпул. Докато едната страна обаче го поздравява за смелостта да ротира състава и да има свежи играчи в края на сезона, другата търси по-добър мениджър.

Докато шампионската титла в Англия продължава да бъде мираж, на Рафа няма да му е достатъчен само още един финал в Европа, а титла.

Атмосферата в предишните два полуфинала с Челси в Мърсисайд беше електрическа. Ще бъде и днес, но последствията ще са различни, защото на Ливърпул все пак ще прледстои реванш.

Мачовете през 2005 и 2007 г. не бяха класики, а нулевото равенство на "Стамфорд Бридж" във Висшата лига по-рано този сезон бе почти досадно с липсата на предложено качество.

На полуфинал в ШЛ залозите са по-високи, а на карта са заложени съдбите на мениджърите, а не просто билетите до Москва. Всеки, който си мисли, че играта е по-важна от резултата, живее в измислен свят. Никой фен на Ливърпул не си спомня колко лошо игра отборът в предишните си два полуфинала с Челси.

Хаосът, който цари в двата клуба не помага на подготовката на нито един от двата отбора. Всичко говори за това, че отново не трябва да очакваме класика.

Едно предимство, което Ливърпул има, е фактът, че за Франк Лампард и Джон Тери това е четвърти полуфинал в ШЛ и досега не бе спечелен нито един. За тях напрежението е много голямо.

Колкото и мениджърът да твърди, че миналото няма значение, когато си в съблекалнята и мислиш, че можеш да пропуснеш шанса си за финал за четвърти път, значение определено има.