Както посветените фенове добре знаят, освен клубните и националните тимове имат свои прякори. В тази втора част на прозвищата на отборите ще се спрем именно на тях.

В дните, когато играят националните тимове на терена, често излизат състави с прякори, заради които чужденец може да си изкълчи езика, но така и да не го произнесе правилно. Твърде често представителният отбор на дадена страна е известен просто като "тимът" или "националите". Така че когато телевизионните коментатори говорят за двубоя на "нати" срещу "репрезентаце" е ясно, че Швейцария играе срещу Чехия. Аналогични са случаите с Германия (националманшафт) и Салвадор, който използва опростеното "ла селекта" (селекцията).

Разбира се, когато езикът е общ съвсем нормално е два отбора да имат едно и също прозвище. Така Бразилия и Португалия едновременно са наричани "селесао", което е по-популярен синоним на южноамериканците. В родината си, португалците са наричани и "селесао даш кинас" (отборът на петте), става дума за петте щита на герба на Португалия.
Хералдиката е станала повод и за прозвището на националите на Англия, наричани "трите лъва", които са изрисувани на емблемата. 

Да се върнем обаче на Бразилия. Тимът, воден в момента от Дунга, не само е рекордьор по трофеи от световни първенства, но е и лидер по прякори. По-популярните сред тях са "петкратните шампиони", "канарчетата", "зелено-жълтите" и "зелено-златистите". Последните два са инспирирани от цветовете на екипите.

Не е изненадващо, че голяма част от отборите в Южна Америка ползват за прякор цвета на екипа си. Еквадор са "жълтите", Парагвай - "бяло-червените", Чили - "червените", Перу - "червено-белите" Боливия - "зелените". При Мексико обаче е малко по-различно - "трикольорите".  

Цветът на екипа е дал повод за зараждане и на някои прякори. Пример за това в Европа са "червените фурии" (Испания) и "червените дяволи" (Белгия). Във Венецуела наричат националния отбро "ла винотино" (винените).

Синият свят също е популярен сред представителните отбори. Заради цвета на екипа си Уругвай е наричан "небесносините", а Югославия бяха "плавите" (сините). Японците наричат своя тим "сините самураи". Французите станаха световно известни през 98-а година със своите "ле блус", а италианците открай време са популярни като "адзурите".

И докато при французите е ясно, защо синият цвят фигурира, най-вече заради националния флаг (синьо-бяло-червено), то е трудно на пръв поглед да се намери асоциацията между националния флаг на Италия (зелено-бяло-червено) и "скудра адзура". Всъщност, в началото на 20-те години италианският национален отбор играе с бели екипи и само в един мач срещу Унгария през 1911 г. те излизат за първи път със сини фланелки. Жестът се прави в чест на Савойската династия, по това време управляващата страна и така се ражда "скуадра адзура".

Да заменим Савойската династия с холандската на Оранжите и веднага получаваме отговор откъде произлиза "оранжевите" за тима от ниската земя. Заради друга кралска особа, този път от футболния терен, отборът получи временно прозвището "оранжевият часовников механизъм". Така бе наричана Холандия по времето, когато за националния отбор играеше Йохан Кройф. 

По аналогичен начин заради непредсказуемия стил на датчаните през 80-те години националният им тим получи прозвището си "червения динамит". Прекрасният футбол, практикуван по времето на Матиас Синделар и по-късно с Ханс Кранкъл, Австрия си извоюва прозвището "вундертим" (отборът чудо), а хърватското дуо Давор Шукер и Звонимир Бобан спечелиха за своя тим прякора "ветрени" (огнените), а не както са популярни в България - "шахматистите".

Като фестивал на най-гръмките прякори на национални отбори е многообразието в Африка. Веднъж на всеки две години "зверовете" от саваната се събират на африканската купа на нациите, за да определят кой е царят на Черния континент, а това не е задължително да е лъвът. 

Традицията, отборите да носят имената на представителите на фауната тръгна от Камерун, чийто тим носи прозвището "неукротимите лъвове". Следват сенегалските "лъвове на теранга" (теранга на езика уолоф, един от многото местни езици, означава гостоприемство). Но и двата тима трябва да се примирят, че "атласките лъвове" от Мароко бяха първият африкански тим, прескочил груповата фаза на световно първенство през 1986 г.
 Без съмнение традицията е продължена от ДР Конго, които се наричат Симбас (лъвовете на езика суахили). Преди това държавата се наричаше Заир и отборът имаше за прякор "леопардите".

Силата на "лъвовете" е позната по света, но трябва да се отдаде дължимото и на една от новите сили на континента - "слоновете" от Кот Д'Ивоар. С надежди да ги последва е отборът на Гвинея, чийто прякор "сили" на местния език означава - слон. Представителният тим на Ангола носи гордото "черните антилопи", но се срещат и по-зрелищни прякори. Отборът на Бенин е "катериците", а този на Бурунди - "лястовиците".

Стигнахме и до птиците, които също са силно застъпени в африканския футболен фолклор. Того са известни като "ястребите", а в Тунис обичат своите "картагенски орли". По пътя си към Мондиал 2010, който е в ЮАР, със сигурност ще трябва да се изправят срещу "орлите" от Мали или "суперорлите" от Нигерия. 

В Африка сега на почит е действащият континентален шампион - "фараоните" от Египет. Гана са наричани "черните звезди" заради звездата, присъстваща на националния флаг в чест на активиста от Ямайка Маркъс Гарви, който искал  обединение на африканците. 

От язвителни до описателни и от припомнящи до ексцентрични, всеки национален отбор си има своя прякор. От тенденцията не изостават "реге бойс" от Ямайка, "сокъруус" от Австралия, а и "тикос" (Коста Рика) и "тегук уориърс" (Южна Корея).   

Зад всяко прозвище стои една история, както и при прякорите на футболистите, които предстои да разкрием.