Роберто Донадони, треньорът на "Парма", изглеждаше сякаш не бе спал с дни. Имаше торбички под очите, сивите му коси - разрошени. Той седеше на масата за пресконференции до капитана на "Парма" Алесандро Лукарели, който не можеше да стои мирно, като се мръщеше и се въртеше през паузите на задъханите си монолози. Двамата мъже бяха давали и преди пресконференции в седалището на клуба в предградието Колекио, но обикновено пред не повече от дузина репортери. В онзи ден в края на февруари стаята бе претъпкана с много повече.

Предишния ден за втори път през последните 2 седмици "Парма" обяви, че няма да изиграе планирания си мач от Серия А. Седмица по-рано отборът отмени домакинството си с "Удинезе", защото нямаха достатъчно пари, за да платят на стюардите да отворят стадиона за публиката. Този път тимът не можеше да покрие пътните разноски до намиращата се на 120 км западно Генуа. За пръв път в модерната история на италианската лига клуб спря да играе насред сезона, защото бе банкрутирал.

Седмицата, преди това да бъде оповестено, няколко от колите на клуба бяха отнети; тренировъчната екипировка на медицинския екип бе взета, за да бъде продадена на търг; пералнята бе спряна. Играчите и повечето от служителите не бяха получавали заплати от юли. Два пъти през последните 3 месеца отборът бе продаден за по едно евро. Цената беше ниска, защото всеки нов собственик би поел около $100 млн. дългове, натрупани от човека, ръководил клуба през последните 7 години. За капак настоящият собственик Джампиетро Маненти, който купи клуба преди 3 седмици, все още не бе доказал на никого, че неговата банкова сметка съдържа нещо повече от онова евро, с което той плати за тима. Макар че той всеки ден уверяваше, че дължимите на играчите и на служителите милиони ще дойдат "домани" (утре на италиански).

За 6 март бе насрочена среща на президентите на отборите от Серия А за обсъждане положението на "Парма", но до нея оставаше седмица. След като "Парма" отмени мача си с "Дженоа", италианската футболна федерация разреши отлагането, но не показа съчувствие. "Това е последното, което правим за спасението на "Парма" - каза президентът на федерацията Карло Тавекио. - Аз направих всичко възможно. Но не мога да отлагам мачове всяка неделя." Въпреки че имаше комитет в самата федерация, който да следи за финансовото здраве на всеки клуб в определени периоди през годината, Тавекио добави, че "федерацията не носи отговорност за положението на "Парма".

В тази обстановка Лукарели и Донадони свикаха тяхната пресконференция. "Ние поискахме закрила и уважение от институциите, които представляват футбола - каза Лукарели. - Но никой не се обади. Никой от ръководството на федерацията не се помръдна от креслото си, за да дойде и да види какво се случва в "Парма". Ето защо ние решихме да не играем, единствено и само защото не виждахме никакъв интерес от институциите." Играчите първоначално бяха предложили сами да платят за пътуването си до Генуа, но когато Лукарели обяви, че отборът няма да играе, това предложение отпадна. "Въпросът не е в парите - продължи Лукарели. - Насрочено е заседание на 6 март и аз дори не зная дали ще оцелеем до 6 март."

51-годишният Донадони бе също толкова разочарован. "Време е всички ние да се погледнем в очите и да кажем, че се налага да се действа решително и радикално - заяви пред събраните журналисти уважаваният бивш халф на Италия и бивш селекционер на адзурите. - Има ситуации, които никога повече не трябва да се повтарят."

Двамата мъже седяха пред табло, което бе обичайният за Италия рекламен банер: върху син фон се мъдреха емблемите на всеки спонсор от Серия А. Камерите просвяткваха постоянно, но извън стаята, на чудесния тренировъчен комплекс за десетки милиони, един от най-добрите в Италия, беше тихо. "Ние се чувстваме като мърша насред пустинята, около която има само чакали и лешояди" - каза Донадони. И наистина - лешоядите и чакалите обикаляха наоколо. По-малко от 3 седмици по-късно, на 18 март, Маненти, собственикът на клуба, бе арестуван с обвинение за опит за пране на пари, като част от криминална организация, чиито пари се планирало да бъдат използвани за финансиране на отбора. Лукарели нарече положението "фарс", но все пак рухването на клуба превърна в център на вниманието изключително крехкото състояние на лигата, която преди малко повече от десетилетие бе най-добрата на света.

Град Парма е с население от едва 180 000 жители и славата в цяла Италия като един от най-светските и изтънчени градове в страната. Нейната опера - "Театро Реджио", съперничи на миланската "Ла Скала" като една от най-добрите в света. Икономическият спад през последните 10 години удари особено тежко по Парма заради рухването на местния млечен гигант "Пармалат" 12 г. по-рано. А преди това анкетите в италианските вестници редовно посочваха града като едно от най-хубавите места за живеене в страната. "Той е чист, хубав, малък, средновековен, богат и буржоазен град - казва 39-годишният актьор и заклет фен на "Парма" Роко ди Грегорио, роден и израснал тук, но живеещ в Ню Йорк. - Това е едно наистина изключително и уникално място от света. На земята има само едно-единствено "Прошуто ди Парма" (шунка от Парма), сиренето "Пармезан" е принцът на сирената. Всеки познава "Бариля" (производител на паста, италиански тестени изделия), защото може да бъде намерен във всеки супермаркет на света, но "Бормиоли", заводът за стъкло, е също толкова велик."

"Наистина сме различни" - потвърждава 40-годишният Виторио Фарнети, също заклет фен на "Парма", който работи в местния музей. Той е прекарал целия си живот в града, а когато се срещнах с него през март на централния площад "Пиаца Гарибалди" за едно еспресо, слънчевият ден бе достатъчно студен, за да се налага Фарнети да носи вълнена шапка върху плитките си. "Навсякъде сме прочути с факта, че тук можете да дойдете с бебетата и с момичетата си и никой няма да ви удари кроше и да ви наплюе само защото сте облечен с фланелка на другия отбор."

През повечето от своите 101 г. история "Парма" се състезава в долните дивизии на Италия. Едва през 1990 г. те достигат до Серия А. Отборът, който се радва на по-голяма национална популярност от всякога, е купен от млечния гигант "Пармалат", а изпълнителният директор на компанията Калисто Танци поема юздите на клуба. В исторически план да ръководиш италиански футболен клуб никога не е било особено печелившо начинание. Повечето пъти, както ми довери човек от един от големите клубове в Серия А, собствениците на отбори "инвестират в своя имидж или в увеличаването на шансовете си да се забавляват със своите играчки". Танци бе подходящият пример за това.

Той похарчи милиони за отбора и създаде това, което щеше да бъде наречено "златната генерация" на "Парма". През следващите 10 години - период, в който Серия А привлече по-голямата част от най-добрите футболисти в света, Танци подписа с доста от тях, включително с аржентинеца Ернан Креспо. Който освен голмайстор на "Парма" за всички времена бе и треньор на техния младежки отбор. Или защитника Лилиан Тюрам, който има най-много мачове във френския национален отбор. Или колумбийския нападател Фаустино Асприля, част от златното поколение на собствената си страна; и капитана на италианския национален отбор Фабио Канаваро, станал световен шампион през 2006 г. Отборът спечели 2 пъти Купата на УЕФА, три пъти Купата на Италия, взе една КНК (Купа на носителите на национални купи) и една европейска суперкупа. Все още може да се видят трофеите от тези победи - точно до снимката на отбора, празнуващ 100-годишнината на клуба миналата година на среща с папата във Ватикана. Купите са прибрани зад стъклени витрини в коридора след входа в седалището на "Парма", което носи името "Чентро Спортиво". Този тренировъчен комплекс бе изграден в началото на XXI век, а строителството му се следеше изкъсо от Танци, който искаше да премести клуба до офисите на "Пармалат" в Колекио и похарчи за това солидна сума.

Успехите на "Парма" не бяха само за отбора. Те бяха успехи и на "Пармалат". Също както днес футболните фенове по цял свят могат да разпознаят с един поглед логото на авиокомпанията "Етихад" върху фланелките на футболните тимове "Манчестър Сити", а сега и на "Ню Йорк Сити", така през 90-те години екипът на "Парма" бе пътуваща международна реклама на "Пармалат". Когато компанията започна своето разширение в Източна Европа в средата на 90-те години, Танци купи българския нападател Христо Стоичков, бивш носител на Златната топка, чиято кариера тръгваше надолу. Той плати на "Барселона" 14 млн. евро, почти толкова, колкото някой друг бе плащал някога за играч дотогава. Когато компанията отиде в Африка, съставът на "Парма" започна да се попълва с футболисти от Кот д'Ивоар и Гана. Може би успехът на "Пармалат" стана най-очевиден, когато проби в САЩ и се появи на американските екрани върху хладилника на Кари Брадшоу - главната героиня в хитовия сериал на НВО "Сексът и градът".

Но през 2003 г. "Пармалат" се срина зрелищно чрез скандал, често сравняван с този на европейската фирма "Енрон". Компанията, която бе осмата най-голяма в цяла Италия, даваше работа на 36 000 души и представляваше 1% от брутния национален продукт, натрупа дългове от $20 милиарда. Танци бе обвинен за умишлен фалит и престъпно съдружество и осъден на повече от 17 години затвор. Клубът бе поставен под ръководството на администратор и поет от назначен от съда синдик. На него му бяха нужни 4 години, преди да намери друг собственик, но през 2007 г. той най-сетне го намери. В лицето на може би най-омразния човек в Парма - Томазо Гирарди.

"Моето първо впечатление за него бе много, много добро", каза Креспо за Гирарди, клубния собственик, който през 2010 г. върна обратно нападателя в "Парма", където той изкара последните 3 г. от футболната си кариера. С Креспо бяхме извън офисите на спортната база през един слънчев следобед на първата седмица на март край терена, на който първият отбор на "Парма" току-що бе победил младежкия тим на Креспо с 4:0. По това време "Парма" не беше побеждавала от 2 месеца в Серия А. Не беше вкарвала гол повече от месец. И дори не беше играла мач почти 3 седмици. "Гирарди изглеждаше като човек с невероятна страст към футбола, който искаше тази "Парма" да бъде велик отбор - не както в доброто старо време, но да играе на високо ниво в първа дивизия дълго време, без да изпада", добави Креспо. "Това бе програмата".

През януари 2007 г. Гирарди, тогава 31-годишен, купи на търг за $39 млн. "Парма", която тогава бе напълно изчистена от дългове. Издънка на семейство с успешен бизнес в производството на стомана и машиностроенето, базиран в Карпенедоло, малко градче край Бреша (80 км северно от Парма), Гирарди бе добре облечен, с детско лице и наднормено тегло. "Той бе много нагъл и арогантен, типичното синче на богаташи, който никога не е успял да завърши училище - заяви Паоло Емилио Пачани, спортен директор на "Гадзета ди Парма" - най-големия градски вестник. - Той изкара целия си живот в празненства, забавления, харчейки пари, които не е изработил." И все пак в първите си години като президент на "Парма" никой не го вижда в такава светлина. "Той очевидно бе много приятен тип и много богат човек - добави Пачани. - Той изглеждаше много добър избор от страна на синдика."

"Първите 2 години бяха добри - споделя Масимо Гоби, вторият капитан на "Парма", ляв бек, подписал с отбора през 2010 г. - Но след това стана нещо подозрително, защото започнаха да казват, че "Парма" има проблеми с парите, така че трябваше да чакаме за нашите заплати." - Федерацията има правило, според което отборите трябва да плащат на играчите на 4 предварително договорени дати през годината, и ако не спазят срока, тогава ще бъдат наказани - както финансово, така и с отнемане на точки. "Парма" спази тези срокове, като плати на отбора с 3 месечни чека наведнъж. "Много клубове имат проблеми да плащат всеки месец - сподели Креспо. Предния ден той и няколко други бивши играчи на "Парма" се явиха в съда, който официално им сне всички обвинения за злоупотреби по време на скандала с "Пармалат" преди повече от десетилетие.