Без особена вина, отборът на Левски се превърна в един от най-мразените български клубове. Незнайно защо, вековниците бяха набедени за голямото зло на "А" група след скандалните сцени на мача с Литекс. Изключителен парадокс, който едва ли може да се обясни с друго освен с явната омраза от конкурентите.

През последните месеци тече политика за явното дискредитиране на столичани. Апотеозът на съперниковата злоба бе в събота, когато отборът на Литекс скандално прекрати дербито си с 26-кратния шампион на България. Обяснението - непрестанните съдийски аванти в полза на „сините". Ако се вгледаме детайлно в претенциите на ловчанлии, с чиста съвест може да ги обвиним в липса на каквато и да е футболна състоятелност. Червените картони на Йонсен и Перес са 100-процентови. За нарушение на Бедоя срещу стража Винисиус пък не може да става и дума, тъй като при въпросната ситуация бразилецът дори не спря да играе. Единственият грях, който Георги Йорданов може да има към „Многострадалната Геновева" от Ловеч е ударът без топка на Гаджев срещу Пламен Гълъбов. Ситуация, която може би трябваше да завърши с жълт картон за национала.

Последвалите събития пък ни напомниха за едни безвъзвратно отминали времена. Мутренски подходи, които не отговарят на големите европейски амбиции, афиширани от „оранжевите". Стойчо Стоилов, който по правилник изобщо не трябва да стъпва дори на метър от терена, прибра своя тим като бесен овчар, прибиращ своето стадо. Нелогичното в разигралия се театър бе грубият начин, по който бе потъпкано реномето на неговия старши-треньор Люпко Петрович. Желанието на легендата този мач да продължи изобщо не трогна разлютилия се управник. Генерална глупост, тъй като Литекс със сигурност щеше да спечели този мач, дори и с девет души. Изобщо, гротескна картинка, която най-добре се илюстрира от сълзите на  Люпко Петрович.

Интересно е колко бързо се променят нещата в живота. Изведнъж грандът от Ловеч се превърна в еталон за честност и феърплей. А помните ли 1999-а година или по точно датата 22 май, когато ЦСКА подарява титлата на Литекс след домакинска загуба с 2:3? А помните ли няколко дни по-късно (на 26 май), когато „оранжевите" връщат жеста и ЦСКА триумфира с Купата на България? Това е само едно от множеството доказателства, че в българския футбол чисто и просто няма безгрешни тимове. Така че е добре хората от Ловеч да спазват нужния такт и да гледат обективно на събитията в родната футболна джунгла.

През последните дни знайни и незнайни критици решиха да се упражняват в това как се плюе по Левски. От всичките им изказвания лъхаше омраза и комплекс. Любопитно как нито един от споделилите мнение не обърна внимание на чисто спортно-техническите моменти от мача с Литекс. Вярно е, че клубът е неудобен за всички извън „Герена", но тази наглост минава всякакви граници. Стигна се до там, че и отдавна забравеният Дуци Симонович започна да прави разбор на столичани. Човек, който е синоним за „измамник", както заяви преди време бившият страж на Лудогорец - Урош Голубович.

Дежурното си мнение по въпроса даде и босът на Лудогорец - Кирил Домусчиев. Дали с чисто стратегическа цел, или до болка откровен, собственикът на шампионите заплаши, че ще извади своя тим от първенството заради съдийските аванти в полза на Левски. Изведнъж Домусчиев се превърна в първи защитник на онези, които го нарекоха „мъжка мастия". Започна да ги брани от съдийските „секири", а само преди година пееше съвсем друга песен:

„Нашите рефери са подигравка с футбола. Половината са с връзки. Има тенденциозност в отношенията към някои отбори. С Литекс винаги ще има проблем със съдиите. Те 20 години това правят. Литекс винаги върви барабар със съдията, играят с по 12 човека", твърдеше той.

Домусчиев стигна и да умозаключението, че победите на Левски през есента са съмнителни. Отново безпочвени твърдения, които могат да важат с пълна сила и за неговия отбор. Нека не забравяме и случилото се с Миньор (Пк) преди 3 години, когато радетелите на честта от Разград спечелиха със 7:0 срещу юношите на перничани, продължавайки безпроблемно  по пътя си към първа шампионска титла на България.

Като за финал няколко думи и за прословутата радост на „сините" футболисти. Вярно, Гаджев прекали и според мен ще постъпи мъжкарски, ако се извини. Лично аз обаче не приемам упреците за случилото се след това. Левскарите заслужено празнуваха със своите фенове. Това не бе просто триумф за служебния успех над Литекс, а едно сливане  между играчи и Сектор „Б". Наречете го дори и помирение за всичко случило се през тази година. Спомнете си колко много преживяха привържениците за тези 12 месеца - оставане във втората шестица, трагична развръзка на финала за Купата и какво ли още не. „Синьо" обединение, което в тези размирни футболни времена дразни опонентите, но също така тава и безмерна сила в борбата за така бленуваната шампионска титла.