Уж видът му е като на заека от най-известния руски анимационен филм "Ну, погоди". Говори меко, движенията му са плавни. А всъщност...

Става въпрос за Алексей Михайличенко. Някои от младото поколение даже и не го познават. Любителите на футбола от средната генерация знаят, че след Валерий Лобановски, Олег Блохин и преди Андрей Шевченко и Артьом Милевски, Алексей Михайличенко е също велика емблема на украинския футбол. Тогава под флага на СССР. Впоследствие проби и в Европа. Но нека да караме поред.

Престоят му в София бе повод апетитната плячка "Алексей" да бъде хванат и да говори. За по-възрастните да припомни за себе си, за по-младите - да научат какъв голям футболист е бил сегашният селекционер на младежите на Украйна. Всъщност той за втори път бе в столицата. Преди това през август 2002 година като старши треньор на няколко месеца на Динамо (Киев). Украинският гранд гостуваше в първи мач от трети предварителен кръг на Левски в Шампионската лига. Отборът беше отседнал в хотел "Хилтън". В деня преди мача след опит за разговор със своенравния киевчанин той едва не вдигна персонала на хотела и започна да вика неистово...

В следващите години направих две големи интервюта с Андрей Шевченко след осминафинален мач-реванш за Шампионската лига на Милан с Манчестър Юнайтед (1:0) в Милано и на Мондиал'06 в Хамбург след четвъртфинала Италия - Украйна(3:0). През ноември 2005 година от 50-годишнината на списание "Франс Футбол" в Париж остана снимка за спомен и човешки разговор с Олег Блохин. Допирът до тези отминали и действащи украински легенди тотално бе изтрил неприятния ми спомен отпреди пет години.

Всичко през изминалите два дни започна на чисто. Вярно, в деня на мача, но преди обяд отидох в красивият комплекс "Царско село", където бяха отседнали украинските младежи. Момичето от рецепцията ми каза:"Не знам къде е. Ето един от техните, който върви нагоре по пътеката". Застигнах човека в украинския анцуг и той ми каза: "Качете се в стая 503. Може да му почукате на вратата. Щом сте журналист, няма проблем."

Стигнах до етажа. Почуках. Вратата се отвори и се изправи той. С перфектна за годините си фигура и пак със същия "наивен" вид. Първите му думи бяха:"Преди мач не мога да давам интервюта. Елате след това на стадиона. Всъщност оставаме и вечерта и си тръгваме на другата сутрин. Така че може да се разберем нещо." От един легендарен български журналист Симеон Василев (вечна му памет) съм запомнил обаче крилатата максима "Болен се е.., докато е на легло".

Като че ли имах предчувствие за изключително грубия мач и ранимия характер на Олексей, както му е името на украински. Затова набързо му изстрелях за какво го търся. Не да ми говори за приятелската среща с България, която предстоеше, а за това как се е почувствал като шампион на Италия със Сампдория, за лудите му години в Рейнджърс.

Преди това защо СССР на Евро'88 направи същата грешка като Унгария на Мондиал'54. Нали на световното в Швейцария маджарите бият в групата Германия с 8:3, а после падат на финала с 2:3. СССР в Германия също биха в групите Холандия с 1:0 и загубиха на финала от "лалетата" с 0:2. Исках да опише пак гола си срещу Англия на същото европейско първенство. Въобще да говорим за футболиста Михайличенко.

Когато завърши злополучният мач между младежите със счупения крак на капитана им Игор Коротецки, момчето бе прегледано в "Пирогов", където пожелаха да оперират крака му, но от щаба на Украйна заявиха, че ще пътува с тях. Като се добави и загубата с 1:2, Михайличенко изобщо не пожела да се качи на пресконференцията. По тази логика обаче на нея не трябваше да присъства и селекционерът на нашите Александър Станков, защото на отлично игралия Павел Ковачев, който вкара и победния гол за нашите, му е пукната костица на рамото.

И така буквално клеча пред автобуса, превозващ украинците, и очаквам моя герой. Михайличенко беше повече от бесен: "Писна ми от България!!! (Сочи с пръст на гърлото как му е дошло до гуша.) И при предишния престой с Динамо имаше неуредици. Сега идваме за приятелски мач, а става касапница. Съжалявам и за вашето момче. Но ако мачът не беше такъв зверски, нямаше да има контузия и при нашите, и при вашите. Плюс това какъв е този арбитър?! Представям си, ако българските съдии свирят така и на сериозни мачове. Не искам да говоря!"

Значи наистина Алексей е наивен по отношение на родните арбитри, след като не знае как ръководят наши мачове и защо вече стана модно да се искат рефери дори от Танганайка, само да не се казват Пешо или Иван.

Последен ход от моя страна, за да "захапя" Алексей и да взема интервю. Пак към "Царско село". Пътят до целта е ясен. Стаята е полуотворена. Там в дъното седи той заедно с част от щаба. Погледите ни се засичат. "Затвори вратата!", заповядва Михайличенко на един от помощниците си.

После един от тях казва: "Моля ви, да не става скандал. Знам, че не постъпва добре. Но такъв му е характерът - труден. Да не вземете да дойдете и сутринта на летището, когато излитаме в осем часа. Дори и след като е преспал, пак няма да говори. Амбициозен е и всяка загуба дори и в приятелски мач, особено след толкова груба игра, го влудява. Ако искате, потърсете го за телефонен разговор чрез украинската футболна федерация."

Отдалечавам се извън "Царско село". По пътя си мисля и се надявам, че вече третият път ще е по-спокоен и ще падне в "капана".