След "боевото реми" в Дъблин едва ли не се разбра, че третото място, което ни очаква в крайното класиране на тези световни квалификации, ще бъде по-голям успех от същата позиция, на която ни класира Христо Стоичков в предните квалификации за Мондиала в Германия през 2006 година.

И също така, че равенството с Ейре на "Крок Парк" ни оставя в играта, а нулевото реми със световния шампион Италия в София, когато треньор бе Пламен Марков, изглежда няма никакво значение. За капак май се оказва, че равенствата в контролата с Швейцария и световната квалификация с Ирландия при Мъри Стоилов са нещо по-различно от предишните три ремита с Черна гора, Италия и Грузия.

Също така изравняването в последната минута на мача в Подгорица за 2:2 срещу черногорците е плод на случайност, а автоголът на Кевин Килбейн бе логичен развой на ситуацията. Добре, че след мача Наско Сираков се оказа големия реалист и каза:

"Не сме направили кой знае какво"

Хубаво би било за Мъри да си свива перките пред своя ментор от Левски и в националния отбор. Да, наистина с автогола си Килбейн даде повод на хасковския спец да продължи да мечтае както той си знае в света на своите надежди.

Но да разгледаме като на кинолента назад във времето абсурдната ситуация, при която се стигна до автогола на Килбейн. Всичко тръгва от Ловеч. Стоилов отново решава да заложи на десния флаг на защитата на Станислав Манолев, както беше и в контролата с Швейцария.

От друга страна знае много добре, че опитният боец по терените на Острова - Тинката Кишишев, може да му свърши работа за този мач срещу "яките овни" от Ейре. Треньорът обаче разбърка спокойствието и утвърждаването на десния бек на Живко Миланов, сред като каза, че той някога е бил ляв.

Така Мъри сам се постави в менгеме - хем да викне човек от Литекс като Манолев, хем да не обиди зетя на Боби Михайлов - Живко Миланов. От цялата работа изгоря Иван Иванов от ЦСКА, който показа срещу Италия и Грузия, че се чувства добре в лявата зона.

Да върнеш човек от националния в младежкия, е повече от недалновидност. Но абсурдът продължава с пълна сила. По време на лагера преди мача с Ейре, Живко дава ясни сигнали, че не бива да играе, защото е контузен.

Просто беше предизвестено, че момчето няма да издържи цял мач срещу коравите ирландци. За пореден път Мъри прати Живко на тактическо и физическо заколение. Сега Мъри, освен с Любо Пенев за Иван Иванов, спокойно може да се разправя и с Емил Велев за Живко, след като му връща за три важни мача на "сините" контузен футболист.

Но да си дойдем на думата за Кишишев. Мъри взима Тинката в националния отбор с единствената идея тъкмо той да даде отпор на хората на Трапатони, но не почва мача с него. Ако не беше контузията на Живко, кога ли щеше да пусне в игра бургазлията, който след като влезе, респектира голяма част от ирландските ботушари.

И от него дойде кадифения пас към капитана ни Стилян Петров. Той пък се реваншира за автогола, който си вкара на евроквалификациите през 2003 срещу Белгия. Сега по ирония на съдбата Стилян отправи удара, а Килбейн бе в ролята на Стенли отпреди шест години.

Иванков също взе реванш за фаталното си неразчетено излизане в Будапеща по време на световната квалификация с Унгария през 2005-а, когато Торгеле притича и изравни за 1:1. Сега Митко бе брилянтен. Нямаше никаква вина за гола на Дън.

Спаси невероятни удари. Попадението в неговата врата стана от зоната на насила извикания в националния тим Томашич, който изобщо нямаше да се обиди, ако Мъри не се бе сетил да си прави такива експерименти по никое време с него.

Манолев игра много добре през първото полувреме, включително бе в основата на атаката, след която Благо Георгиев можеше да отбележи гол. Видя се обаче, че през второто на момчето не му достигат физически сили, когато е изправено срещу бързи флангови играчи. Станислав е много талантлив.

Играе с желание и освободено, но трябва да бъде хвърлян постепенно в дълбокото, за да не прегори. Без Мартин Петров е ясно как изглежда отбора. Намалява се експлозивността по левия, а защо не и по десния фланг до минимум. Да си припомним как отбеляза Мартин гола в евроквалификацията за Евро' 2008 на Холандия в София за 1:1.

Интересно бе да се види как изглежда съставът без Бербатов. Като изключим няколко ситуации, в които имаше острота и топката се подаваше напред, в повечето случаи се търсеха атаки по ширината на терена и се губеше динамиката. Определено липсваше респекта на Бербатов спрямо съперниците в предните позиции.

Домакините по трогателен начин са усвоили някаква ирландско-италианска смесица на игра между техния хъс и хитрините на Трапатони. Искат да побеждават с 1:0, но явно не са се научили, защото нямат културата на катеначото как да запазят минималния резултат, след като са вкарали гол. От друга страна, когато нашите се опитваха да ги пресират, ирландците не се свеняха, макар и като домакини, от центъра да връщат топката към вратаря Шей Гивън.

Той пък от своя страна като нещо средно между футболно либеро и ръгбист помпаше топката на високо към нашето наказателно поле. Наистина е жалко от чисто футболна гледна точка, че отбор като Ейре ще има повече шанс от нас за бараж. Не им отстъпваме и по публика, защото нашите хиляда зрители се чуваха дори от телевизионния екран сред техните 60 000. А на "Васил Левски" дори техни две хиляди трудно ще се чуват в нашето бушуващо море.

Малко история за автоголовете в нашата полза в битка за мондиали. На световното в Германия през 1974 година в последния ни мач, когато Холандия ни побеждава с 4:1, при 3:0 за "лалетата" невероятният Георги Денев пробива отляво и след остро центриране, стълбът на Аякс и холандския национален тим Руди Крол си отбелязва красив автогол.

В световна квалификация през 1985 година бием Люксембург като гости с 3:1. При 0:0 Ги Хелерс си отбелязва автогол. След тези квалификации се класираме на световното първенство в Мексико през 1986 година. Дали голът, който си отбеляза в собствената врата Килбейн няма да е предвестник на наше класиране пак на световни финали извън Европа, този път за ЮАР...ще видим.