Още един продаден. Този път от Левски си тръгна Ричард. Не бе трудно да се досетим за напускането на нигериеца, още повече че след участието му в турнира за купата на Африка Мъри постоянно се оплакваше от него, че е в слаба форма. И няма как да не е, след като полузащитникът не бе сред титулярите на „суперорлите".
Ситуацията е сходна с тази, която се получи в ЦСКА с Абдер Кабус, който именно след надпреварата на Черния континент отиде в Мурсия. Само че „сините" отново пласираха свой играч по утъпканите пътеки в Русия.
Ричард ще подсили Химки на Славолюб Муслин, което в никакъв случай не е толкова лошо. Стандартът на първенството е достатъчно примамлив за който и да е футболист, така че на Ричард едва ли ще му е зле откъм финансова гледна точка. Има обаче много въпроси, на които много скоро ръководството на Левски трябва да даде конкретни отговори.
Обичайните и традиционните са защо клубът не продаде звездите си след европодвизите в УЕФА и Шампионската лига. Сега и да съжаляват, и да си признават, че са сгрешили, нищо няма да променят шефовете на „Герена". Явно доста смели трябва да са били техните очаквания, че ще вдигнат цените на играчите след пробива им в групите на Лигата. Не са ли си помислили обаче, че втори път Киево няма как да се падне и по този начин едва ли скоро ще бъде повторен подобен евроуспех.
Само тази зима Левски се раздели с почти целия си титулярен състав, който според някои хора на „Герена" се бил изчерпал. Моля, моля, тези момчета въобще не са се изчерпали и в момента продължават да играят, макар и в първенствата на Израел и Кипър. Доказателство - страхотният гол на Мечо Телкийски за Апоел (Тел Авив)
Защо обаче се стигна до толкова много трансфери тази зима? Едва ли е само за да се дава шанс на младите и да се обиграва нов отбор. Няма как Мъри да пусне повече от 2-3 юноши през пролетта. Защото ако те се провалят, столът му ще се заклати. Така че обяснението: „Ще градим нов отбор, като налагаме таланти" няма как да мине.
Стоилов вече го каза, че през зимата почти никой от талантите от ДЮШ все още не е готов за място в стартовите единадесет. Тогава защо всички стари кучета си тръгнаха. Високите заплати, които получаваха. Това също може да бъде причина за тяхното напускане от „Герена". Всички продадени с изключение на Коприваров, Джайеоба и Бабангида прибираха солидни възнаграждения. Пари, които Тодор Батков ще може да спести в близките 1-2 години, докато не се изгради нов състав със следващите звезди. А дотогава заплатите на Мечо, Топчо, Йовов и останалите от „синия" дрийм тим ще стигнат за целия настоящ състав на шампионите.
Хубаво е шефовете на Левски да отговорят и кой ще продължи "синята" сказка (б.р. - идва от руски, в превод приказка). Защо сказка ли? Ами защото клубът се скъса да продава в Израел и Русия. Приказка имаше, докато Левски бродеше из Европа и срещаше отбори като Шалке 04, Марсилия, та дори и Киево. От стария легион останаха само трима на тезгяха - Гошо Петков, Лусио Вагнер и Игор Томашич.
Хърватинът със сигурност до няколко дни също ще потегли на някъде. И за да има нова приказка, както Мъри обичаше да казва, той трябва наистина да работи здраво и от настоящите играчи да направи колектив. Такъв какъвто шефовете решиха да разбият, само защото някои от момчетата стигнали тавана на възможностите си. Сегашните не са, но за да се доближат до подвизите на предишните, трябва още много приказки да изчетат.
НАПУСНАЛИТЕ ЛЕВСКИ ЗИМА 2008
Димитър ТЕЛКИЙСКИ Апоел (ТА, Изр)
Христо ЙОВОВ Арис (Лимасол, Кип)
Валери ДОМОВЧИЙСКИ Херта (Гер, под наем)
Елин ТОПУЗАКОВ Апоел (ТА, Изр)
РИЧАРД Химки (Рус)
Седрик БАРДОН Бней Йехуда (Изр)
Милан КОПРИВАРОВ Славия
Емил АНГЕЛОВ Литекс
Екундайо ДЖАЙЕОБА Макаби (Херцлия, Изр, под наем)
running_wild
на 21.02.2008 в 00:26:54 #20acquiesce Регистриран на: 11.04.2007, 10:09 ====================================================== Ами аз те разбирам погрешно, може би, но ти се опитваш да омаловажиш успеха на нашите. ====================================================== Не е така, не омаловажавам успеха им. Момчетата играха много добре с Мексико и Италия, а с Аржентина, Германия и Гърция страхотно, но късметът просто е неделима част от спорта. Не е срамно да имаш късмет, срамно е да отричаш, че и късметът помага. Срещу Швеция на малкия финал да речем нашите нямаха нито желание нито късмет след загубата от Италия и затова загубиха по този начин. Никой не ги упреква за това, а и не трябва да го прави. Сам съм играл и професионално и знам какъв удар за нивото на представяне на един спортист е разочарованието.
Велизарката
на 20.02.2008 в 21:12:19 #19И 50 мача да изиграете повече от 1/4 финал няма да стигнете, защото сте евроидиотите на България.
Дори Слабия има полуфинал. 
arpecua
на 20.02.2008 в 18:37:36 #18aranziba, За съжаление партията майка не е добутала Цецка до 14 поредни мача в Европа.Това Е И ЩЕ СИ ОСТАНЕ СИН РЕКОРД!
aranzibal
на 20.02.2008 в 17:45:04 #17Горе долу точен анализ, не съм съгласен обаче, че е имало подвиг в ШЛ. Най-добрата възможност за Левски да прибере по-добри пари и да си продаде играчите на запад беше след 1/4 финала за УЕФА. Пак и там имаха късмет, но според мене това беше върха на т.н. от сините фенове "дрийм тийм". Шампионската Лига в последвалата есен си беше НЕВЕРОЯТЕН късмет, последван от НЕВЕРОЯТНО ОСИРАНЕ, което и разкри истинските цени и качества на Мъревите ритнитопковци.
deki4
на 20.02.2008 в 15:50:57 #16istinata Регистриран на: 30.07.2006, 16:15 Пуснато на: 20.02.2008, 15:45 Успех на на6те ли? 3 победи 1 равен и 3 загуби си е средня4ество...9:11 - срам! Срам и голям късмет на дузпите...
Я СИ ........
acquiesce
на 20.02.2008 в 15:22:57 #15running_wild Регистриран на: 15.10.2007, 11:51 помислете реално кой друг отбор е станал някога 4-ти на СП с 3 загуби от 6 мача и отрицателна голова разлика (9:11)?! ====================================================== Аз помислих върху това и виж какво излиза от простите сметки. За да станеш 4-ти (а не 3-ти) значи си загубил малкия финал - една загуба. За да играеш на въпросния мач за 3-то място, значи си загубил полуфинала - две загуби. И какво остава - да запишеш една загуба в групата, което не е нещо необикновено, особено ако не си водач на групата. Две победи и 6 точки са почти винаги достатъчни за да класиране в следващия етап. Колкото до головата разлика и тя не е нелогична. Все пак за 3 победи, 1 равен (мача с Мексико) и 3 загуби (общо 7 мача, а не 6) не звучи толкова налудничево да запишеш отрицателна голова разлика (като се има предвид, че 7 от головете получихме в 2 мача). Ами аз те разбирам погрешно, може би, но ти се опитваш да омаловажиш успеха на нашите.
running_wild
на 20.02.2008 в 14:50:36 #14Камата, предполагам, че не си измисляш (аз просто не съм запознат и на половина толкова добре с фактите и приемам думите ти на доверие), но също така съм убеден, че знаеш, че няма как да убедиш всички без солидни доказателства. Ако толкова си ядосан на манипулирането на фактите в полза на този или онзи футболист за сметка на други, събери си доказателствата, напиши някаква статия/книга или нещо такова. В този форум си губиш времето по-скоро. Мен само едно нещо ме притеснява в цялата работа обаче. Сравняването на фтуболисти кой е по-добър е...хм...доста относително, защото няма двама играчи в историята, пред които да е имало едни и същи обстятелства и да са минали по абсолютно един и същи път в кариерата си, за да може да се даде еднозначно мнение относно това кой е по-добър. Безспорно си прав, че Стоичков да речем има повече успехи от Аспарухов, но това се дължи и на странични фактори като възможността да продължи кариерата си в чужбина, където несъмнено се разви потенциала му и му предоставя възможност да спечели ШЛ с отбора на Барселона, където случйани играчи няма 1992. Да не пропуснем и немалката доза шанс на отбора ни на Световното първенство 1994 - помислете реално кой друг отбор е станал някога 4-ти на СП с 3 загуби от 6 мача и отрицателна голова разлика (9:11)?! Като не ме разбирайте погрешно не искам да омаловажа успеха на нашите. Бяха много добри, много се радвах...дори можеха да играят на финала, но за съжаление реалността беше друга. Изводът е, че сравнението между двама играчи е доста несправедливо (поне за мен), понеже не обръща внимание на обстоятелствата, пред които са били поставени, тъй като ужасно много неща не зависят само от уменията ти да играеш футбол. Ако искаш изтъкни кой е с повече успехи, но не казвай, че това неминуемо го прави по-добър футболист.
Kronos
на 20.02.2008 в 14:47:55 #13Kamata Регистриран на: 13.08.2006, 22:40 КОЕ Е ПО-ДОБРЕ ДА ИГРАЕШ НА ТУРНИРА ПЛЕЙСТЕЙШЪН ИЛИ 12 ГОДИНИ (ПРОДЪЛЖАВА И СЕГА) ДА НЯМАШ МАЧ ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ТУРНИРИ НАПРОЛЕТ
Kamata
на 20.02.2008 в 12:53:52 #12Кое e по-важно – реми в контрола или класиране за световно? Друг факт, с който “сините” изтъкват класата на Аспарухов, е голът, отбелязан от него в приятелската среща с Англия през 1968 г. Митологизирането на този гол във вратата на резервата Уест дойде по-късно, тъй като след мача най-високи оценки от българските играчи получиха Симеон Симеонов и Димитър Якимов. “Червеният” футболен маестро дори бе наречен от английската преса “генералът в средата на терена”. През 60-те години Митата отбеляза два исторически гола. През 1961 г. с негово попадение България победи Франция с 1:0 в трети, допълнителен мач и се класира за пръв път на финали на световно първенство. През 1967 г. отново с гол на Якимов ЦСКА се класира за пръв път за полуфинал за КЕШ. Нашата “обективно-синя” журналистика забрави тези два гола, за да напомня многократно през годините за гола на Гунди в несериозна контрола с резервите на Англия. 1965-а преди 1956-а ли беше? В издадената през 1994 г. “Енциклопедия на футбола”, том І, А-Л, на думата “анкети” четем: “Първият български футболист, който намира място в челната десетка (на “Франс футбол” – б.а.) е Г.Аспарухов (осми) през 1965 г.” Подобни твърдения са изказвани многократно преди и след това както в “Първи енциклопедичен футболен справочник”, издаден през 1985 г., така и в “Малка футболна енциклопедия”, излязла през 1971 г. Да не говорим пък за многобройните, и двама души – българин и португалец. През 1969 г. Жеков беше класиран на девето място, като получи точки от българин, руснак, испанец и швед. Тогава Жеката имаше 14 т., а през 1965 г. Гунди получи 9 т. Тези постижения на Колев и Жеков не бяха скривани преди смъртта на Гунди. Интересно е, че много от авторите на публикации, в които се изтъкват класиранията на Иван Колев и Петър Жеков в анкетата на “Франс футбол”, след това в енциклопедиите от 1971 г. и 1985 г. “забравят” тези факти. В последните десетина години дори се правят внушения, че т.нар. “осмо място” на Гунди през 1965 г. е едно от най-високите постижения на футболист от Източна Европа през 60-те години. Всъщност през 60-те години “Златната топка” беше спечелена от Яшин (Динамо-Москва), Масопуст (Дукла-Прага) и Флориан Алберт (Ференцварош-Будапеща). Като се вземат предвид и многобройните включвания в десетката на други футболисти от СССР, Унгария, Чехословакия и Югославия, ще стане ясно, че 60-те години са най-успешният период за източноевропейските играчи в анкетата на авторитетното френско списание. Кое е повече – 1 или 49? Въпросът кое е повече – 1 или 49, не е свързан с джакпота в тото 2, а със сравнението на международния престиж на Стоичков и Аспарухов. Когато през 1994 г. Стоичков спечели “Златната топка”, той беше посочен в листите на 49 журналисти от цяла Европа и спечели 210 точки. Когато през 1965 г. Гунди стигна до 8-10-о място, той имаше 9 т. и беше посочен в листите на един българин и един чужденец. През 1992 г. Ицо получи престижната награда “Златен Онз” като най-добър футболист в света. Признанието, което Стоичков получи, не намалява уважението към Ив.Колев, Т.Диев, П.Жеков, Д.Якимов, Д.Пенев, Хр.Бонев … и всички други футболисти, допринесли за развитието на нашия футбол. Уважението може да бъде загубено, когато, за да се издигне нечий престиж, се прибягва до неприкрити опити за фалшифициране на история. Или до анкети като тази за определяне на футболист на века, в която Стоичков остана втори, въпреки че в повече от половината листи той беше посочен за първо място. Само защото част от участниците не пожелаха да включат голмайстора на световното първенство и №1 на Европа в своите “бюлетини”. Очевидно тези псевдожурналисти и деятели на Мобилтел се оказаха най-големите жертви на “синия” комплекс за малоценност, превръщаш иначе нормални хора в зомбирани същества. Тези, които наистина обичат Георги Аспарухов, трябва да знаят, че той ще получи истинско уважение едва когато бъде поставен на реалното му място в летописа на българския футбол. С признание за приноса му, но без манипулации и промиване на мозъци.
Kamata
на 20.02.2008 в 12:52:17 #11В началото на 60-те години привържениците на Левски бяха отчаяни. Краят на “червената” хегемония, наложена от ЦСКА след смъртта на Сталин (силния период на Динамо Сф свършва с кончината на съветския диктатор), не се виждаше. По това време “сините” отстъпваха и на пловдивските отбори. Локо (Сф) също имаше силен състав. Тяхната звезда в онези години беше Жоро Соколов – един безспорно талантлив младеж. Той вероятно също е чувствал, че перспективите пред Левски не са добри и настоятелно искаше да премине в ЦСКА. Тогава видни “сини” привърженици от артистично-журналистическите и висшите партийни среди потърсиха помощ от Тодор Живков. Първия се отзова на молбата им и Йогата се завърна в Левски. По това време големият привърженик на ЦСКА Аспарухов не беше особено ценна фигура в очите на левскарите, защото се колебаеше между футбола и волейбола. Заради Аспарухов се премълчаваха успехите на Ив.Колев, Якимов и Жеков Когато Аспарухов беше взет от ЦСКА, нямаше истерия като тази с Жоро Соколов. Просто за “сините” тогава Гунди не беше особено важен. Всъщност Гунди не се оказа ценен и за “червените”. След няколко тренировки в Борисовата градина той изигра един мач с “армейската” емблема (но с бял екип). Това бе прощалния мач на Манол Манолов (Симулията). В него ЦСКА срещна съветския тим СКА (Ростов на Дон). Гунди не впечатли с нищо. След като Аспарухов премина в Ботев (Пловдив), онези, които бяха готови да стигнат до Тодор Живков заради Соколов, не се трогнаха. Само че под тепетата младият нападател започна да вкарва голове. Едва тогава левскарите решиха, че той им е необходим. За тяхно огорчение Гунди предпочиташе да играе в Ботев и не искаше да чуе за Герена. За да го накарат да се върне в покрайнините на София, “сините” приложиха изпитано оръжие – обещания и заплахи, включително и от Държавна сигурност. Няколко години преди това Кольо Цанев беше устоял на подобен шантаж и постигна мечтата си – да играе в отбора на ЦСКА, но заплати с изхвърляне от националния тим. Аспарухов беше дал многобройни обещания и клетви пред публиката и ръководителите на Ботев, но все пак не устоя. Шефовете на Левски написани по заповед на отговорните другари от БКП, публикации, митологизиращи т.нар. “осмо място” на Гунди като първото класиране на българин в десетката на тази престижна класация за футболист на годината в Европа. Истината обаче е съвсем друга. Още през 1956 г., когато “Франс футбол” провежда първото си допитване за “Златната топка”, Иван Колев е на девето място. И още нещо. През 1965 г. Аспарухов раздели 8-10-о място с Воронин (Торпедо-М) и Мацола (Интер). Точки за Аспарухов бяха дал(и покровителите им в МВР и БКП) и на футболната федерация искаха Аспарухов на всяка цена, защото освен за Ботев той вече вкарваше и за националния отбор. куриозно е, че точно головете привлякоха вниманието на левскарите върху отписания от тях по-рано Гунди, защото няколко години по-късно те трябваше да сменят плочата. На “Герена” обявиха вкарването на голове за най-големия позор във футбола Когато през 1965 г. след 12-годишна суша на Левски най-после партийците им поднесоха титлата шампион, на “Герена” се почувстваха като освободени. Тогава Гунди беше вкарал 27 гола в шампионата. Това беше с един повече от дотогавашния рекорд на Цанев от ЦСКА и слависта Ташков. 27-те гола на Гунди бяха обявени за нещо различно от техните 26. Оказа се, че това било едно от най-добрите европейски постижения. Всъщност тогава лефскарите търсеха играч, когото да противопоставят на Димитър Якимов. Това, че в живота Якимов и Аспарухов бяха приятели нямаше никакво значение. Митата, който беше супер техник, беше наричан “Мито дъвката”… обясняваше се колко вредна била неговата игра и т.н. Виж, друго нещо са головете. За нещастие на “сините” идеолози (100 % от журналистите и преди, и сега) само след няколко години в състава на Берое се появи Петър Жеков, който бележеше на шега, сякаш когато си поиска. Това вбеси левскарите и когато Жеката премина в ЦСКА, те развиха тезата, че вкарването на голове е най-позорното нещо във футбола. 27-те гола на Гунди от 1965 г. изглеждаха мизерно малко пред головия водопад на бате Петьо и затова лумпениадата го нарече “каруца”. “Жеков не прави нищо, той само вкарва голове… “ – с тази смехотворна мисъл левскарите се опитваха да компенсират поредния си комплекс. По-добре 16-и, отколкото 5-и Друг важен момент от левскарската теория беше, че Гунди вкарал голове на световни финали. Единият от тези два гола беше през 1962 г. на празна врата, когато Българи загуби от резервите на Унгария с 1:6 в Чили. Другият беше реализиран срещу Унгария, когато на първенството в Англия паднахме с 1:3. Всъщност най-големият успех на националния ни отбор от онова време беше класирането на четвъртфинал за европейско първенство през 1968 г. Там България отстъпи на Италия след победа с 3:2 и загуба 0:2. Така в неофициалното класиране нашата страна беше на пето място, което е значително по-добро постижение от 16-ите места, които заехме в Чили и Англия. Причината да се говори малко за четвъртфинала от 1968 г. е проста. В срещите на България от това европейско първенство Жеков има четири мача и четири гола, докато активът на Гунди е четири мача и само едно попадение. Кое e по-важно – реми в контрола или класиране за световно? Друг факт, с който “сините” изтъкват класата на Аспарухов, е голът, отбелязан от него в приятелската среща с Англия през 1968 г. Митологизирането на този гол във вратата на резервата Уест дойде по-късно, тъй като след мача най-високи оценки от българските играчи получиха Симеон Симеонов и Димитър Якимов. “Червеният” футболен маестро дори бе наречен от английската преса “генералът в средата на терена”. През 60-те години Митата отбеляза два исторически гола. През 1961 г. с негово попадение България победи Франция с 1:0 в трети, допълнителен мач и се класира за пръв път на финали на световно първенство. През 1967 г. отново с гол на Якимов ЦСКА се класира за пръв път за полуфинал за КЕШ. Нашата “обективно-син
nikolow
на 20.02.2008 в 12:07:04 #10Red Varna
ходи да се 
deki4
на 20.02.2008 в 12:00:47 #9Авторите определено не са на себе си.Естествено че беше нуйно да си тръгнат много футболисти, най-вече тия около 30-така, най-малкото защотот взимаха нереално високи заплати за играчи които играят единствено в България,а тази година за Левски не беше никак добра в Европа. И въпреки че цимпатизиррам повече на ЦСКА смяатам че в Левски се работи много по-професионално отколкото в ЦСКА, където впрочем не забелязвам да се работи по нищо друго освен по банковите сметки на няколко сумнителни футболни специалисти и треньори
веселяк
на 20.02.2008 в 11:47:14 #8И нещо за говедата...
Преди мача запалянковците на Ливърпул изразихя протеста си срещу слабите игри на отбора,като нашариха трениривъчната база Мелууд с нецензурни графики.Жестоките оскърбления били към целия отбор и по-специално към Джон Арне Рийзе и Хари Кюйл. 
....ТОВА Е ПАТЕНТ НА ВЕЛИКИТЕ ФЕНОВЕ НА ЦСКА. 
...АНГЛИчАНИТЕ ГО КОПИРАТ В ПО-МЕК ВАРИАНТ... 
...КУРВИ СТЕ ...ВЪРшИ ДОБРА РАБОТА НА ВСЯКЪДЕ ПО СВТА... 
IL Cavaliere
на 20.02.2008 в 10:26:09 #7Съшиха лъжи в мита за Гунди Крум Милев не хареса Аспарухов като войник в ЦСКА Инж. Костадин РАДЕВ Попаднах на откъс от "Червената библия", в която сигурно има много интересни неща за елитния български отбор ЦСКА. Този откъс обаче бих сравнил с помия, излята върху достоен българин. Авторът, освен че осквернява паметта и името на Георги Аспарухов, омаловажава и хората, привърженици на различни отбори, оценили по достойнство футболиста и дали безграничната си обич към неговата личност. Представянето на личността на Аспарухов като "стахановски образ, образцов партиец, манекен на системата и човек на Първия е най-отвратителната квалификация за Гунди. Бих казал, че крадецът вика: "Дръжте крадеца!" Вкарването на името на Гунди в политическата мръсотия е подлост и същевременно защита. Всички знаят кой беше отборът на партията, на властта. От самото си създаване ЦСКА имаше привилегията да взема най-добрите футболисти отвсякъде, без да пита и без да плаща. Така се създаде действително един голям отбор, който фактически беше националният отбор на България. Нищо лошо! Но защо се приписват тези несъществуващи характеристики на Гунди? Защо авторът не попита за това самия Якимов, капитана на националния отбор Ларгов, негови треньори или ръководители? Гунди никога не е бил нагаждач, подмазвач, лицемер! Той нямаше нужда от това. Просто играеше най-добрия и зрелищен футбол и беше боготворен за това. Този човек, със световна известност за онова време, беше до крайност скромен и добър. Откликваше с внимание и уважение, с готовност за помощ на всеки. За разлика от автора аз имам моралното право да пиша и говоря за Гунди, защото съдбата ми отреди честта да бъда близо до него от подвизите му в детските отбори почти до неговия професионален връх. Затова ще кажа истината за престоя му в ЦСКА. През есента на 1961 г. поредната група от талантливи футболисти влезе в спортната рота към ЦСКА: Гунди, Драгомиров и аз от Левски, Ст. Йорданов и Д. Колчев от Локомотив (София), Стоянов от Черно море, Мазнев от Пловдив, Т. Колев, Младен Пенев и други. Зимата изкарахме в казармата на 4-и км, а пролетта се организира армейски турнир, на който играчите се наблюдаваха от треньора на ЦСКА и лично от Крум Милев. Гунди беше пробван и в още няколко мача. От всички към отбора останаха само Тодор Колев и Стоян Йорданов. Гунди и Мазнев бяха командировани в Пловдив. Тук дебело трябва да подчертая, че Аспарухов не беше одобрен от Крум Милев. Или не го хареса, или може би че идва от Левски, беше пренебрегнат и недооценен. Само след няколко месеца изяви в Ботев Гунди беше включен в националния отбор. Фалшиво звучат и заключенията на автора, че Аспарухов за Витлачил е бил едва ли не посредствен футболист, налаган в националния отбор административно от ръководството на БСФС. Аз бях в отбора на Левски по времето на Витлачил и заявявам най-отговорно, че треньорът обичаше футболиста и високо оценяваше професионалните му и човешки качества. Затова Аспарухов беше избран за капитан. Много от футболистите и ръководителите са живи. Те могат да кажат истината! Третият основен мотив в материала от вестника е противопоставянето на двама велики футболисти - Гунди и Митата. Ще говоря за Митата. Поклон! Няма футболист на Левски по онова време, който да не признава високите професионални качества на Якимов. Аз съм играл персонално срещу него и съм горд с три неща: Левски победи с 2:1, Митата не вкара гол и аз не направих нито един фаул срещу него. Това беше израз на уважение към неговата личност. И се помни! Учудваща злоба, измислени сравнения и безумни умозаключения в материала целят да нагнетяват агресия у по-младите и непознаващи историята на футбола привърженици на двата клуба. Може би авторът садистично се наслаждава на побоищата между агитките, на ранени фенове, на безредиците, мръсните скандирания, скинарските и расистки изяви на групи заблудени момчета. Ще известя автора, че съм заклет левскар, но храня уважение към всички футболни клубове, включително към ЦСКА. Бил съм капитан на юноши старша възраст на ЦСКА през 1961 г. Треньори са ми били Димитър Миланов и Манол Манолов - големи футболисти и уважавани от мен хора. Лично съм съдействал за реализирането в ЦСКА на Стоян Йорданов и Цецо Атанасов. Като директор на техникума по транспорт съм помагал на много треньори и футболисти от школата на ЦСКА. Казвам това като противовес на агресията на автора, като призив към взаимоуважение и толерантност между всички футболни клубове и техните фенове! С уважение: инж. К. Радев - бивш футболист на Левски и член на управителния съвет на НК "Гунди". Зад написаното застават: проф. Ив. Славков, проф. Д. Шойлев, проф. Св. Донев, Ив. Вуцов, Ст. Хранов, Д. Ларгов, С. Костов, Д. Жечев, Ст. Павлов, арх. Петров. Б.р. - заглавията са на редакцията
Oho Boho
на 20.02.2008 в 10:20:19 #6Поредната дрън, дрън ярина. Няма угодия на родните журналя. И за Ричи и за Игор засега са само спекулации. Ама вие вече отворихте големите усти.
Red Varna
на 20.02.2008 в 10:04:15 #5... и отбора на левски се разпусна, а всички нормални футболни хора в България си отдъхнаха. С пролетта дойде и футболната такава! Приказката свърши.
веселяк
на 20.02.2008 в 09:57:42 #4Интересно е дали дедо Боре е изчерпан за Лефски ...и за футбола въобще.
Non Mollare Mai
на 20.02.2008 в 09:33:17 #3ZRITEL, верваме само на майка ти в устата, че поне няма износване
ZRITEL
на 20.02.2008 в 08:05:44 #2ИМА КОЙ ДА ПРИКАЗВА - БОРАТ, ЛАЙНАСКО, СМЪРДЮ, БАДЖАКОВ, ПСЕВДОЖУРНАЛИСТЧЕТАТА ЕФРЕМ ДИМИТРОВ, ЖАКЛИНЧЕТО, КРУМЧО САВОВ, ДИМИТЪР ДИМИТРОВ И ПРОЧАЯ, И ПРОЧАЯ ........ ВИЖ - НЯМА КОЙ ДА ИГРАЕ ! СЛЕД ПЛАН 2007 СЕГА СМЕ 2008 А СЕ ПОДСИЛВАТ С МАРЕКЧАНИ И ДРУГИ МЪРШИ... А ТОЯ КРЪСТОФЧЕВ ГО ВИЖДАМ КУЦ КОН САМО СЛЕД ЕДНА ГОДИНА. В ОБОРА ДРУГИ НЯМА. ВЕРВАЙТЕ МИ !
chipo
на 20.02.2008 в 03:38:52 #1Странно нещо са жуналятя ни. Когато през есента играта на Левски куцаше, се надпреварваха да пишат че състава се е износил и трябва тотална промяна, да се налагат чладите и прочие. Сега когато старите са разпродадени и това за което непрекъснато лелееха (журналята ни) стана се обълнаха на 180 градуса и започнаха да си спомнят кой какъв принос е имал и как лошо са постъпили с него като са ги пуснали да играят за много пари в средняшки отбори. А бе господа "вестинари" - или си изяснете на какви позиции седите или си слажете под възглавницата вазовата пиеса - "Вестникарин ли?"