Това, което се случи в ЦСКА, напомня подмятане на гнила зелка между продавачи зад сергиите на Кооперативния пазар в „Люлин".

Защото есенцията в декларацията на фамилиите Манджукови и Инджови, с които те развалят сделката за най-титулувания български футболен клуб, е, че не искат да се товарят с дълговете на досегашния собственик Александър Томов.

„В момента се прави опит да ни бъде прехвърлена финансовата отговорност, което означава погасяване на всички стари задължения на клуба", е цитат от декларацията на Ивайло Манджуков и Юлиян Инджов, които отказват категорично „да участват повече във фарса, разиграван от Томов".

От своя страна политикът и фенове - в този случай заемащи една страна, видяха конспирация за препродажба на клуба. Стойчо Младенов, който може и да напусна треньорския пост, но си остава фактор на „Армията", също се включи с твърдението „Не очаквахме приятелския огън".

Вижда се, че на „Армията" са седнали пред зелката ЦСКА и късат един по един гнилите й листа. Защото отвън тя изглежда безнадеждно мухлясала и си е направо за боклука.

Само че когато стигнеш до кочана, ще видиш, че той си остава златен. За традициите и купите, в музея на „Армията" няма лиценз. Той отдавна е даден от историята. Която се смее от витрините пред трофеите. Да, смее се, но и плаче...

Крайно време е да стане ясно едно - както зелките се слагат на кантара, така там трябва да бъдат поставени думите, изречени с тонове през годините от собственици, треньори, футболисти, наблюдатели, деятели, фенове и обикновени кибици, свързани по някакъв начин с ЦСКА.

Александър Томов сигурно има хиляда и един гряха, но в конкретния случай тези, които може би искат да се чувстват на „Армията" като в „Хиляда и една нощ", го подведоха. И се отметнаха от думата си.

Която трябва да тежи в устата на мъже, осъзнаващи, че държат в ръцете си не обикновен търговски продукт, а футболно наследство. Колкото и плесен (разбирай дългове) да има по него, ядката е толкова плодоносна, че с търпение бъдещето е гарантирано.