Милсами влезе вовек в родната футболна история, стана нарицателно име. Като Тампере и ред подобни джуджета, от които се оказахме по-малки, пише в. "Труд".

Думи като позор и срам носят емоционален нюанс, по-слаб от констативното - българска действителност. Утаени на дъното, без смелост, без мечти от години се докарахме дотам дори Левски и ЦСКА да се радват, че не играят в Европа.

Загубихме и последната надежда за надскачане на родното в Шампионската лига - Лудогорец. Клуб, в който вложиха десетки милиони за 5 години. Клуб, който похарчи няколко пъти повече пари напоследък, отколкото всички останали отбори в България, взети заедно. Наперен клуб, който демонстративно показва колко различен е от другите.

Но как в България да избягаш от българската орис?... А шампионската съдба на нашите през века доказва - изригванията са мимолетни, кривата на представянето върви надолу.

През ХХІ век родината имаше 15 опита за влизане в Шампионската лига. Чрез Левски (6 пъти), Лудогорец (4), Литекс и ЦСКА (по 2), пловдивския Локомотив (1) „Сините” успяха исторически през 2006-а, „зелените” - м. г.

Сега разградският клуб се провали също като Левски - на следващия сезон след триумфа. През 2007-а „сините” отпаднаха още при своя старт - във втора квалификация след две загуби по 0:1 от финландския Тампере. Сега Лудогорец също допусна две поражения още от първия си съперник - молдовския Милсами (0:1 и 1:2), пак във ІІ кръг.

През 2007-а Тампере имаше клубен коефициент 2,420 т. по критериите на УЕФА., а Левски - 38,112 т. Сега Милсами започна с 3,750 т. , а Лудогорец - с 25,350. Уж огромна разлика в класите. И огромна прилика в двете тъжни истории.

И за да се допълнят сходствата - Левски и Лудогорец вилняха в елиминации на Лига Европа (по-рано - Купата на УЕФА) малко преди влизането в шампионските групи и в годината преди марковите провали. „Сините” стигнаха четвъртфинал, а „зелените” - осминафинал.

Вярно, Левски вършеше чудесата с малко пари, а в Разград - с много. Но разликата във финансите доказва още по-убедително - каквото и да правиш, оставаш роб на родната съдба...

А до 2007-а футболът ни вървеше прилично в турнира на шампионите. Нито веднъж нашият първенец не отпадна от непоставен, сиреч - от клуб с по-нисък коефициент.

През 2001-а Левски си отиде достойно срещу Галатасарай (1:2 и 1:1, ІІІ квалификация), а през 2002 г. – срещу киевския Динамо (0:1 и 0:1, ІІІ квалификация).

През 2003-а ЦСКА отпадна от Галатасарй (0:3 0:3, ІІІ квалификация).

Локомотив (Пд) спря още във ІІ кръг през 2004-а, но срещу Брюж (0:2 и 0:4).

ЦСКА дори победи Ливърпул с 1:0 навън в реванша от ІІІ квалификация през 2005-а след 1:3 в София.

После Левски сбъдна мечтата, за да се приземи след сезон. Отпадането от Тампере е първото срещу непоставен за Шампионската лига през века.

А през 2008-а „сините”, които заместиха лишения от лиценз ЦСКА в турнира, повториха мизерията срещу БАТЕ (Борисов) в ІІІ квалификация с 0:1 и 1:1. Да, месеци по-късно беларусите показаха, че не са джуджета с много силни игри в групата. Но те влязоха в сезона с коефициент 1,980 т., а „сините” - с 32,644. За третия кръг „трактористите” от град Борисов се намърдаха при поставените с 41,810 т. само защото елиминираха Андерлехт във втория и така придобиха коефициента му за жребия.

През 2009-а „сините” за трети път поред се простиха с мечтите срещу по-слаб по точки - 1:2 и 0:2 с Дебрецен в ІV квалификация (плейоф). Унгарците играха с коефициент 1,633 т., а нашите - с 24,250.

През 2010-а Литекс превърна в 4-годишна традицията да се пада от клуб с по-нисък актив - 1:1 и 1:3 с Жилина в ІІІ кръг. „Оранжевите” участваха с 15,900 т. срещу 10,666 за словаците.

Чак през 2011-а поне отстъпихме на поставен - Литекс се даде с 1:2 и 1:3 на Висла в ІІІ квалификация. Но разликата в точките не бе особена - 8,575 срещу 10,183.

И се възцари Лудогорец. „Зелените” два пъти се дадоха на отбори с едри коефициенти - 1:1 и 2:3 със загребския Динамо (ІІ квалификация през 2012-а) и 2:4 и 0:2 срещу Базел (плейоф, 2013-а). М.г. Лудогорец елиминира поставения Стяуа (0:1 и 1:0, 6:5 с дузпи), за да влезе в групите. За сравнение - Киево беше непоставен (с по-нисък коефициент), когато Левски пусна приказно гилотината през 2006 г. с 2:0 и 2:2.

Е това е. Нима сме обречени да се радваме само мимолетно на красиви приказки, страдайки в безкраен филм на ужасите? И нима изборът е - да паднеш прав от по-голям или да се сринеш срещу джудже?...