„Смърт за бежанците." Това поискаха група хора в неделя вечер, използвайки трибуната на един от най-популярните футболни отбори у нас - „Левски". Посланието всъщност е граматически еволюирал, но и доста по-агресивен наследник на друг подобен призив, отправен от същите привърженици само седмица по-рано - „Вън бежАците от България".
Сам по себе си този акт на подстрекателство към насилие е отвратителен. Много по-тъжна е обаче тоталната липса на възмущение от него. Тя е поредната диагноза за свободното пропадане, в което се намира обществото ни в категории като ценности и морал. И за свръхизлишъка на омраза, настанила се на тяхно място.
Някои ще кажат, че инцидентът с „Левски" не бива да се разглежда отделно от всеобщата ксенофобска вълна, която ни заля с особена сила след атаката срещу 20-годишната Вики край Халите в петък през нощта.
Не е точно така. Защото футболният стадион е домът на българския расизъм вече близо две десетилетия. Той се раждаше, ставаше все по-силен и все по-креслив именно по трибуните в големите градове, под благосклонния поглед на всички онези, в чиито задължения влизаше да не го допускат. И днес той просто излезе от къщи и започна да шества по улиците из центъра на София. Защото е напомпал мускули и вярва, че няма кой да го спре.
За изпускането на ситуацията от контрол си има конкретни виновници и е добре да ги посочим:
✔ охраняващите полицаи, които всеки път угодно забравят, че насаждането на етническа омраза е престъпление, наказуемо със затвор; на мача на „Левски" те имаха достатъчно поводи да извършат арести;
✔ делегатите на БФС, които никога не чуват „маймунски" звуци и възгласи „цигани" и не виждат плакати с дискриминационно съдържание или нацистки свастики;
✔ съдиите, които след Изпълкома на УЕФА в София през март вече имат официално задължение да прекратяват мач при случаи на дискриминация; реферът Ангел Ангелов трябваше да направи точно това в неделя;
✔ ръководството на централата, въвело политиката на УЕФА на „нулева толерантност" спрямо расизма само проформа, за да отбие номера;
✔ медиите, според повечето от които ксенофобията на стадиона не е тема, която „продава".
В Германия, в която законите се приемат, за да се спазват, а хуманността у хората все още е повече от омразата към чуждия, в последната година се проведоха редица антирасистки протести по стадионите в Бундеслигата. В България през април фенове на „Левски" и „Литекс" празнуваха рождения ден на германеца Адолф Хитлер.
Това е разликата - там годината е 2013-а. Тук живеем в 1939-а.
Тихомир Ушев
на 05.11.2013 в 11:22:25 #1Да, донякъде е парадоксално - една част от поддръжниците на "Левски" (и на други отбори) се отъждествяват с Хитлер, а същевременно са прекалено сурови към собствените си български кадри и държат да се правят "екзотични" селекции. Расизмът рядко е близък до патриотизма. Патриотизмът не се гради на омразата - патриотизъм е да държиш на своето и да цениш собствения си народ, без да хулиш чуждия. А иначе футболен расизъм може да се види почти навсякъде, далеч не е само с българска марка: http://en.wikipedia.org/wiki/Racism_in_football (България липсва в този списък)