Днес в "Архивите са живи" ще стане въпрос за ски. Ще се върнем на зимната олимпиада през 1968 година в Гренобъл. Игрите са открити от тогавашния президент на Франция генерал Шарл дьо Гол.

Това е първото цветно телевизионно предаване, излъчено от френската телевизия по цял свят благодарение на 1607 души технически персонал. Гренобъл печели кандидатурата след битка с Калгари (Канада), Лахти (Финландия), Сапоро (Япония), Осло (Норвегия) и Лейк Плесид (САЩ).

Талисманчето на зимните игри през 1968 година е един малък скиор, който е наречен "Schuss". Конкретният разказ ще бъде за драмата в слалома на пистата Шамрус между французина Жан Клод Кили и австриеца Карл Шранц.

Символът на френския ски спорт Жан-Клод Кили е на 25 години през 1968-а. Мечтата му е да стане троен олимпийски шампион като своя австрийски кумир Тони Зайлер. Златото в спускането и в гигантския слалом на игрите в Гренобъл не са никакъв проблем за талантливия младеж, родом от Сен Клу.

Драмата идва в слалома. И тук трябва да прехвърлим разказа към другия претендент за първото място в тази дисциплина Карл Шранц, който е сънародник на Тони Зайлер

До този момент Карл никога не е бил олимпийски шампион. Въпреки това на 17 февруари 1968 г. за няколко часа Шранц се вижда на най-високото място на почетната стълбица в тази дисциплина. Как се развива страхотната драма. В първия манш на слалома Кили постига първо време. Четиринайсет конкуренти, между които са французинът и австриецът, са вкопчени в разлика от 69 секунди. Трилърът е пълен, като се добави и мъглата, която се е разстлала трайно над пистата Шамрус край Гренобъл.

За втория манш видимостта е още по-намалена. Отначало организаторите изместват състезанието, после дават картбланш на скиорите. Жан Клод Кили ще каже след това: "Карах като бесен и обсебен. Хем давах газ до дупка, хем гледах да не рискувам да падна." И тук започват изненадите. Норвежецът Хаакон Миоен, който е десети в първия манш, успява във втория да задмине по време Кили. Идва редът на Шранц.

Минутите минават и не се разбира какво става. Той се е спрял на вратичка номер 20 от всички 69. Карл се оплаква, че точно когато се спуска, някакъв човек, облечен с полицейски дрехи, преминава пистата в мъглата.

Егон Цимерман - олимпийски шампион по спускане от 1964, снима с камера как жандармеристът попречва на спускането на неговия сънародник Шранц. След това Цимерман съветва Карл да подаде контестация на базата на документалните снимки. Така австриецът получава правото да се спусне втори път. След повторния си опит той се внедрява по време зад Миоен и преди Кили. Следва нова корекция. След внимателно проучване на телевизионен запис Миоен е дисквалифициран заради това, че е пропуснал две врати.

Часът е 14,15. Карл Шранц е олимпийски шампион и Кили го поздравява. Но това не е всичко. Час по-късно журито решава, че първият опит на Шранц е невалиден и независимо, че има повторен, той е дисквалифициран. Заключението е, че все пак австриецът е пропуснал две врати, преди полицаят, който е минавал през пистата, да му е попречил. В случая жандармеристът си е вършил работата, като е поставял флагчета на нивото на врата номер 20.

Тогава вече скандалът се разраства на ниво делегации. Австрийската отново подава контестация. Трябва да се изчака до 19,40 часа. Чак тогава пада окончателната присъда. След три гласа "за", един "против" и един "въздържал се" журито окончателно решава: Шранц е пропуснал две вратички и е карал по фалшива следа.

Изрично е отбелязано, че това той го е сторил, преди да бъде възпрепятстван от патрулния полицай. Следователно Карл Шранц остава дисквалифициран. В този момент Жан-Клод Кили достига легендарния Тони Зайлер, като успява да спечели три златни медала на зимна олимпиада. А именно - спускане, слалом и гигантски слалом.
Взетото решение предизвиква страхотни вълнения.

Австрийската делегация стига дотам, че обвинява френската национална отбрана в комплот. Те смятат, че пистата е прекосена умишлено. При това от военен, а не от обикновен полицейски патрул. От френска страна отвръщат на удара, като казват, че Шранц измисля цялата история, защото изпуска вратичките. Тази драма е повод да се пише и до ден днешен за най-големия скандал в историята на ските. Независимо от всичко фактите са си факти. След Тони Зайлер, който на зимната олимпиада през 1956 година в Кортина д'Ампецо печели три златни медала, идва ред на Жан-Клод Кили да изравни постижението му 12 години по-късно.

На същата зимна олимпиада в Гренобъл през 1968 година не по-малко драматична е битката при жените, но там няма контестации. Шампионка става французойката Мариел Гойчел, която изпреварва със секунди в слалома канадката Нанси Грийн. Тя пък от своя страна става шампионка в гигантския слалом.

Във фигурното пързаляне при жените първа е американката Пеги Флеминг, а при танцовите двойки над всички са ненадминатите Людмила Белоусова - инженер от Ленинград и Олег Протопопов - завършил спортна академия. Четири години по-късно след зимната Олимпиада в Сапоро те вземат политическо убежище в Швейцария и се установяват да живеят в Гринделвалд. В бобслея първи в Гренобъл през 1968 година е деветкратният световен шампион от Италия Еудженио Монти. Шведът Тони Густафсон става първи на 5 км, 10 км и северни дисциплини. В отборното класиране начело изненадващо е Норвегия с 14 медала (6 златни, 6 сребърни и 2 бронзови).

И още някои неща за един от главните герои в този разказ Жан-Клод Кили. След края на неговата кариера в ските остава методът "Кили". Той се състои в това, че в мига преди скиорите да стартират, те се облягат с всичка сила на щеките, за да се оттласнат и наберат първоначална инерция.

Жан-Клод впоследствие се отваря и към други спортове. Нееднократно участва в автомобилното рали Париж-Дакар. После се снима във филм, който се нарича "Снежна работа". Работи във фирма за производство на ски облекла "Веледа Кили".

Успява да предизвика скандал непосредствено преди Зимната олимпиада в Албервил през 1992 година. Нормално е олимпийският огън да бъде запален от спортист - легенда в зимните спортове. Вместо това Кили еднолично решава това да го направи Мишел Платини. Дори и по-младите французи може да не познават сегашните френски скиори, но символът на белите писти Жан-Клод Кили остава завинаги легенда...