Изминаха повече от 72 часа след пълния крах на Лудогорец на Санкт Якоб". Напълно достатъчно време, за да бъде направена преценка, която да не е под влиянието на емоцията и да попречи за трезвия поглед върху ситуацията. На хартия нещата са ясни -четири гола и възможност за поне още няколко от Базел. Реално погледнато, както отбеляза 4, така Базел можеше да вкара и 7. И за това в Лудогорец трябва да си дават ясна сметка, защото още три чисти ситуации бяха пропилени от домакините.

Когато ти създават 7 стопроцентови положения за гол след класическо надиграване, значи при всички случаи проблем има. И той не е никак малък, когато си обявил за цел второто място в групата. Щом сам вдигаш толкова високо летвата, трябва да отговаряш и на очакванията. В Швейцария видяхме от така наречените безплатни футболни лекции, кoитo сме свикнали рано или късно български отбор да получава в Европа.

Досега уроците за Лудогорец винаги идваха точно навреме - Динамо Загреб, Базел, мачът в Букурещ... и сега отново Базел. За получилата се развръзка край река Рейн имаше изключително много знаци и сигнали от страна на съдбата, но разградчани не си на писаха домашното и логичното се случи. За да се стигне до тук (б.а. - да искаш второто място, а да си на четвърто в групата, да искаш първото в първенството а да си на 5 точки от лидера), има поредица от обстоятелства, които тежат на плещите на Георги Дерменджиев.

"Мачът в Базел ще бъде повече тактически. Това е от така наречените умни срещи, които нямат нищо общо с красивия футбол. Този двубой ще е за печелене на точки и класиране", бяха част от думите на специалиста преди ключовото гостуване.

Това бе поредният пример, в който симпатичният треньор говори едно, а накрая се оказва крайно неподготвен, седейки до тъчлинията. Във вторник вечер се случи нещо, което и преди сме виждали, разградчани отново се отрекоха от философията си отново бяха далеч от стила си и отново търсеха всичко друго, но не и атрактивност. Нещо, което силно напомня на първия мач със Стяуа (1:0), в който румънският гранд тотално надигра българския си съперник, изпускайки 5 чисти положения за гол. В онази вечер в Букурещ, както и тази в Базел бяха изтъкнати причини, че просто тимът не е имал ден, както и контузията на Козмин Моци. Проблемите обаче се коренят много по-дълбоко от това дали датата е била 21 август или 4 ноември.

За да стигнем до из вода, е нужно само да погледнем белезите. Но нека първо се върнем на плейофа със Стяуа. Румънците правеха на терена каквото си поискат, точно както и Базел изпуснаха дузпа, а Владо Стоянов извади редица положения. Само вратарят и късметът оставиха Лудогорец в играта за реванша. А в София късметът покри зелените, които 90 минути диктуваха темпото, но липсваха директни пасове, както и острота в атаките. Но съдбата целуна Вандерсон и той вкара в продължението, по-късно пък Моци се превърна в герой.

Драматичното класиране замъгли сериозно очите, а анализите отстъпиха място на емоцията, което никога не води до позитиви. Още в този мач обаче се видя, че Георги Дерменджиев не може да изведе отбора на по високо игрово ниво, отколкото предшественика си Стойчо Стоев, който дори когато губеше, никога не изневеряваше на нападателния стил. Дерменджиев се плаши от визитите в Румъния и Швейцария и постави Лудогорец в позиция, в която не е свикнал да бъде - да действа предпазливо, акцентирайки предимно на дефанзивните моменти.

В мача с Базел Дерменджиев допусна същата грешка каквато и със Стяуа, но този път нито Владо Стоянов успя да го спаси, нито късметът успя да го покрие. Затова и резултатът е 0:4. Такъв можеше да бъде и в Букурещ заради грешната тактика на треньора, но никой не посмя да го каже.

Друг елемент от работата на Георги Дерменджиев, който прави силно впечатление, е поведението му след мач. Специалистът не призна грешките си и не пое отговорност за поражението от Базел, а дори се измъкна с думите: "Не обвинявам момчетата". За какво да ги обвиняваш, като те изпълняват указанията, които са им дадени. След идването на Георги Дерменджиев на треньорския пост се появи списъкът на 'забравените'. В него влизат Вандерсон, Жуниор Кишада, Гилерме Шоко, Александър Барт и Христо Златински. Всеки един от тях в един или друг етап си бе ключов играч или златен коз, но сега е зачеркнат от сметките за големите мачове и тренира за здраве.

Вандерсон, който дойде през лятото за алтернатива на Марселиньо, бе изваден от състава след онзи магически гол в мрежата на Стяуа. Попадение, донесло в каса та на клуба близо 9 млн. евро, но явно не достатъчно за Георги Дерменджиев да му се отблагодари, като му дава по-голям шанс. Едва ли обаче, ако не беше този гол, специалистът в момента щеше да старши треньор на Лудогорец. В идентична ситуация се намират и Кишада, Шоко, Александър Барт и Христо Златински, които пък изглеждат тотално зачеркнати.

Героят от мача в София с Лацио (3:3) преди 7 месеца Кишада почти не попада в групата, когато все пак получи шанс, е налаган на непривична позиция какъвто бе случаят в мача със Славия (0:0). Тогава Кишада бе ползван като дясно крило, пост, на който той няма как да е полезен и да разгърне качествата си. Този ход още веднъж показва, че грешките на Лудогорец се дължат 90 процента на Георги Дерменджиев.

Учудващо е как Барт, Шоко, който има потенциала да е сред най-добрите бекове в България, и Златински дори не подушват терен, а бяха звезди в съставите на Ивайло Петев Стойчо Стоев. Разбира се, не забравяме и футболиста, който бележи най-сериозно отстъпление при новия треньор - Върджил Мисиджан.

Летящият холандец, който направи фурор в Лига Европа, сега е просто... резерва. Проблемите на 21 годишния футболист са психологически, но треньорът явно няма идея как да ги реши. А така холандецът постепенно губи самочувствие и вече ще е все по-трудно да го виждаме в най-добрата му светлина.

С оглед факта, че в Лудогорец през този сезон очевидно липсва игрови растеж, времето на Георги Дерменджиев на поста старши треньор в Разград може би изтича. А и няма как да е другояче предвид, че точно нелогичните му решения са на път да спрат Лудогорец към 1/8-финалите в Шампионската лига.