Преди 35 години България игра световна квалификация срещу Северна Ирландия за Мондиал'74 (3:0). Тогава у нас с отбора на островитяните пристигна тяхната мегазвезда Джордж Бест. Популярният фен на Левски Славчо, известен като Джими Гуменката, разказва специално за "Топспорт" прелюбопитни неща около краткия престой на Джорджи в София. И понеже една случка винаги следва друга, за десерт ще разберете куриозни ситуации около съдията на този мач Герхард Шуленбург.

За българите зад желязната завеса Джордж Бест освен футболен символ е и олицетворение на рокзвезда. Носи дълга коса, има ексцентрично поведение и както биха казали днес от света на модата е много фешън. Въпреки че Бийтълс обявяват своята раздяла през 1971 година, манията по тях и Ролинг Стоунс още тресе света. Но Джорджи бие по рейтинг и двете групи. Милицията взема предпазни мерки. На летище София е обявен фалшив час за пристигането на футболистите. Независимо от това, един рейс "Мерцедес" на Балкантурист е заобиколен от плътен кордон от хора от Държавна сигурност и от Народна милиция. Но няма как да се скрие всичко. Пред бившия хотел "София" (сега "Радисън") е пълно с ученици и...проститутки от цяла София, които искат да зърнат човека, "имащ световен успех и на терена, и в кревата". По онова време нашият главен герой Славчо или както е известен - Джими, е 17 годишен.

Тук даваме думата на него: "Въпреки че съм от Левски, Интер и Италия, аз обичам световния футбол. За мен пристигането на Бест беше нещо уникално. За първи път го видях на живо, когато влизаше в хотел "София". Промъкваше се през тълпата и се ръкуваше с когото му падне. Времето като че ли беше спряло. И до днес си го спомням. Беше с дънки, с черно яке и огромен златен ланец на врата. Кичарата му се вееше на всички страни. Абе - суперпич. С него беше и Дерек Дугън. Веднага си казах, че трябва да направя всичко възможно, за да взема фланелката на някой от двамата. Дори повече ми се искаше да е тази на Дугън, защото покрай Гунди обичам номер 9. Бест играеше с номер 7 в Манчестър Юнайтед, а в националния тим с номер 11. Получих информация, че когато тръгват за чужбина (особено за Изтока), двамата слагат в багажа си фланелки на клубните им отбори, за да ги раздават на проститутки или на фенове.

След като футболистите на Северна Ирландия се настаниха в хотела, се опитах да вляза през главния вход, но не ме пуснаха. Нали винаги си ходя небрежно и ме изгониха. Тогава отидох до един РЕП и купих два големи бели плика. Надписах ги и отидох на задния вход откъм улица "Шишман". Там замотах байчото, че трябва да си подам молбата за общ работник. Явно съм бил много убедителен и човекът ми каза да взема вътрешния асансьор и да отида на втория етаж, защото през главния вход няма да стане. Това и чаках. Пак от мои агенти разбрах, че Бест и Дугън, които винаги са заедно като пътуват в чужбина, са в стая номер 211. Никога няма да я забравя. Изчаках ги, докато излязат оттам и слязат към бара да пият кафе. Успях да отключа по мой си начин бравата.

На шкафчетата имаше часовници и други лични вещи. Не ги пипнах. Отворих гардероба и видях саковете им. Почнах да ровя в тях. В този на Бест не открих фланелки, но Дугън си бе взел три-четири на Арсенал. Подивях от кеф! Свих едната. Ръцете ми трепереха, когато я взех. Беше с №9. От страхотна истинска материя. Тогава къде ти както сега разни спортни магазини. Набързо я облякох под якето си и слязох пак от страната на байчото. Казах му, че са ме "одобрили" и скоро ще започна работа. Бях като пиян. Когато я показах в училището на улица "Поп Богомил", където играехме, ме гледаха все едно бях спечелил "Златния Орфей". През седмицата играех със синя фланелка на Левски с номер 19, подарена ми от Гунди. В неделята като за празник обличах трофея си от Дерек Дугън. По-късно фланелката от Аспарухов я подарих на едно момче в Симферопол, когато бяхме на турне с Марги Хранова. А с тази на Арсенал се разделих, след като едно цесекарче от махалата Венци дълго ме молеше за нея", твърди Джими, който дълги години е бил част от поддържащия персонал на известни музиканти и певци.

За да присъства на мача, той бяга от турне с "Щурците". Връща се на стоп до София. И не само е на стадиона, ами на всичко отгоре успява да се уреди да бъде зад вратите - да подава излезлите извън очертанията на терена топки.

Съдията на срещата Шуленбург се оказва безкрайно податлив. От летището е взет с луксозна "Чайка". Настанен е в хотел "Балкан" (сега "Шератон"). Програмата е пълна. Воден е на вечери край София в прочутото тогава заведение "Шумако". Докато омайват германския рефер по кръчмите край столицата, специалисти правят нови икони да изглеждат стари и автентични. От депото на завода за кожуси "Пирин" към семейството му летят пратки с луксозните зимни облекла. Мачът минава повече от комично. Най-напред в 18-ата минута Божил Колев пада артистично за дузпа, която Христо Бонев превръща в гол. В 49-ата минута един фаул е пребит три пъти към вратата на Пат Дженингс откъм сектор "Г". Най-накрая Колев бележи за 2:0. Въпреки това Джордж Бест продължава да тормози с фамозните си финтове целия български състав. Тогава се "намесва" Зума и го провокира. Североирландецът излиза извън нерви и удря шамар на Бонев, след което е изгонен от терена. В 85-ата минута идва нова дузпа за нас и Бонев прави резултата класически за 3:0. Въпреки явната съдийска аванта след мача очевидци не вярват на гледката - Бест, развеселен с бира в ръка и с навити крачоли, плацика в езерото.

Кройф и Бест"Ариана". Заобиколен е от няколко фенове от Острова, дошли специално за мача. Българите съзират световния идол и се заформя дълга опашка за автографи. Един луд фен на ЦСКА и Ман Юнайтед си подлага челото, за да получи подпис от Джорджи.

През април 1973 година името на съдията Шуленбург е замесено скандално в друг конфузен мач. До полуфинал за турнира на КЕШ съвсем не изненадващо достигат "овните" от Дарби Каунти, водени от прочутия вече Брайън Клъф. Първият мач с Ювентус е в Торино и за главен съдия е определен...Шуленбург.

Междувременно служителят на "Старата госпожа" от унгарски произход Дежьо Солди се обажда на португалския съдия Франсиску Маркеш Лобо и любезно му казва, че е определен да свири реванша в Англия. И му намеква, че "не трябва да прави нищо особено". Само където е много важно Юве да отиде на финал. Нещата се изпипват отдалеч. Затова работи тандемът Итало Алоди и Солди, които през 60-те години са изпълнявали поръчки за Интер, а през 70-те за Юве. Даже Лобо е поканен да присъства на първия мач в Торино и му казват, че може да се изпълни мечтата му да свири на световни финали през 1974 година в Германия. Въпреки това португалецът остава в Лисабон и предупреждава португалската футболна федерация за какво са го търсили.

Междувременно срещата в Торино завършва 3:1 за Юве. На полувремето германският защитник Хелмут Халер дори влиза в съблекалнята при Шуленбург и си говори с него. На реванша в Англия Лобо свири брилянтно и неутрално. Дава дузпа  за "овните", но Хинтън изпуска от бялата точка. После за брутален шпагат гони Роджър Дейвис. Мачът завършва 0:0. В другия полуфинал Аякс побеждава Реал в Амстердам и в Мадрид с 2:1 и 1:0. На финала в Белград Кройф и компания побеждават минимално, но достатъчно Ювентус с 1:0 след ранен гол на Джони Реп още в 4-ата минута и през 1973 г. стават за трети пореден път носители на КЕШ.

Междувременно показанията на португалския рефер Лобо потъват в забвение. Но преди световното първенство през 1974 година репортер от "Мироар Футбол" разпитва Джанфранко Бониперти по случая. Отговорът на легендарния играч на Ювентус от 50-те, който е на работа в клуба, е повече от загадъчен: "В днешно време има толкова много луди. Не трябва да им се обръща внимание." Впоследствие Лобо мистериозно е изваден от нарядите на световното в Германия и е поставен сред резервите...