В неделя завършиха последните мачове от турнира Интертото, който влезе в историята, тъй като от догодина вече няма да съществува. Последните 11 победители ще се опитат да сторят това, което никой от 54-те им предшественика не успя - да спечели купата на УЕФА.

Турнирът бе създаден през 1961 г. под името Интернационална футболна купа от Ернст Томен, който по-късно става вицепрезидент на ФИФА, и от Карл Рапан, който е треньор на Швейцария на Мондиал'38 и на Австрия на Мондиал'54. Състезанието получава силна подкрепа от страна на швейцарският вестник „Спорт". Впоследствие към името се добавя „тото", като приставката е взета от наименованието на германска фирма за футболни залози.

Именно букмейкърите са и основните спомосъществуватели на турнира, тъй като провеждането му е в период, когато няма много футболни мачове и дава още един повод за залагане. УЕФА отказва да признае турнира именно заради участието на букмейкърите. Отборите, които са се класирали за другите евротурнири като КЕШ и КНК нямат право да участват.

Участието в надпреварата става след одобряване на молба и покриване на изискването за добро класиране в местния шампион, предшестващ провеждането на турнира. Ако даден клуб се е класирал веднага след местата, даващи право за класиране в евротурнирите под егидата на УЕФА, и не подаде молба за участие в Интертото, то мястото му заема следващият в класирането и подал молба. Голяма част от отборите отказват участие в турнира, тъй като според тях той нарушава ритъма на подготовката им за новия сезон.

Така те не подават молба за участие, въпреки че имат право да сторят това. През 1961 г. турнирът започва с групова фаза, която преминава в елиминационна, а кулминацията е финал. През 1967 г. провеждането на надпреварата в този формат става трудно осъществима и започва да се провежда само в групова фаза. Победителите в групите получават награда между 10 000 и 15 000 швейцарски франка.

При този формат Славия, Пирин, Етър и Локомотив (Горна Оряховица) завършват на първо място в своите групи и фактически са победители в турнира. Формата с груповата фаза продължава до 1995 г., когато УЕФА взима турнира под крилото си и се заема с организацията му. За да привлече интереса на клубовете евроцентралата дава право победителите в Интертото да участват в купата на УЕФА. Така евроцентралата се сдобива с едно „нежелано дете".

Дори и новият формат, предложен от УЕФА, не може да убеди английските отбори да се запишат за участие, въпреки че страната добива право на представяне от три клуба. Вследствие на заплахи от евроцентралата за наказания и трите представителя на Висшата лига пускат резервите си за участие и в резултат на това нито един от тях не успява да се класира.

Френският Бордо със Зинедин Зидан, Бишенте Лизаразу и Кристоф Дюгари. пък прави бум още в първия сезон на новия формат. „Жирондинците" не само успяват да се класират за купата на УЕФА, но и стигат до финал, където губят от Байерн с Емил Костадинов. От следващия сезон от УЕФА увеличава броя на победителите от 2 на 3, но започват да се отнемат места на страните участнички. Така Молдова, Сан Марино и Шотландия губят своите квоти, а Англия, Португалия и Гърция се лишават от единия от двата си участника.

Единственият представител на Висшата лига е Кристъл Палас, въпреки че финишира в дъното на класирането. В последните години някои отбори дори надградиха успеха си като победители в Интертото. Два от трите победители през 2004 г. на следващия сезон 2004/05 успяха да се класират в Шампионската лига. През декември 2007 г. при избирането на Мишел Платини за президент на УЕФА бе обявено, че от 2009 г. се слага край на Интертото.

Това се налага заради въвеждането на промените във формата на Шампионската лига и купата на УЕФА. Вместо това отборите, добили право за участие в Интертото, ще започват от квалификационните кръгове на купата на УЕФА. Така евроцентралата намери удобен начин да се раздели с „осиновеното си по принуда нежелано дете".

Сега за последните победители в Интертото: Астън Вила, Ла Коруня, Елфсборг, Грасхопър, Наполи, Рен, Розенборг, Брага, Щурм, Щутгарт, Васлуй, остава задачата да спечелят купата на УЕФА и да покажат, че Интертото не е бил турнир за подценяване.


ПОБЕДИТЕЛИТЕ В ИНТЕРТОТО

1961/62
Аякс
1962/63 Словнафт (Братислава)
1963/64 Словнафт (Братислава)
1964/65 Полония (Битом)
1965/66 Локомотиве (Лайпциг)
1966/67 Айнтрахт (Франкфурт)
1967 Лугано, Фейенорд, Лил, Лиерс, Хановер, Заглембе, Полония (Битом), ИВК Гьотеборг, Рух (Хожув), Кошице, КБ Копенхаген, Фортуна (Дюселдорф)
1968 Нюрнберг, Аякс, Спортинг (Лисабон), Фейенорд, Еспаньол, Ден Хааг, Карл-Макс-Щад, Ханза, Слован (Братислава), Кошице, Локомотива (Кошице), Одра (Ополе), Айнтрахт (Брауншвайг), Легия (Варшава)
1969 Малмьо, Шомбиерки (Битом), Заглембе, Жилина, ИФК Норкьопинг, Тренчин, Фрем (Копенхаген), Висла (Краков), Одра (Ополе)
1970 Слован (Братислава), Хамбургер, Унион (Теплице), Маастрихт, Кошице, Айнтрахт (Брауншвайг), Славия (Прага), Марсилия, Йостерс, Висла (Краков), Аустрия (Залцбург), Баник (Острава), Полония (Битом)
1971 Херта, Стал (Миелец), Сервет, Тринец, Отвидаберг, Айнтрахт (Брауншвайг), Аустрия (Залцбург)
1972 Нитра, ИФК Норкьопинг, Сент Етиен, Славия (Прага), Слован (Братислава), Айнтрахт (Брауншвайг), Хановер, Фоест (Линц)
1973 Хановер, Слован (Братислава), Херта, Цюрих, РОВ Рибник, Унион (Теплице), Фейенорд, Висла (Краков), Нитра, Йостерс
1974 Цюрих, Хамбургер, Малмьо, Стандард (Лиеж), Слован (Братислава), Спартак (Търнава), Дуисбург, Баник (Острава), Кошице, Барейро
1975 Тирол (Инсбрук), Фоест (Линц), Айнтрахт (Брауншвайг), Заглембе, Збройовка (Бърно), РОВ Рибник, Отвидаберг, Кайзерслаутерн, Беленензес, Челик
1976 Йънг Бойс, Херта, Унион (Теплице), Баник (Острава), Збройовка (Бърно), Спартак (Търнава), Интер (Братислава), Йостерс, Юргорден, Войводина, Видзев (Лодз)
1977 Халмщад, Дуисбург, Интер (Братислава), СЛАВИЯ (София), Славия (Прага), Фрем (Копенхаген), Тренчин, Слован (Братислава), Йостерс, Погон (Шчечин)
1978 Дуисбург, Славия (Прага), Херта, Айнтрахт (Брауншвайг), Малмьо, Локомотива (Кошице), Татран (Прешов), Макаби (Нетаня), ГАК (Грац)
1979 Вердер, Грасхопър, Айнтрахт (Брауншвайг), Бохемианс, Спартак (Търнава), Збройовка (Бърно), ПИРИН (Благоевград), Баник (Острава)
1980 Стандард (Лиеж), Бохемианс (Прага), Макаби (Натаня), Спарта (Прага), Нитра, Халмщад, Малмьо, ИФК Гьотеборг, Елфсборг
1981 Виенер ШК, Стандард (Лиеж), Вердер, Будучност, Орфус, Моленбеек, ИФК Гьотеборг, Щутгартер Кикерс, Хеб
1982 Стандард (Лиеж), Видзев (Лодз), Орхус, Лингби, Адмира Вакер, Бохемианс (Прага), Браге, Йостерс, ИФК Гьотеборг
1983 Твенте, Йънг Бойс, Погон (Шчечин), Макаби (Натаня), Слобода (Тузла), Бохемианс (Прага), ИФК Гьотеборг, Хамарби, Видеотон, Витковице
1984 Бохемианс (Прага), Орхус, Фортуна (Дюселдорф), Стандард (Лиеж), АИК, Малмьо, Видеотон, Макаби (Натаня), Цюрих, ГКС (Катовице)
1985 Вердер, Рот-Вайс (Ерфурт), ИФК Гьотеборг, АИК, Визмут (Ауе), Спарта (Прага), Гурник (Забже), Макаби (Хайфа), Баник (Острава), Уйпещ, МТК
1986 Фортуна (Дюселдорф), Унион (Берлин), Малмьо, Рот-Вайс (Ерфурт), Сигма (Оломоуц), Уйпещ, Брьондби, Лингби, Лех (Познан), ИФК Гьотеборг, Славия (Прага), Карл Цайс (Йена)
1987 Карл Цайс (Йена), Погон (Шчечин), Визмут (Ауе), Баняш (Татабаня), Малмьо, АИК, ЕТЪР (Велико Търново), Брьондби
1988 Малмьо, ИФК Гьотеборг, Баник (Острава), Виена, Йънг Бойс, Кайзерслаутерн, Икаст, Карл Цайс (Йена), Грасхопър, Карлсруе, Байер (Юрдинген)
1989 Люцерн, Б 1903 (Копенхаген), Тирол (Инсбрук), Грасхопър, Баняш (Татабаня), Нествед, Йоребрьо, Спарта (Прага), Баник (Острава), Йоргрите, Кайзерслаутерн
1990 Ксамакс, Тирол (Инсбрук), Лех (Познан), Слован (Братислава), Малмьо, ГАИС (Гьотеборг), Люцерн, Виена, Кемницер, Байер (Юрдинген), Одензе
1991 Ксамакс, Лозана, Аустрия (Залцбург), Дукла (Банска Бистрица), Б 1903 (Копенхаген), Грасхопър, Байер (Юрдинген), Дунайска стреда, Тирол (Инсбрук), Йоребро
1992 ФК Копенхаген, Баняш (Шиофок), Байер (Юрдинген), Карлсруе, Рапид (Виена), Лингби, Слован (Братислава), Олборг, Славия (Прага), ЛОКОМОТИВ (Горна Оряховица)
1993 Рапид (Виена), Трелеборг, ИФК Норкьопинг, Малмьо, Славия (Прага), Цюрих, Йънг Бойс, Динамо (Дрезден)
1994 Халмщад, Йънг Бойс, АИК, Хамбургер, Бекесшаба, Слован (Братислава), Грасхопър, Аустрия (Виена)
1995 Страсбург, Бордо
1996 Силкеборг, Гинган, Карлсруе
1997 Оксер, Лион, Бастия
1998 Болоня, Вердер, Валенсия
1999 Уест Хям, Ювентус, Монпелие
2000 Щутгарт, Селта, Удинезе
2001 Троа, ПСЖ, Астън Вила
2002 Щутгарт, Фулъм, Малага
2003 Перуджа, Виляреал, Шалке 04
2004 Виляреал, Шалке 04, Лил
2005 Хамбургер, Ланс, Марсилия
2006 Оксер, Етникос Ахнас, Херта, Грасхопър, Кайзериспор, Марибор, Марсилия, Нюкасъл, Одензе, Рийд, Твенте
2007 Олборг, Атлетико (Мадрид), Твенте, Хамбургер, Хамарби, Ланс, Оцелул, Рапид (Виена), Сампдория, Тобол, Лейрия
2008 Астън Вила, Ла Коруня, Елфсборг, Грасхопър, Наполи, Рен, Розенборг, Брага, Щурм, Щутгарт, Васлуй