Днес в рубриката „Господин за един ден", посветена на играчи, направили име от един единствен мач, ще ви представим футболист, чието изригване на живота сипва и досега сол в рана на Христо Стоичков. Става въпрос за един руснак на име Олег Саленко. Той не позволява на Ицо да стане едноличен голмайстор на паметното за нас световното първенство в САЩ, въпреки че ние играем максимален брой мачове - 7, а „сборная" - едва 3.

Причината Саленко и Стоичков да са заедно на върха в крайното класиране при реализаторите с по 6 попадения е головият рекорд на Олег срещу Камерун. Той и досега си остава единственият в историята на шампионатите на планетата, който успява да се разпише 5 пъти в една среща. Нападателят прави това при победата с 6:1 над Камерун в последния кръг в Група B.

Всъщност от този двубой отвсякъде намирисва на полягане на африканците. Самата руска преса лансира тази версия, като дори се твърди, че футболистите, водени от френския селекционер Анри Мишел, са взели пари на ръка веднага след мача. Всъщност целта е да се изхвърли от осминафиналите... България. Мачът на Русия с Камерун е на 28 юни, два дни по-късно ние се изправяме срещу Аржентина. „Братушките" са без точка преди своя мач и с 1:5 голова разлика след пораженията с 0:2 от Бразилия и 1:3 от Швеция.

Ние имаме 3 т. след първите два двубоя след загуба от Нигерия с 0:3 и успех над Гърция с 4:0. Както е известно, двата от тимовете, заели трето място, които са с най-лоши показатели, остават под чертата. „Братушките" имат шанс да се състезават единствено с нас. За да могат да ни задминат при наше поражение от Аржентина, те трябва да завършат не просто с 3 т., но и с положителна голова разлика. За това им трябва да бият с много Камерун.

Или по-точно - с пет и повече попадения разлика. Ние в онзи момент сме с 4-3 голова разлика но при загуба от Аржентина тя ще стане най-малко равна. В крайна сметка антибългарският заговор така и не успява. Просто ние бием с 2:0 аржентинците, които са лишени от своя футболен бог - Диего Армандо Марадона, изгърмял заради допинг точно преди нашия мач. Но независимо от отпадането на Русия Саленко остава в историята завинаги.

Всичко започва в 16-ата минута. Тогава вратарят Станислав Черчесов лови балонно центриране отляво и веднага след това шутира с крак напред. Топката на лявото крило в половината на африканците е овладяна от Иля Цимбалар. Той пуска в центъра на Валерий Карпин, който води малко топката и пуска в коридор към втурналия се към наказателното поле на Камерун Игор Корнеев. Той обаче не може да преодолее двама камерунци и пада. Топката обаче достига до абсолютно свободния Олег Саленко, който „разпечатва" камерунския страж Сонго'о между краката.

Руснаците обаче така и не могат да удвоят резултата в жегата в Сан Франсиско. Нещо повече - Франсоа Омам Биик цели гредата. За да се стигне до 41-ата минута. Тогава е отсъден пряк свободен удар в полза на руснаците. На земята има паднал футболист от „сборная", а камерунците говорят помежду си кой да участва в стената. През това време Корнеев реагира мигновено и, преди да са минали 8 секунди, залага топката и подава на Цимбалар. Иля се оказва съвсем сам срещу Сонго'о заедно със Саленко и чуква топката надясно, където Олег удвоява.

След този гол африканците скачат на главния рефер от Сирия ал Шариф с претенции за... засада. Цимбалар е в основата и на третото попадение, което пада съвсем скоро. В самия край на първото полувреме Иля нахлува в пеналта на Камерун и срещу него с двата крака с бутоните полита Агбо. Руското крило успява да избегне „теслата" на безумния африканец 44-а Цимбалар нахлува в наказателното поле, но с бутоните зверски му влиза Агбо. Иля прескача камерунеца, за да избегне сериозна травма, и пада. Ал Шариф от Сирия дава дузпа.

Саленко праща топката в левия ъгъл на вратата на камерунския страж Сонго'о, който се хвърля в обратната посока. На почивката Анри Мишел вкарва в игра за Камерун живата легенда Роже Мила. Той се разписва във втората минута след почивката за 1:3. Така  Мила става най-старият голмайстор в историята на световни финали. В момента, в който той финтира Хлестов и пронизва Черчесов, е на 42 г. и 39 дни. Четвъртото попадение на Саленко идва след атака като за учебник на руския национален отбор. В 72-ата минута Игор Ледяхов и Омари Тетрадзе си разменят по два паса на дясното крило.

Тетрадзе пробива отдясно и „свива" топката назад в центъра, където на скорост долита пак нашият герой Олег и вкарва. В 75-ата минута Саленко получава пас от дълбочина от Дмитрий Хлестов и реализира петото си рекордно попадение. Крайният резултат е оформен от влезлия като резерва Дмитрий Радченко. Бесчастних пробива по лявото крило, центрира, Саленко сваля с глава на Радченко, който бележи за 6:1 и си надява фланелката на главата. Забележителното е, че Саленко вкарва всички голове с десния крак и с едно докосване.

Героят на Русия осъзнава, че е рекордьор от треньорския щаб чак след последния съдийски сигнал, докато се снима с Мила. После има и друго изпитание - заедно с Радченко два часа не могат да дадат допинг проба. "За съжаление вече забраняваха да си помогнем с бира, даваха ни само вода", спомня си Олег. Това се оказва и последният му двубой за националния тим на Русия. Така във визитката му остават 8 срещи с 6 гола. По мнението на самия Саленко новият селекционер на "сборная" Олег Романцев го зачерква, защото не може да допусне футболист в тима му да е по-известен от него... Това далеч не е първият конфликт на Саленко с треньор или шефове.

Той три пъти е гонен от олимпийския тим на Русия за пиянство - два пъти от Игнатиев и веднъж от Салков. Името му стои и срещу най-големия скандал в историята на руския футбол. На паметния за нас 17 ноември 1993 г., когато ние ударихме Франция с 2:1 на "Парк де Пренс", в Атина Русия губи с 0:1 от Гърция в своята световна квалификация, която е протоколна. След края шефът на руския футбол Вячеслав Колосков влиза в съблекалнята и обявява, че играта е била безобразна и премиите за класирането на Мондиал 1994 ще бъдат орязани.

Има и друга причина за санкциите - не е изпълнена клаузата в договора с „Рийбок" най-малко 8 национали да са с обувки на марката. В хотел „Хилтън" в Атина руските национали осъществяват контра удар. Събират се в една от стаите и пишат „Писмото на 14-те", в което има три искания: 1.Да се назначи за селекционер на Русия Анатолий Бишовец на мястото на Павел Садирин; 2.Да се увеличат премиите за класирането на световното; 2.Да се подобри материално-техническото обезпечаване на националния тим. В противен случай се плаши с бойкот на мондиала.

Подписват се Никифоров, Карпин, Иванов, Юран, Шалимов, Доброволски, Онопко, Хлестов, Киряков, Мостовой, Саленко, Кулков и Канчелскис. Последният праща парафа си по факса. В крайна сметка исканията не са изпълнени и на световното не заминават Игор Шалимов, Игор Доброволски, Игор Коливанов, Сергей Киряков и Андрей Канчелскис.

Според Колосков скандалът е разклатил здравето на Садирин, който умира през 2001 г. Саленко се разграничава от останалите подписани, като твърди, че не е имал представа, че по-късно в писмото е вписано искане за оставката на селекционера. Именно Садирин му дава път в Зенит, за който дебютира на 16 години. Но независимо от това той си остава една от "черните овци" в историята на руския футбол...

 

ЗВЕЗДНИЯТ МИГ

Мондиал 1994, Групова фаза,
Поток В, последен кръг
28.06.1994

РУСИЯ - КАМЕРУН 6:1

1:0 Саленко (16), 2:0 Саленко (41), Саленко (45-д), 3:1 Мила (47), 4:1 Саленко (72), 5:1 Саленко (75), 6:1 Радченко (82)

РУСИЯ: Черчесов, Онопко, Тернавски, Тетрадзе, Карпин, Никифоров, Хлестов, Корнеев (65 - Радченко), Ледяхов (78 - Бесшчастних), Цимбалар, Саленко

КАМЕРУН: Сонго’о, Татав, Н’Дип, Кала, Агбо, Кана Биик, Либих, Фо, Мфеде (46 - Мила), Ембе (49 – Чами), Омам Биик
Сан Франсиско, “Станфърд Стейдиъм” – 75 000 зрители.
Съдия: Ал Шариф (Сир)
Жълти картони: Карпин, Хлестов, Никифоров (Р), Сонго’о, Кана Биик (К)


ТОВА Е ТОЙ

Име: Олег Анатолиевич Саленко
Родно място: Ленинград, СССР (Санкт Петербург, Русия)
Пост: нападател
Кариера:
1985-88 – Зенит (47 мача, 10 гола), 1989-1992 – Динамо Киев (101 мача, 28 гола), 1992-1994 - Логронес, Исп (47 мача, 23 гола), 1994-1995 – Валенсия, Исп (25 мача, 7 гола), Рейнджърс, Шот (14 мача, 7 гола), Истанбулспор, Тур (18 мача, 11 гола), 1999 – Кордоба, Исп (3 мача), 2000-2001 – Погон Шчечин, Пол (1 мач)
За националния тим на Украйна – 1 мач
За националния тим на Русия – 8 мача, 6 гола
Успехи:
Европейски шампион за юноши до 18 г. с тима на СССР за 1988 г.
Шампион на СССР с Динамо К за 1990 г.
Шампион на Шотландия с Рейнджърс за 1996 г.
Носител на Купата на СССР с Динамо К за 1990 г.