Не е истина, разберете, не е истина колко сме зле! Това е единственото, което може да се каже за нашия футбол. Ние, българите, сме царе в това да си намираме постоянно някакви оправдания. Търсим нов вариант, дали ще е нов селекционер или козметична промяна от 2-3 имена сред футболиситите, и веднага си въобразяваме, че сме направили нещо голямо и се хващаме за надеждата.

Надежда обаче няма. Поне в най-кратки срокове. След вчерашния мач с Украйна друг, различен извод няма как да направим. Представянето ни отново не бе добро. Загубата с 0:3 е най-малкото, което може да се случи.

Все пак, въпреки много скептични мнения, които бяха изказани по негов адрес, да кажем няколко добри думи за Михаил Мадански. Той остава все така спорен относно това дали може чисто футболно да надгради нещо и да изгради стил на този отбор.

Той обаче за пръв път показа подмладяването, за което говорим от години, на практика. Дали е за добро или не, всеки може да си преценява сам. Факт е обаче, че досега всеки селекционер обещаваше, а не го правеше. Мадански го обеща и го направи. Извика млади момчета, пусна голяма част от тях като титуляри. След мача ги защити, както подобава, а не си изми ръцете с тях. Поведение, каквото би трябвало да има всеки един селекционер.

Нали се сещате, че другият сценарий сме го виждали. Нещо като поведението на Футболния съюз. Както Боби Михайлов ни каза - искахте чужденец, ето ви го Матеус, доволни ли сте на провала му, така и Мадански можеше да си измие ръцете с момчетата, а не го направи. Капитанът Стилиян Петров в хор с треньора си също застана зад младоците и ги подкрепи.

Може би е странно, че говорим толкова много за неща, които се подразбират, че трявба да са по този начин. Но всъщност всяка проява на мъжество в родния футбол и в частност националния отбор, е достойна за възхвала.

Но в крайна сметка не това е най-важното. У нас сме свикнали периферни понятия като мъжество, желание, борба да излизат на преден план, а не чисто футболните неща. А чисто футболно ситуацията е плачевна. Просто не е истина колко сме зле!

За едно е прав Мишо Мадански - по-добре да се налагат млади играчи, които току-виж след време са станали сериозни футболисти, които да заведат България на някой и друг голям форум. А и сериозно, някой видя ли разлика в представянето на Александър Цветков и на уж опитната ни звезда Благой Георгиев?

Та наистина правилният път за България може би е подмладяването. Само че този път май е задънен...Защото и младите ни играчи са много далеч от изискванията за съвременен футбол. И тук държа да подчертая, че не е време за критики към тях или селекционера. Това са ни играчите, нямаме по-добри. Просто както сме повтаряли хиляди пъти, детско-юношеският футбол у нас е мъртъв, училищният също. Няма откъде да дойдат по-добри.

Но нека не се заблуждаваме, че с младите имена в състава ще постигнем нещо голямо. Може би ще е по-добре да виждаме нахъсани момчета, за които имаме надежда, но нищо повече.

Футболно те отстъпва. Дори без да се влиза в големи подробности, е видно. Защитата, млада или стара, е трагична. Комични грешки. Няма как при корнер да оставиш първо един съперников играч да те надскача пред малкото наказателно поле, а след това да има друг непокрит на задна греда, както се случи при първия гол.

Няма как играч да бъде оставен да овладее пред погледа на двама топката в наказателното поле. След като е пуснал успореден на голлинията пас, друг играч е оставен да шутира. Дори след добрата проява на Ники Михайлов, голът е неизбежен, защото най-реномираният играч на съперника Шевченко е оставен непокрит на задна греда. Тези неща няма как да се научат. Както бе казал един роден специалист, това е въпрос на умение. Или имаш футболен интелект, или не. И тези грешки ги правехме както с опитни бранители, така и с млади. Просто вижда се тоталната тактическа неграмотност.

В средата на терена куцат и двата основни компонента от играта. Пасовете на играчите не са прецизни, често са дори спорни. Топката се движи бавно и във всеки един момент изглежда опасно да не бъде загубена при поредния спорен пас. Когато бъде изгубена топката, пресата почти липсва, а украинците вчера успяха да направят 4-5 контраатаки, при това през центъра на терена... В атака - тотална безидейност и много, ама много малки удари към вратата на съперника. Странно бе и друго - че вчера реално излязохме без класически флангови футболисти...

При всичко това, какво искаме? Освен малко повече желание и нахъсване, няма как да искаме друго. И да се надяваме, че малко по малко в школите и клубовете ще започне да се работи и националният селекционер, бил той Мишо Мадански, Любо Пенев или който и да е, ще може да разполага с малко от малко научени играчи. Докато това не стане е безмислено да хулим и обвиняваме играчи и треньори. Истината е, че просто толкова си можем.