В музея на ЦСКА е пълно с купи, спечелени от летни турнири в Испания и Мароко срещу реномирани отбори. Особено любопитно се оказва едно посещение преди 37 години на Балеарските острови, където "червените" окупират първото място. Днес в "Архивите са живи" ще ви потопим в тайнствената атмосфера на Палма де Майорка.

През 70-те години административният център на Балеарските острови Палма де Майорка освен известен курортен хит е и атрактивно футболно средище. Много отбори от Европа гостуват за летни гастроли в испанския архипелаг в Средиземно море. Обикновено домакините избират или още един испански тим плюс два добри чужди клуба, или три чуждестранни солидни отбори. Годината е 1970.

В края на юли след току що свършилото световно първенство в Мексико организаторите от Палма де Майорка канят за своя турнир, наречен "Трофео", английския Уест Хям с Боби Мур и Джеф Хърст в своите редици.

Също така и Кьолн с Бонхоф и Оверат. От българска страна оферта получава ЦСКА. "Армейците" дължат този бонус на създаденото име на евробоец от 50-те и на пресните спомени от трите двубоя с Интер на полуфинал за КЕШ през 1967 година. От Палма де Майорка в музея на "червените" блестят три трофея, но да се върнем към този от 1970 година.

Когато кметът на града чете приветствие към играчите на стадиона, три отбора са строени с клубните анцузи. Единствено футболистите на лондонския Уест Хям, които са пълни непукисти, се нареждат по къси фланелки и гащета. "Екипите" им по-скоро приличат на плажни атрибути.

Вечерта ръководствата на четирите тима са поканени в един замък "Кастело" извън града. Дотам се стига с файтони. Кочияшът задължително е облечен във фрак. Това е може би единственият град, където файтоните са равни по численост на такситата. Местните хора казват, че това е така, защото в Палма де Майорка никой не бърза за никъде.

Когато официалните делегации започват разходката из замъка, се натъкват на едно тайнство. Легендата разказва, че в ерата на пиратите този остров е бил свърталище на прочутите морски разбойници, откъдето са правили набезите си към морето и след това докарвали плячката на сушата тъкмо в този замък. Големият парадокс е, че собственикът на "Замъка", където се намират тези съкровища, е човекът, който е отправил поканите към отборите за този футболен турнир. По-късно в разговори на чаша шампанско между шефовете на отборите плъзва новината, че всъщност офертата за тези летни мачове е от пряк потомък на някогашни пирати. Това придава още по-голям хъс на турнирните срещи.

В първия си двубой ЦСКА побеждава Уест Хям с 3:0, но успехът хич не идва леко. Британците удрят три греди и още на няколко пъти са близо до попадение. В другия двубой Кьолн надвива над домакините от Палма де Майорка с 3:1. На следващия ден на финала от 22 часа вечерта се срещат ЦСКА и Кьолн.

През първото полувреме германците повеждат с гол на Оверат. През вторите 45 минути Якимов и Жеков обръщат резултата на 2:1, който се запазва. Така "червените" спечелват трофея на Палма де Майорка.

След официалното получаване на трофея при футболистите на ЦСКА пристига г-н Пако Делгадо - собственик на най-голямата в града дискотека "Пепърс". И съответно кани победителите на як купон в неговия музикален оазис. Този млад господин, който се оказва запален фен на футбола, си взима собственоръчно автографи от всеки един от българските играчи.

За усърдието си  получава голям флаг и снимка на отбора. Строгият старши треньор на ЦСКА Манол Манолов се чуди как да отбие поканата за дискотека и показва самолетните билети, на които пише, че полетът е рано сутринта в 6 часа. Г-н Делгадо с усмивка на лице казва, че специални таксита могат да откарат победителите в турнира до летището направо от дискотеката, като за багажите ще се погрижи персоналът от хотела.

Затова обаче и дума не може да става. На състезателите им се разрешава да празнуват час, най-много два. Така след дълги увещания момчетата са заведени в ултрамодерното за времето си съоръжение, което е разчупено на три етажа. Музиката излиза сякаш изпод земята. Футболистите танцуват щастливи около купата. Гърми "забранена" за социалистическа България музика на Тина Търнър, Ролинг Стоунс, Елтън Джон, Бийтълс, Крийдънс Клиъруотър Ривайвъл...

Правят се снимки за спомен, но с пиенето не се прекалява. Само няколко леки коктейла. Специално заради футболистите на ЦСКА са направени няколко в червено и бяло - клубните цветове на "армейците". Като допълнителна атракция към клубната музика е доведен един модерен балет от седем девойки, които в оскъдно облекло демонстрират танцувални умения, граничещи с акробатиката.

Но българските играчи хем са пуснати да се веселят, хем са държани под строг контрол. И няма как другояче под зоркия поглед на старши треньора Манол Манолов - Симолията. Момчета се веселят два часа и отиват в хотела за кратък сън. На летище София на родните митничари им падат шапките от учудване. Купата е толкова тежка, че трябва да се носи от двама души. От летищната митница предлагат разумно решение. Да се напише декларация, че купата е клубна собственост, за да не се плаща митническа такса. Така и става.

Впоследствие огромният трофей отива в музейната зала. След успеха на ЦСКА в продължение на десет години от най-различни испански градове - Мадрид, Барселона, Валенсия, Малага, Севиля, Сарагоса, Сантандер, Сан Себастиян, Виго, Ла Коруня, Елче, Тараса, Албасете, Картахена летят покани за летни турнири. "Армейците" имат приятното задължение да подбират летните си съперници. Нещо, което в днешни дни остава като блян за един далечен спомен...