Края на годината е съвсем близо. Време да си дадем равносметка за всичко, което сме сме свършили през тези 365 дни. И докато всеки от нас размишлява, голямата ни радост наречена „А" група, излиза в зимна ваканция. Футболните магьосници се преселиха в дискотеките и топлите чуждестранни курорти, където „заслужено" да отмарят от поредната доза естетическа наслада, която ни доставиха от старта на сезон 2014/15.

Специално за читателите на Topsport.bg, редакторът ни Ивайло Димитров направи обстоен анализ на всичко, което се случи от началото на кампанията. Възходите и паденията, отличниците и разочарованията  на всеки един от 12-те представителя на „А" група. Гневните декларации, съмненията за „черно тото" и нестихващата финансова криза.

ЦСКА: „Армейците" заслужават бурни аплодисменти! Въпреки сериозната икономическа криза, „червените" изградиха боеспособен отбор, който с право бе провъзгласен за зимен шампион.

Стойчо Младенов за пореден път селектира доста качествени чужденци, които несъмнено вдигнаха класата на столичния тим. Сплавта между легионери и опитни български играчи даде бързи резултати, които изненадаха дори и родния първенец-Лудогорец. Горчив вкус обаче ще остане от ранното отпадане в европейските клубни турнири, където цесекарите се издъниха жестоко с молдовски Зимбру.

ЦСКА впечатли със своята стабилна отбрана. Футболист като Вальо Илиев сякаш кара втора младост, а в допълнение с Тунчев и Марин Оршулич, нещата стават още по-сериозни. Няма как да не споменем и „лудата глава" Тончи Кукоч, който се превърна в истински медиен феномен. Устатият хърватин обаче внесе спокойствие по фланга, за което трябва да бъде поздравен.

„Армейците" намериха и така мечтания си голаджия. Серджиу Буш опроверга всички свои критици и вкара куп попадения за столичани, които в  голямата си част се оказваха и решителни за трите точки. В тандем с Тони Силва, Фелипе и Соарес-Платини, ЦСКА изгради „атомно" нападение , което порази мрежите на всички останали тимове от „А" група.

Разбира се, имаше и трансферни провали като Супасепа и Мисиджан, които най-вероятно ще напуснат клуба, но заедно със себе си ще отнесат и стабилни финансови компенсации. Нещо, което е крайно неподходящо за моментната ситуация в „Борисовата градина".

Няколко думи и за Стойчо Младенов. Специалистът демонстрира, че е отличен познавач на родната футболна действителност, използвайки всякакви прийоми за отслабване на съперника. Незабравими ще останат изказванията му срещу БФС и Лудогорец, в които съзира световна конспирация и геноцид срещу любимия му клуб. Няма да се забрави и уцелването му със снежна топка от феновете на Левски. Добре е Стойчо да спре с практиката да се оплаква след всеки изминал двубой, защото така вреди както на себе си, така и на ЦСКА. Колкото обаче и да е одумван, наставникът е орисан да бъде победител и има всички шансове да изведе „армейците" до 32-ра шампионска титла.

Отличници: Илиев, Тунчев, Оршулич, Сънди, Силва, Буш, Тончи Кукоч

Разочарования: Крачунов, Супасепа, Иван Стоянов, Милисавлевич

Какво да очакваме от „армейците" през 2015-та: Сериозна борба за шампионската титла, изплащането на нови задължения към бивши служители в клуба, проблеми със заплатите и организационни неуредици,  поредна победа над Левски.

ЛУДОГОРЕЦ: Отборът, който ни донесе толкова много еМОЦИя! Лудогорци сториха немислимото и се добраха до мечтаните групи на ШЛ. Сториха го по незабравим начин, а един румънец се превърна в национален герой! В София акостираха велики отбори като Реал (Мадрид) и Ливърпу, а българският представител се бори като равен с най-големите. Незабравим ще остане историческият първи успех над Базел, както и инфарктното равенство срещу „мърсисайдци". Ликувахме на величествените попадения на Марслиньо, Вандерсон, Абало, Жоро Терзиев и т.н, които изстреляха в орбитата на величието и телевизионното коментаторско дуо Сокачев-Делов. „Зелените" се представиха повече от достойно в „Турнира на богатите", което бе и възможно най-добрата реклама на българския футбол.

И докато правеха фурор в Европа, момчетата на Жоро Дерменджиев изпуснаха юздите на „А" група. „Орлите" допуснаха няколко шокиращи загуби, които ги оставиха на три точки зад временния лидер ЦСКА. Това обещава една много интересна футболна пролет, през която ще станем свидетели на сблъсъци от всякакво естество между „зелени" и „червени".

Няма как да не отличим част от лудогорските звезди. Владо Стоянов демонстрира невероятна форма, спечелвайки си симпатиите на много от непредубедените запалянковци. Стражът имаше основна заслуга за много от победите на разградчани. Жуниор Кайсара бе несломим по фланга, а Моци и Жоро Терзиев образуваха перфектна двойка в центъра на отбраната. Дани Абало най-накрая се събуди от „зимния сън" и демонстрира истинските си качества, а Марселиньо продължи да бъде добре познатият лидер.

Няма как да не споменем и за спада във формата на лидери като Безяк и Мишо Александров. Мисиджан също не бе на познатото ниво,  а Юнес Хамза и Браян Ангуло така и не оправдаха сериозните средства инвестирани в тях.

Босът Кирил Домусчиев, подобно на Стойчо Младенов, не спираше със своите медийни участия. В много от тях, той демонстрира оправдано самочувствие с оглед класата на неговия тим. Това обаче не се хареса на част от футболната ни общественост, а кампанията „Анти-Лудогорец" набира все по-голяма популярност...

Отличници: Стоянов, Кайсара, Моци, Терзиев, Дяков и Марселиньо

Разочарования: Ангуло, Златински, Мишо Александров, Хамза, Безяк

Какво да очакваме от „орлите" през 2015-та: Сериозна борба за шампионската титла, нови добри игри в европейските клубни турнири, евентуално спечелване на Купата на България, разрастване на кампанията „Анти-Лудогорец".

ЛОКОМОТИВ (СОФИЯ): Сериозната изненада през тази есен! Нека си кажем истината, никой не броеше за живи „железничарите". Очакванията бяха, че „червено-черните" ще се борят за мястото си в елита, заедно с големия си опонент -Славия. Не така обаче мислеше наставникът Димитър Васев. Бившият национал внесе нужното спокойствие, създавайки отличен колектив. Самочувствието в „Надежда" се възвърна, а с това и добрите резултати.

Играчи като Сашо Бранеков, Божо Митрев и Влади Романов, отново си спомниха, че могат да играят футбол на високо ниво. Локо подобри сериозно представянето си в отбрана, а в предни позиции изгря звездата на Даниел Генов.

Негативен отенък в достойната есен на столичани, бе сериозната финансова криза. Босът Гигов изпитваше трудности с изплащането на месечни възнаграждения, което бе на път да взриви съблекалнята на локомотивци. Другият минус е липсата на постоянство, което попречи на „червено-черните" да имат още по-сериозен точков актив.

Локо така и не успя да вземе качествен централен нападател, който материализира множеството създавани положения. В графата разочарования бихме могли да сложим-Ламжед Шехуди,  опитният Пепи Димитров  и Антони Ливраменто, които не спомогнаха с нищо за прогреса на клуба от „Надежда".

Отличници: Митрев, Ранджелович, Бранеков, Романов, Генов

Разочарования: Трифонов, Ливраменто, Гаджев, Шехуди, Пепи Димитров

Какво да очакваме от „железничарите" през 2015-та: Сериозна борба за европейска квота, непостоянство в резултатите, нови финансови проблеми, достигане до полуфинал в турнира за Купата на България.

ЛИТЕКС: „Всичко е добре, когато завърши добре", това заяви в последното си интервю Красимир Балъков. Специалистът донякъде е прав, тъй като „оранжевите" започнаха сезона доста посредствено. Освен загубите в „А" група, ловчанлии бяха елиминирани рано, рано и от Лига Европа, където станаха лесна плячка за унгарския Дьошгьор. Магическият плеймейкър дори бе пред уволнение, но със серия от добри резултати, спаси и своята работа.

Подобно на останалите си конкуренти от първата шестица, Литекс също не впечатли с постоянство. Редуваха се значими успехи (3:0 над Левски и Черно море), с неочаквани поражения (Локо Пд-0:2, Ботев 1:2). Постепенно, ловчанлии подобриха и играта си като гост, която през началото от сезона бе повече от критична.

Причината за моментния възход на клуба се крие в колумбийското дуо: Джордан- Асприля. Двамата са реализирали над 50% от всички шампионатни попадения на „оранжевите", което е доказателство за класа и сериозни лидерски качества.

Краси Балъков продължи завета на предишните си колеги и продължи с налагането на млади и талантливи българи. Безспорен титуляр през есента бе Кристиян Малинов, който изпъкна с плеймейкърските си качества. Младежкият национал дори успя да отбележи гол и във вратата на Левски. Пламен Гълъбов пък се утвърди като стълб в отбраната, измествайки доказан играч като Илия Миланов. Румен Руменов пък си пасна с Петрос Бумал в средата на терена, превръщайки средната зона в един от най-големите позитиви на ловешкия тим. Кирил Десподов и Георги Минчев пък вече се превръщат в сериозна конкуренция на безспорен голаджия като Вилмар Джордан.

Сериозно отстъпление в играта си демонстрира Джаксън Менди. Здравенякът играе без желание и често допуска елементарни грешки. Дружката му Омар Косоко пък постоянно е контузен и като цяло, привличането им се оказа сериозна грешка. Спад в представянето си има и албанският национал Армандо Ваюши.

Литекс със сигурност ще търси място в европейските клубни турнири, като голямата цел пред клуба ще бъде спечелването на Купата на България.

Отличници: Страхил Попов, Кристиян Малинов, Гълъбов, Руменов, Джордан, Асприля

Разочарования: Менди, Илия Миланов, Ваюши, Петър Златинов, Омар Косоко

Какво да очакваме от „оранжевите" през 2015-та: Ожесточена борба за третото място, успех срещу Лудогорец или ЦСКА, финал за Купата на България и изненадващи загуби.

БЕРОЕ: Заралии загатнаха за потенциала си още през лятото, когато смачкаха Левски в контролна среща. Момчетата на Петър Хубчев бяха стабилни в представянето си, като рядко допускаха грешки. Разбира се, провинциалният им манталитет все още не може да бъде изкоренен и затова се стигна и до поражения като тези от: Хасково и Черно море.

Голям плюс за старозагорци е тяхното стабилно финансиране. Те бяха един от малкото клубове, които нямаха проблеми в този аспект, а това ги освободи психически. Класата на заралии е сериозна, ала все още липсват успехите над топ отбори като ЦСКА и Лудогорец. Хубчев и компания със сигурност си спомнят последния двубой с разградчани, който бе изгубен с трагичното 0:4.

Негативното около Берое е свързано с разделението между българи и чужденци. То си пролича най-ясно при загубата от Хасково, когато Венци Христов и Мапуку се хванаха за гушите. А когато си партнират на терена, двамата носят Берое на гърба си. С интерес ще наблюдаваме, дали и двамата ще останат в Стара Загора и през новата година, тъй като сериозен интерес към тях има от чуждестранни клубове.

Приятна изненада е представянето на Георги Костадинов. „Мечката" взе участие в 16 шампионатни срещи, в които реализира и един гол. Качествата му бяха забелязани от полския Лех (Познан), който дава около 300 000 евро за бившия младежки национал. Селим Керкар пък демонстрира сериозно израстване и вече е един от лидерите на тима.

Подобно и на други клубове, които доста разчитат на чужденци, беройци също имаха няколко трансферни издънки в лицето на: Ковачевич, Спирович, Крис Гади и още един бивш локомотивец-Алсан Н'Дайе.

Отличниците: Макенджиев, Костадинов, Мапуку, Керкар, Венци Христов

Разочарованията: Караджов, Ковачевич, Спировски, Гади, Н'Дайе

Какво да очакваме от заралии през 2015-та: Сериозно намесване в борбата за бронзовите медали, потенциален финалист за Купата на България и трансфер на основен играч в чуждестранен клуб.

ЛЕВСКИ: Вековниците просто нямат аналог през този сезон. Безумието на „Герена" е пълно,  а резултатите са все по-плачевни. Към днешна дата, „сините" са пред угрозата да играят и във втората шестица, ако не вземат максимума срещу Марек и Хасково.

Проблемите на клуба бяха видими още през лятото. Сериозна грешка бе назначаването на Пепе Мурсия, който обърка както тактическата подготовка, така и психологическата нагласа на своите футболисти. За пореден път, Георги Иванов се нае да спасява тима от блатото на посредствеността. Този път обаче, Гонзо имаше непознат досега опонент-безпаричието. Ръководителят трябваше да мотивира изтормозените от финансова и игрова криза футболисти, които не престанаха да играят на приливи и отливи.

Левскарите имаха моментни проблясъци като мачовете с Лудогорец и Ботев, но след това бързо се връщаха в реалността с резили срещу Марек и Славия. Загубите от ЦСКА продължиха с пълна сила, което допълнително сговняса и без това лайняната обстановка в и около „Герена". Сектор „А" така и не бе завършен, а крайни срокове вече не се и споменават......

Спор няма, че най-големите длъжници на клуба са футболистите. През есента, Левски бе една сбирщина от неадекватни играчи като: Белаид и Луис Педро, които провалиха отбора в един куп мачове. Пламен Илиев пък не бе на познатото ниво, допускайки серия от леки попадения. Валери Домовчийски така и не намери себе си, а Наджиб Амари не спря да бъде преследван от контузии. Опитният Миро Иванов също изневери, а далеч от познатото си ниво бе и Радослав Цонев.

Единственият светъл лъч на „Герена" бяха Аниете и Роман Прохазка. Легионерите се оказаха най-големите левскари, като във всеки един мач даваха максимума си за просперитета на клуба. Именно и около тези двама състезатели, трябва да се гради и поредният нов отбор на „сините". Инвестиция в бъдещето са младите Краев, Илия Димитров и Мики Орачев, които скоро могат да получат и още по-голям шанс за изява.

Обстановката Левски зависи изцяло от Тодор Батков. Адвокатът изнемогва финансово, оплитайки се във все по-големи лъжи. Управленецът е длъжен да намери свежи пари, с които да успокои взривоопасната ситуация на „Герена". От полза за всички ще бъде и неговото разбирателство с Тръст „Синя България", който вече ще има все по-голяма власт върху случващото в квартал „Подуяне".

Отличници: Антонио Аниете, Роман Прохазка, Веселин Минев

Разочарования: Пламен Илиев, Белаид, Крумов, Амари, Мирослав Иванов, Луис Педро, Домовчийски и др.

Какво да очакваме от „сините" през 2015-та: Люта битка за влизане в първата шестица, евентуална борба за Зона Лига Европа, потенциален полуфинал за Купата на България, множество зимни трансфери, финансови неуредици, нова загуба от ЦСКА, поредна порция лъжи около Сектор „А".

БОТЕВ (ПЛОВДИВ): Съдбата сякаш се подигра с „канарите". Фалитът на КТБ уби мечтите на всички в клуба, които открито се изживяваха за новия хегемон на „А" група. Падението на Цветан Василев изгони от клуба тогавашния наставник Любослав Пенев и обърна с главата надолу цялата концепция на пловдивчани. За добро или зло, всички скъпоплатени чужденци бяха разкарани, а  на тяхно място се появиха млади и перспективни българи. Те бяха окомплектовани от противоречивия специалист-Вили Вуцов, който имаше за цел да класира Ботев в заветната първа шестица.

„Джуниър" и компания не минаха и без огромен резил. Отпадането от Санкт Пьолтен бе уникален срам за българския футбол. Няма как отбор от втора дивизия да надиграе финалиста за Купата на България, при това по категоричен начин. Поражение, което само показа, че времената на „жълто-черната" приказка с Мъри Стоилов са отминали безвъзвратно.

Въпреки всичките си кусури, Ботев дълго време вървеше добре в шампионата. „Канарите" дори предявиха амбиции за челната тройка, но серия от последователни загуби, май ще ги изхвърли и от шестицата. Вили Вуцов бе уволнен, а нов треньор все още не е назначен. Изобщо на „Коматево" цари една огромна мистерия както в управленски, така и  в спортно-технически план.

Поздравления заслужават млади играчи като Сашо Колев и Чунчуков, които легитимираха името си за широката футболна общественост. Милен Гамаков пък стигна и до националния отбор на България, което само по себе си е  изключително признание. Божидар Васев не спираше да се развива с всяка една среща, а Адам Стаховяк и Иван Цветков бяха така нужните лидери на тима.

Други пък така и не разкриха своя потенциал като младия Станислав Дрянов. „Канарите" сбъркаха сериозно и с чуждестранната селекция, като Роман Инез се оказа абсолютна дупка. Негова бе и вината за тежкото отпадане от Локо (Пд) за Купата на България. От Мариян Огнянов също се очакваше далеч, далеч повеч.

Отличници: Стаховяк, Гамаков, Васев, Балтанов, Чунчуков, Колев, Цветков

Разочарования: Инез, Галешич, Росен Колев, Огнянов, Дрянов

Какво да очакваме от „канарите" през 2015: Сериозна управленска криза, хаос от всякакво естество,финансови проблеми, раздяла с част от основните футболисти, евентуално участие във втората шестица и налагане на още няколко български таланта.

ЧЕРНО МОРЕ: Представянето на „моряците" трябва да бъде разделено на два етапа: преди Кольо Спасов и след него. Варненци започнаха сезона по ужасяващ начин. Сашо Станков просто изнемогваше със състава, бидейки безпомощен в това да мотивира своите момчета. Логично се стигна и до неговото уволнение, което дойде в етап, когато Черно море вече реално бе изгубил шанс за шестицата. Не и докато не се появи Никола Спасов.

Любимецът на половин Варна просто преобрази „зелено-белите". Смени схемата на игра,вдъхна нужната увереност на своите играчи и резултатите не закъсняха. Точка срещу ЦСКА, победа над Левски и разгром над Берое, бяха само част от неговите постижения, които върнаха клуба в играта за Топ 6. Предстоят още три срещи, в които шансовете за добиране на тази заветна цел, не са никак малки.

Неприятен спомен за всички обичащи клуба, ще остане тежката контузия на вратаря-Георги Китанов. Това обаче отвори шанс за изява на резервата Илко Пиргов, който напомни за най-добрите си дни и бързо се превърна в основен футболист на „Тича". Приятна изненада се оказаха легионерите Стенио и Курьор, които моментално си извоюваха титулярното място.  Симо Райков бе на познатото ниво, но понякога агресията в него преобладава над футболните му качества.

Длъжник на своите е  Миро Манолов. Таранът така и не може да навлезе в голова серия, имайки само две попадения от началото на сезона толкова, колкото има и резервата му Живко Петков.

Дори и да доиграят сезона във втората шестица, „моряците" ще имат шанса да обиграват един силно мотивиран отбор, който догодина да има доста високи цели в „А" група. Да не забравяме, че варненци продължават и за Купата, където могат да сътворят сериозни неприятности на някой от големите.

Отличници: Пиргов, Венков, Котев, Живко Атанасов, Стенио, Курьор

Разочарования: Сашо Александров, Мирослав Манолов, Расим

Какво да очакваме от „моряците" през 2015-та: Изграждане на боеспособен състав за следващия сезон, пробив в турнира за Купата на България, закупуването на нов централен нападател.

ЛОКОМОТИВ (ПЛОВДИВ): „Смърфовете" преживяха няколко бурни месеца. Първият проблем пред тях бе с окомплектоването на състава. Тогавашният наставник Неделчо Матушев едвам намери 16 футболисти,  с които да стартира сезона. Те обаче се оказаха напълно достатъчни, за да бъде взета точка от Левски. И до тук с положителното, последва дълга серия от мачове без победа, която уби рано, рано шансовете на пловдивчани за нещо повече през този сезон.

Последва треньорска смяна и съживяване под ръководството на Христо Колев-Бащата, където играчи като Камбуров и Дани Кики, най-накрая демонстрираха своите истински качества. На сцената блесна и младият талант Бирсент Карагерен, който вече е желан от куп родни и чуждестранни отбори.

„Червено-белите" минаха по управлението на своите фенове. Модел на функциониране, който няма аналог у нас. Ако трябва да бъдем честни, всичко на „Лаута" е пълна мистерия. Никой не знае своето място в клуба, а футболистите взимат заплати от проядъка на 400-700 лева. Така единственият светъл лъч за Локо бе елиминирането на Ботев (Пд) за Купата на България, който върна поводите за усмивки на всички обичащи „железничарите".

Локомотив така и не успя да избяга от етикета „тотаджийски отбор". Мащабната акция на МВР за уредени мачове удари най-много върху реномето на пловдивчани, които са обвинявани за стари грехове по време управлението на Константин Динев. И докато всички на „Лаута" се кълнат в почтеност, пловдивчани допускат сензационна домакинска загуба от Локо (София) с 0:4. Начинът на игра на „смърфовете" е повече от подозрителен, като доказателство за това е действието на „червено-белите" бранители при попаденията на гостите. На всичкото отгоре, всички голове паднаха само през първата част. Изобщо неща, които продължават да подриват имиджа на един от най-обичаните български клубове.

Отличници: Бирсент Карагерен, Дани Кики, Мартин Камбуров и Благой Наков

Разочарования: Здравко Илиев, Станислав Маламов, Ванчо Траянов, Бранимир Костадинов

Какво да очакваме от „смърфовете" през 2015-та: Управленска и финансова криза, нови съмнения за „черно-тото", развитие на някои от младите таланти и шанс за пробив до полуфиналите в турнира за Купата на България.

СЛАВИЯ: Ах, тази добра, стара и величествена Славия! „Белите" тръгнаха фантастично в шампионата и много скоро на „Овча купел" вече всички си мечтаеха за място в тройката и поява на европейската сцена. Хубавите сънища обаче бързо свършиха и отстъпиха място на кошмарите. Осем мача без победа и място в зоната на изпадащите, това бе положението към месец септември, което вбеси Чичо Венци и той на мига уволни Милен Радуканов.

На негово място се появи Иван Колев, който първоначално изпитваше доста трудности, обвинявайки непрестанно своя предшественик в сбърканата селекция. И докато оправданията бълваха едно след друго, с наличния потенциал, Славия започна да играе все по-добре. Е, някакви епични резултати нямаше, но самият факт, че бе взета точка от ЦСКА, а в последният двубой бе разбит Левски с 3:1, несъмнено говори за израстване.

Мащабната лятна селекция донесе много разочарования за „белите" фенове. Един Мишел Платини така и не откри нужната мотивация, за да се раздаде за вековния клуб. Фернандо Да Силва показа лоша дисциплина, а Мичел Бургзорг оправда мнението на много специалисти, че абсолютен бездарник.Чавдар Янков ту си тръгваше, ту се връщаше, а пък големият талант Стефан Велков непрестанно бе преследван от тежки контузии.

Столичният клуб обаче може да се гордее с възхода на Радослав Василев. Таранът най-накрая намери своята форма и се превърна в истински лидер на „бялата" атака. Отбеляза няколко много важни попадения, а също така на два пъти грабна индивидуалните награди: „Играч на кръга" и „Играч на месеца". Покрай него започна да блести и още един автентичен славист-Владимир Семерджиев, който в последните срещи успя да си извоюва и титулярното място. Няма как да не споменем и Жереми Манзоро, който си спечели бърза слава, вкарвайки фамозен хеттрик срещу Левски.

Хубавото на Славия е, че финансовата криза винаги отбягва „белите". Всички играчи взимат заплатите си навреме, а условията за подготовка са едни от най-добрите за родните ни стандарти.

Отличници: Касай, Манзоро, Семерджиев, Радо Василев

Разочарования: Панов, Чавдар Янков, Станислав Генчев, Мишел Платини, Да Силва

Какво да очакваме от „белите" през 2015-та: Спокойно изиграване на мачовете от втората шестица, активност по време на зимния трансферен прозорец, шанс за изява на нови играчи от академията.

МАРЕК: През лятото всички дупничани бяха повече от ентусиазирани, че любимият им клуб се завръща сред елита. Първоначалният кеф обаче бързо бе заменен от жестоката реалност. Парите (каквито и изобщо да имаше) свършиха светкавично,  а с това умря и малкото желание за игра във футболистите. Клубът започна да инкасира загуба след загуба, а това доведе и до уволнението на Антон Велков. Още преди настъпването на месец октомври, вече на всеки бе ясно, че това е един от сигурните изпадащи в „Б" група.

И за да бъде крахът пълен, съставът бе замесен в „черно тото" и съмнения за уговаряне на мачове. Голямо подозрение събудиха пораженията от ЦСКА и Лудогорец, а БФС дори стори нещо рядко срещано, глобявайки Марек ПО ПОДОЗРЕНИЯ за манипулиране на футболни двубои.

Общо взето, няма как да отличим нито един играч на новаците. Всеки един от тях се представя далеч от своите възможности, но това е напълно нормално, когато гладуваш и не получаваш редовно своите заплати. Дупничани обаче са отворени към оферти, когато бъдат финансирани от трети отбор, те играят повече от сериозно, а от това се опариха грандовете Левски и ЦСКА.

Ужасно впечатление прави и тревното покритие на стадион „Бончук", което при малко по-лошо време, се превръща в истинска картофена нива.

Отличници: Емил Михайлов, Милен Лахчев

Разочарования: Димитър Илиев, Мартин Димитров, Крум Бибишков, Димитър Андонов

Какво да очакваме от дупничани през 2015-та: Сигурно изпадане в „Б" група, множество организационни, управленски и чисто спортно-технически проблеми.

ХАСКОВО: Новаците започнаха кампанията ударно-успех над шампионите Лудогорец. И до там.....Въпреки голямото желание, на „Ямача" така и не сглобиха конкурентен на останалите отбори тим. Новаците направиха истински удар, назначавайки за старши-треньор Емил Велев, но дори и Кокала няма да има силите да спаси хасковлии от изпадане.

Клубът е раздиран от сериозни скандали във високите етажи на властта, а поради скандал с управата, Хасково бе напуснат от местния любимец-Недялко Хубенов.

Тимът продължава в турнира за Купата на България, но следващият им съперник е Левски, а това рязко намалява шансовете им за продължаване на полуфинал. Нужно е обаче да поздравим собствениците на този клуб, които правят всичко по силите си, за да може този футболен град да се радва на отбор в елита.

Отличници: Педро Еуженио, Владислав Узунов, Емил-Ангелов-Бабангида

Разочарования: Атанас Чепилов, Боян Пейков

Какво да очакваме от Хасково през 2015-та: Сигурно изпадане в „Б" група