След малко повече от седмица предстои дългоочакваният финал в турнира за Купата на България. Среща на стадион „Лазур" в Бургас ще си дадат отборите на Левски и Черно море. Въпреки, че и двата тима се подвизават във втората шестица, селекциите им се оказаха най-постоянни по време на цялата надпревара и сега един от тях ще има честта да вдигне националното отличие.

И докато за Левски се говори и пише ежеминутно, някак си в миманса остават претендентите от Варна. Макар и да не бъдат фаворизирани като отборът на Гонзо и Стойчо Стоев, „моряците" имат своите реални шансове за успех, разполагайки с качествени футболисти и достатъчно квалифициран треньорски щаб.

Черно море започна сезона по трагичен начин под ръководството на Сашо Станков. „Червеният" кадър съсипа всички хубави впечатления от клуба, който бе фактор през изминалия шампионат. Наложи се завръщането на обичания от всички варненски фенове Никола Спасов, който набързо върна увереността в своите футболисти, ала тежкото му наследство не позволи на „моряците" да се подвизават в Топ 6.

Отборът имаше сериозен късмет по пътя си към финала за Купата. Черно море срещна тимове като Славия, Локо (ГО) и Локо (Пд), които не бяха достатъчно голям проблем за Иван Коконов и компания. Въпреки това, шансовете за трофей не са никак малки, а всичко зависи от моментното състояние на морския ни клуб.

Черно море притежава необходимия баланс в своя състав. Проблемът при „моряците" обаче е психически. Понякога момчетата на Никола Спасов сякаш нямат нужната настройка за успех. Това се забелязва много силно, когато срещу тях играе някой от т.нар „грандове". Вместо да налагат своя вече изграден стил на игра, варненци опитват да се напаснат към представянето на своя опонент. Проблем при тях е и липсата на характер, когато е нужен обрат в резултата.


Никола Спасов внесе истинска революция в „А" група, залагайки в някои мачове на „италианската" 3-5-2. Оказа се, че тя е доста благодатна срещу по-скромните тимове като Хасково и Марек, но може да създаде и някои сериозни проблеми при отбор с наситени офанзивни футболисти като Левски. „Моряците" са подготвени отлично както в тактически, така и във физически план, което означава, че евентуални продължения във финала едва ли ще притеснят треньорския щаб на варненци.

На вратата Черно море притежава сърбинът Александър Чанович. Бившият страж на македонския Брегалница бе привлечен през зимата, за да замени тежко контузения Жорко Китанов. Легионерът обаче се представя не приливи и отливи. Понякога допуска дразнещи грешки, които в някои от случаите дори се превърнаха и в попадения. Положителното за неговата особа е, че умее да командва отбраната пред него. Има леки колебания при високите топки, но пък компенсира с добър рефлекс.

Що се касае до варненската отбрана, лично мое мнение е, че това е най-стабилната част от отбора на Черно море. Умело ръководена от Кирил Котев, „моряшката" защита трудно допуска да бъде преодоляна. Бие здраво съперника за първа топка и умее да се движи в линия. Тя претърпяваше доста промени по време на целия сезон, но най-логично изглежда в нейния център да оперират гореспоменатия Котев и Кулибали. Африканецът обаче е доста емоционален и винаги е смятан за потенциален „червен картон". Винаги обаче му спори, когато срещу него са играчите със „сини" фланелки. Добра алтернатива е и юношата на Левски-Живко Атанасов, който вече си изгради репутацията на един от най-качествените млади бранители в „А" група. Резервирани места по периферията пък имат Михаил Венков и Стефан Станчев. Първият е особено ценен, когато става въпрос за подпомагане на атакуващите му съотборници.


Варненци разполагат с отлични опорни халфове като Тодор Паланков и Марчин Бургхард, които имат нужните качества да стопират всеки един набег на съперниковите креативни футболисти. Същото важи отчасти и за Стенио. Дани Георгиев също би свършил работа, но за съжаление все още се възстановява от тежката си травма. Въображението и головите подавания пък се очакват от Бекир Расим и Себастиан Ернандес. Двамата имат поглед върху играта, който е съчетан и с повече от приемлива техника. Техен минус е , че играта им рухва, когато срещу тях имат безкомпромисни бранители, които не се притесняват да ги ритат без жал.

Няма как да не споменем и най-добрите футболисти през тази кампания-Иван Коконов и Симеон Райков. Крилата придават нужната острота в атаките на тима, а се отчетоха и с доста попадение. Това важи най-вече за бившия играч на Левски, който успя да превърне изпълненията на преки свободни удари в своя запазена марка. Забелязва се обаче лек спад в играта на Коконов, който води сериозна битка за титулярното място с напористия, но непостоянен Матиас Курьор.

Най-слабият компонент в играта на Черно море е нападението. Варненци така и не съумяха да намерят нужния голаджия, който да бележи множеството създавани ситуации. Георги Божилов с всеки изминал мач доказва, че вече сякаш няма мотивация да играе на „Тича". Необходимата агресия притежава Бакари, но при него никога не се знае дали няма да получи някоя неприятна травма. Вилиян Бижев пък е доста млад и доста трудно ще се справи с отговорността да води нападението на тима във финала за Купата.


Като цяло, Черно море се нуждае от нужното внимание и уважение, защото притежава всички необходими средства, с които да изненада Левски насред „Лазур". Дори и да не получат лиценз за Европа, „моряците" имат правото да мечтаят за националното отличие, което вече бе губено в директен спор с Литекс и ЦСКА. Едно нещо обаче е сигурно, на 30 май ни очаква битка на живот и смърт, която единствено ще бъде осмислена с бленуваната купа. Трофей, който макар и за кратко ще върне усмивките по лицата на изстрадалите фенове както на Черно море, така и на Левски.