Отиде си Сър Едмънд Хилари – първият човек, покорил Еверест. Великият алпинист ни напусна на 88 години, след като разви бронхопневмония. Това съобщи министър-председателят на Нова Зеландия Хелън Кларк. Първото изкачване на Еверест през 1953 г. от Едмънд Пърсивъл Хилари и шерпа Тензинг Норгей (умира на 9 май 1986 г. в Дарджилинг, Индия) означаваше преодоляване на най-голямото препятствие в алпинизма и ги превърна в най-уважаваните в света.

Особено първия. Този не особено общителен пчелар от дълбоката новозеландска провинция, за когото алпинизмът беше само хоби, се превърна в световна сензация. И вместо да увехне под втренчения поглед на света, израсна в светлината на прожекторите на славата и използва спечелената популярност за търсене на пари не само за нови пътешествия и експедиции, но и за строеж на училища, болници и за други начинания, осигуряващи развитието на областта Соло Кхумбу в Непал.

Този скромен и непретенциозен човек за много късо време се преобрази в най-големия ловец на приключения през ХХ век, за да стане в края на краищата почти митична фигура в очите на своите почитатели. Като дете Едмънд обича да чете и да мечтае за големи пътешествия. Преломен момент в живота му е една зимна ваканция в подножието на Маунт Руапехо в родната му Нова Зеландия. Там се научава да кара ски. За първи път започва да се катери по стръмните снежни склонове, опивайки се от режещия планински въздух.

Това време събужда у 16-годишния юноша любов към планинарските приключения, която никога не го напуска. След завършване на военната си служба -
по време на Втората световна война е навигатор на хидросамолет тип "Каталина" - Хилари се връща на работа в пчеларската ферма на баща си. Но посвещава всяка свободна минута на катерене из околните невисоки планини.

През 1947 г. се запознава с Хари Айърз, един от големите новозеландски алпинисти. Като свръзка правят много изкачвания в Южните Новозеландски Алпи. Едно е тях е премиерно - по южното било на Маунт Кук (най-висок в страната) през 1948 г.
Преминавайки бързо през етапите на чирак и калфа в катераческия занаят и през снеговете и ледовете на Нова Зеландия, Едмънд Хилари се разделя с партньора си и започва да търси нови предизвикателства.

През 1950 г. е в Европа, където стъпва на Юнгфрау, Монте Роза и още няколко върха със средна трудност. Година след това с Джордж Лоу, Ърл Ридифорд и Ед Котър прави първо изкачване на Мукут Парбат (7135 м) в Гархвалските Хималаи (Индия). Когато знаменитият британски алпинист Ерик Шиптън научава за този успех, кани Хилари и Ридифорд в разузнавателна експедиция на Еверест (8848 м) през 1951 г. В редица отношения тя преобръща живота на Едмънд.

В хода й получава заслужено признание, демонстрирайки великолепна техническа подготовка, неизчерпаеми физически сили, изключителна височинна поносимост и способност за бърза аклиматизация. Тези достойнства го правят партньор на Шиптън по склоновете на Пумори. Оттам оглеждат отблизо югозападните части от масива на Еверест. Именно те откриват възможността за преминаване през ледопада Кхумбу до Западния циркус, по нататък - към Южното седло, и по билото - до върха.
Връщат се с убеждението, че това е най-доброто решение на проблема.

Две години по-късно Хилари се връща по тези места като участник в поредната британска експедиция към Еверест. Тя се ръководи от полковник Джон Хънт. Комитетът „Еверест” решава да освободи Ерик Шиптън поради „липса на напредък в планирането на експедицията” (според официалните документи). Полковник Хънт
бързо доказва,че е лидер от много голям мащаб. Той направлява нещата по абсолютно резултатен начин, без конфликти. Преди атаката подходящите хора и нужната екипировка се оказват на необходимото място.

Експедицията установява първия си лагер през март 1953 г. Работейки бавно, те достигат последния си лагер на южната седловина (7900 метра) на 26 май. Бурдилън и Евънс правят опит да изкачат върха, но се връщат, защото кислородната система на Евънс се поврежда. Двойката достига до южното било, достигайки на 100 метра от върха. След това Хънт нарежда Хилари и Тензинг да атакуват.

Сняг и вятър задържат двойката на южната седловина два дни. Те тръгват на 28 май с подкрепящото трио на Джордж Уол, Алфред Грегъри и Анг Нума. Двамата разпъват палатка на 8500 метра на 28 май, докато поддържащият ги екип се връща в базовия лагер. На следващата сутрин Хилари открива, че неговите ботуши са замръзнали навън от палатката. Отнема му два часа да ги размрази, преди той и Тензинг да направят последното изкачване, носейки 10 кг багаж. Критичният момент в последната част на атаката била 12 метровата скала,наречена по-късно „Стъпката на Хилари”. Новозеландецът видял начин да проправи своя път чрез забиване на клинове в цепнатините между леда и скалата. Тензинг го последвал. Оттам нататък работата била относително проста. Те достигат върха в 11,30 часа сутринта. Както Хилари по-късно казва:

„Още няколко удара в замръзналия сняг и стояхме горе”.

Двамата алпинисти прекарват на върха само 15 минути. Неуспешно търсели доказателства за трагичната експедиция на Малъри по-рано. Хилари снима Тензинг на върха. Непалецът оставя шоколади като дар, а Хилари оставя кръст. Тъй като Тензинг не знаел как да използва фотоапарат, снимки на Едмънд Хилари на върха няма. Двамата трябвало много да внимават при спускането, тъй като летящия със страшна сила сняг бил засипал пътеката им. Първият човек, когото срещнали, бил Уол. Той катерел нагоре и им носел топла супа.

С кончината на Едмънд Хилари завинаги остава открит въпросът:

„Кой от двамата е стъпил първи на върха?”

Приживе никой от тях, въпреки стотиците запитвания, не даде конкретен отговор на върпоса, а вече няма и кой да го даде.

Когато утихва шумът от успеха (между другото кралица Елизабет Втора удостоява Джон Хънт и Едмънд Хилари с благородническата титла - Сър), Хилари продължава да търси приключения. През 1958 г. ръководи експедиция на Южния полюс и става третият човек в историята, който го достига - след Руал Амундсен и Робърт Фалкон Скот.

На следващата година търси легендарния снежен човек - Йети, но не открива потвърждения на тезата за съществуването му. През 1960 г. оглавява опит на Макалу без кислород. Питър Мългрю стига на 240 м под върха. След още три години Хилари е лидер на групата, която стъпва на изключително трудния технически Кангтега (6779 м). През 1964 г. негов екип прави първо изкачване на друг връх от тази категория - Тамсерку (6526 м). През 1967 г. плава с мощна моторница срещу горното течение на Ганг - свещената и най-дълга река в Индия.

След 1960 г. Хилари работи за подобряване на живота на шерпите и на други народности от подножието на Хималаите. През 1961 г. организира първото събиране на пари за училище в голямото шерпско село Кхумджунг. Веднага след това и други селища започват да търсят помощта му за строеж на училища, болници, пътища, мостове. Хилари помага в набирането на инвестиции, пътувайки и изнасяйки лекции в Нова Зеландия, САЩ, Канада и други богати страни. През 1966 г. създава „Himalayan Trust”, който се занимава с разпределяне на събираните от него пари и с надзор върху реализацията на проектите.
С времето дейността на тръста се развива и придобива размах.

В последните години се занимава с проблемите на дефорестацията (унищожаването на хималайските гори), която е предизвикана от растящия брой на алпинистите и трекерите. Колкото повече дърва за огрев биват сечени, толкова повече ерозията разрушава планинските склонове. За да спре този процес, тръстът инициира създаването на Националния парк „Сагарматха”, който обхваща целия район на Соло Кхумбу. Сечта в него е сведена до минимум, а на посетителите се разяснява да готвят на газ или нафта. Поставено е началото на енергично залесяване. Въпреки че първоначално част от планинците се противопоставят на идеята за Парка, мнението им бързо се променя. Особено след като Едмънд Хилари се ангажира лично и пряко с този проект. А е известно, че повечето шерпи го приемат като свой крал.

„Въпреки че Хилари със своята непосредственост, откритост и непретенциозност веднага създава атмосфера без напрежение, всеки събеседник бива поразен от неговата всестранност. Един човек, който е имал енергия и амбиция да стъпи на най-високия връх и има осанка и сигурност в себе си на роден дипломат, притежава достатъчно ентусиазъм и великодушие, за да посвещава собственото си време за трупането на милиони долари, които отиват за развитието на Соло Кхумбу в Хималаите. По време на разговорите с него бързо става ясно, че той не е просто още един хималаист или още един политик, а е от най-редкия днес вид хора - истински герои на нашето време. Със своите огромни ръце, буйна, вече побеляла коса и сключени, гъсти вежди прилича на огромен, но приятелски настроен лъв", пише американският журналист Никълъс О'Конъл.

Визитка
Едмънд Хилари е роден в Оклънд (Нова Зеландия) на 20 юли 1919 г. Израснал е в Таукау, малко градче на 40 мили южно от родния му град. Благодарение на майка си, която е учителка, на 11 г., две години преди срока, завършва местното училище и е приет в един от най-престижните колежи на Нова Зеландия - "Oakland Grammar". След завършването му няколко години слуша лекции по математика и точни науки в местния университет. Не го завършва, защото академичната обстановка и студентският живот му доскучават. Постъпва в армията. След Втората световна война помага на баща си в пчеларството. После си спечелва световна слава като алпинист и пътешественик. И започва да си осигурява средства за препитание чрез изнасяне на лекции, писане на книги, проектиране на екипировка и съоръжения и ръководство на различни фирми. През 1953 г. Едмънд Хилари се оженва за Луиз Роуз. Раждат им се три деца - Питър, Сара и Белинда. През 1975 г. Луиз и Белинда загиват при самолетна катастрофа недалеч от Катманду. През 1989 г. Хилари се оженва повторно за Джун Мългрю, вдовица на неговия приятел и спътник от Антарктика и Хималаите Питър Мългрю, който загива също при самолетен инцидент на Белия континент. Джюн и Едмънд живеят в Оклънд.