Днес е исторически ден за най-успелия ни футболен клуб - ЦСКА. Първи юли 2015 година - „армейският" тим започна от нулата. Славният „червен" отбор стартира подготовка за участие във „В" група. В Борисовата градина бе тихо, тъжно, настроение никакво...

Да, феновете изстрадаха много. Но трябваше да са на стадиона и да подкрепят новия ЦСКА. Публиката на 31-кратния шампион е доказвала многократно, че е зад отбора на своето сърце не само в добро, но и в лошо. Свидетели сме на най-лошото за ЦСКА. Този път привържениците изневериха. Тръгнах за „Армията" без да знам какво ще видя там. В едно бях сигурен - че ще има поне 50-100 фенове на „червените", които да вдъхнат увереност на момчетата, съгласили се да помогнат на отбора. Уви, сгреших...

Какво се случи? Трима запалянковци стоят пред автобуса и коментират ситуацията в клуба. След бърза среща в съблекалнята, „армейците" се нареждат пред вратата и се подготвят да потеглят към Тетевен. Легендата бай Добри лисва вода от червената кофа. Няма аплодисменти, няма скандирания и окуражаващи възгласи. Никой не се появява. Домакинът на ЦСКА подканя стъписаните юнаци да тръгнат към взетия под наем автобус. Футболистите гледат в земята. Издокарани в екипировка на ЦСКА. С емблемата (която е на търг) на гърдите си. И са замислени, унили, тъжни и призрачно тихи...

Днес знамето на ЦСКА бе смъкнато наполовина. Траур в чест на убития от „Титан" и Александър Томов голям клуб. Но вдигането му започна. С Гриша Ганчев, Пламен Марков, Христо Янев. С всеки един от тези 20 играчи, които днес са ЦСКА. Пак ще споменем имената им, защото феновете трябва да ги научат добре и да са зад тях. Да ги подкрепят и да им вярват.

Това е ЦСКА:

Стоян Колев, Анатоли Господинов, Слави Петров, Александър Бранеков, Божидар Чорбаджийски, Виктор Райчев, Кирил Динчев, Милен Кикарин, Васил Попов, Йордан Йорданов, Иво Иванов, Борис Галчев, Владислав Узунов, Петър Витанов, Димитър Панталеев, Александър Александров, Радой Божилов, Преслав Йорданов, Григор Долапчиев и Николай Цветков.

ЦСКА ще умре окончателно, ще бъде заличен, ако остане без най-големия си актив, без богатството - своята вярна публика. Къде беше тя днес? Възраждането започна. Нужно е такова и на трибуните.