Topsport.bg продължава рубриката си „Историята на Шампионска лига: 60 битки, 60 купи", посветена на най-великия клубен футболен турнир. В 60 поредни материала ще ви запознаем с всички издания на надпреварата, най-вече с финалите. Тази седмица на фокус е кампанията през сезон 1963/64 година.
1964 година: ИНТЕР - РЕАЛ (МАДРИД) 3:1
РАЗВИТИЕ НА ТУРНИРА, СПАРТАК (ПЛОВДИВ) СЕ ПОЯВЯВА НА ЕВРОПЕЙСКАТА СЦЕНА
Купата на европейските шампиони 1963/64 е 9-то издание на турнира. 31 клубни отбора участват в него, в това число 30 национални шампиона от предходния сезон и Милан като носител на най-ценното отличие на континента
Участниците играят в чист турнирен формат със срещи на разменено гостуване (изключение: финалът) за короната на европейския клубен футбол. При равенство след двете срещи, се изиграва трети мач на неутрален терен. Кампанията е историческа, тъй като участие в нея за сефте взима отбор от Кипър- Анортозис Фамагуста. Организаторите сюрпризират и с друго нововъведение. Милан е единственият клуб, който автоматично се класира за елитната фаза на състезанието, докато всички други участници е необходимо да преминат през ситото на предварителния кръг.
ЕТО И ВСИЧКИ УЧАСТНИЦИ В ТУРНИРА ПРЕЗ СЕЗОН 1963/64: Евертън, Интер, АС Монако, АЕК Атина, Хака- Финландия, Жунес Еш-Люксембург, Партизан, Анортозис Фамагуста, Гурник Забже, Аустрия (Виена), Дукла, Валета -Малта,Достилъри - Северна Ирландия, Бенфика, Лин-Норвегия, Борусия (Дортмунд), Дъндолк -Ейре, Галатасарай, Ференцварош, Партизан (Тирана), Спартак Пловдив, Есберг, ПСВ Айндховен, Стандарт Лиеж, Норшьопинг, Динамо Букурещ, Реал (Мадрид)
Кампанията за КЕШ сякаш не е същата, тъй като липсва един от нейните редовни участници. За първи път в историята на турнира, България има различен представител в надпреварата от ЦДНА (София). Става въпрос за Спартак (Пловдив) клубът, който спира серията от 9 поредни титли на великата „червена" команда.
Промяната на почетната стълбичка е свързана и с тактически новости. За разлика от "армейците", които практикуват "W-M", пловдивчани се превръщат в едни от първите застъпници на бразилското "4-2-4" в България. В Спартак стигат до този вариант след като футболистите настояват треньорът Димитър Байкушев да намери място в титулярния състав на младия защитник Тобия Момин и това става причина за въвеждането на 4-2-4. Така вместо с трима, Спартак заиграва с четирима защитници. Момин застава на левия фланг на отбраната. Георги Ботев, дотогава ляв бек, минава в център на защитата заедно с Атанас Манолов. Десен бек е софиянецът Иван Иванов-Доктора, а на вратата е Йордан Станков. Двамата халфове са Димитър Димов и Божидар Митков. На върха на атаката е Михаил Душев, а зад него от втора позиция действа Христо Дишков. Ляво крило е Георги Лазаров, а дясно - Тодор Диев-Дорчо. Спартак са водени от треньора Димитър Байкушев-Мими. Тактически промени с 4-2-4 са въведени за първи път на мача с Добруджа в Добрич през пролетта на 1963 година. Експериментът е успешен и Спартак печели с класическото 3:0. Титлата на практика се решава в 26-ия кръг, когато Спартак побеждава в директния спор Ботев Пловдив с 2:1. Точни за "гладиаторите" са Михаил Душев и Тодор Диев, а за Ботев бележи Георги Аспарухов-Гунди. Теоретически титлата е окончателно узаконена в предпоследния, 29-и кръг, след победа над Берое с 3:0. Попаденията в този исторически мач са на Димитър Димов, Тодор Диев и Христо Дишков.
Така се стига и до дебютното участие на пловдивчани в европейските клубни турнири. Жребият е благосклонен към тях и в предварителния кръг срещат албанския шампион Партизани (Тирана). Първият им мач е на 11 септември 1963 година. Напрежението обаче идва в повече на спартаковци и те губят визитата си в Тирана с 0:1. Не така стоят нещата на реванша, където 25, 359 души дерат гърла в подкрепа на „гладиаторите". Стадион „9 септември" в Пловдив става арена на атакуващ футбол и исторически успех с 3:1, който изпраща българския шампион в първия елитен кръг. В герои за Спартак се превръщат голмайсторите Цоньо Стойнев, Христо Дишков и Тодор Диев.
Съперникът в следващата фаза обаче е повече от класен. Селекцията на Димитър Байкушев-Мими трябва да даде максимален отпор на холандския гранд ПСВ (Айндховен). „Филипсите" загряват с две изразителни победи над датчаните от Есберг с 4:3,7:1 и всички смятат, че подобно нещо може да се случи и с нашите гладиатори. Българският първенец обаче се представя достойно и само миг невнимание му коства поражението в Пловдив. Двубоят върви равностойно, но всичко е решено 2 минути преди края, когато точен за ПСВ Питер Керхофс. Тоталната битка се пренася и на „Филипс Щадион", където отново има сериозно тактическо надлъгване. За съжаление, Спартак така и не успява да вкара поне гол, който да донесе трети допълнителен мач на чужд терен. Така след престижно 0:0 насред Айндховен, Тодор Диев и компания напускат най-престижния европейски клубен турнир.
ЦЮРИХ И БОРУСИЯ (ДОРТМУНД) СЮРПРИЗИРАТ ГРАДНОВЕТЕ
И докато погледите на всички са вперени към безспорните фаворити в лицето на Бенфика, Милан и Реал (Мадрид), два отбора тихомълком успяват да се доберат до полуфиналите. Място сред финалната четворка намират Цюрих (Швейцария) и Борусия (Дортмунд).
Швейцарците се радват на своите „златни години" под ръководството на президента Едвин Негели. В клуба се подвизават легендарни състезатели на Кюби Кун, Ищван Шабо, Петер вон Бург и Рене Ботерон, които са в основата и на шампионските титли през 1963, 1966 и 1968. Жребият им за КЕШ е умопомрачително късметлийски. В предварителната фаза елиминират аматьорите от Дъндолк (Ейре)-0:3, 2:1. Фортуна демонстрира, че обича „лъвовете" и в първия кръг, където техен опонент е Галатасарай. След разменени победи с по 2:0, всичко трябва да се реши в трети двубой, той обаче завършва 2:2 и така следва най-интересното. Хвърля се монета, която праща селекцията на Луис Маурер на четвъртфинал.
*-Отборът на Цюрих в неговите най-силни години
Там вече Цюрих най-сетне демонстрира класата си и се справя с палача на Спартак (Пловдив)-ПСВ (Айндховен). Заслуга за това има блестящо изиграният реванш на „Летцигрунд Щадион", който завършва с 3:1 (в първата среща 0:1) след попадения на Брици, Щрюмер и Рюфли.
КРАЯТ НА ЕРАТА „БЕНФИКА"
Борусия (Дортмунд) пък хвърля бомбата на осминафинал, където слага край на ерата „Бенфика Лисабон". Първата среща в Португалия изобщо не предвещава нещо подобно, след като „орлите" печелят с 2:1 след голове на Шимоеш и Еузебио. Сребърните медалисти то изминалия турнир обаче претърпяват истински крах на „Щадион Рот Ерде". 40,675 души стават свидетели как техните любимци буквално се подиграват с легендите на Бенфика, мачкайки ги с унищожителното 5:0. Хеттрик за вестфалци нанизва Франц Брунгс, а по един гол добавят Кониецка и Райнхолд Возаб. Набрали необходимото самочувствие , футболистите на Дортмунд се справят в следващата фаза и с Дукла Прага- (4:0, 1:3), за да се доберат на само два мача от мечтания финал.
ШАМПИОНЪТ Е ПОВАЛЕН! РЕАЛ ОТНОВО НА ФИНАЛ!
Миналогодишният срам срещу Андерлехт амбицира сериозно футболистите на Реал (Мадрид). Въпреки резила, наставникът Муньоз остава начело на „кралете" и след спечелената титла на Испания през 1963, Пушкаш и компания отново са готови да атакуват европейския връх. Началото е ударно- общ успех със 7:0 над бившия полуфиналист Рейнджърс. 4 гола бележи унгарската легенда Ференц Пушкаш, който демонстрира плашещо добра форма.
Следващата жертва са румънците от Динамо (Букурещ), които прекланят глава пред „бялата машина" след 3:1 и 5:1. Така столичани се добират до четвъртфиналите, където идва ред и на настоящия европейски шампион. 100 000 зрители на „Бернабеу" изпадат в делириум, виждайки как техните любимци громят с 4:0. Футболистите на Реал си правят каквото пожелаят с „росонерите", а попаденията на Амансио, Пушкаш, Ди Стефанов и Хенто са най-малкото, с което се отървават тогавашните господари на Европа. Миланистите демонстрират някакви живителни сили на реванша, но успехът с 2:0 е крайно недостатъчен и така „червено-черните" се сбогуват с мечтата си да дублират ценното отличие.
На полуфинал, Реал (Мадрид) среща късметлиите от Цюрих и набързо охлажда амбициите им за трофея. 2:1 и 6:0 се оказват напълно достатъчни за „кралете", които вече са на 90 минути от Шестата....
ИНТЕР-НОВАТА ГОРДОСТ НА МИЛАНО
И докато единия от миланските грандове е повален, то другият утвърждава името си на европейската сцена. Всичко започва 8 години по-рано, когато „нерадзурите" са закупени от Анджело Морати.
След няколко години преустройство на отбора, в които редица играчи и треньори се сменят без особен успех, в Милано пристига Еленио Ерера. „Магьосникът", както става известен последствие, е треньорът с най-колосалния принос за отбора на Интер. Под негово ръководство изгряват „бижутата" на черно-синята школа - Джачинто Факети и Сандро Мацола, като със своите виждания за играта, успява да ги превърне в едни от най-уникалните и универсални играчи през 60-те. Интер на Ерера, е наричан „Великия Интер" (единственият друг отбор наричан „Велик" е този на ФК Торино през 50-те години).
Аржентинецът модифицира схемата 5-3-2, добавяйки още един допълнителен бранител наречен либеро. Стилът на игра, който практикуват италианците се характеризира със здрава защита и бързи контраатаки.
Първото Скудетото под ръководството на „Магьосника" е през 1962/1963. Така натрупали нужната увереност и сработка, интеристите стартират с високи очаквания участието си за КЕШ.
Всичко започва с типично италиански успех в предварителната фаза. Жертва на „черно-синьоро" „катеначо" става Евертън, който стига едва до 0:0 на свой терен, а след това бива прободен смъртоносно от попадението на Жаир да Коща.
Първият редовен кръг преминава далеч по-леко за Интер. Момчетата на Ерера бият и в двата мача Монако 1:0, 3:1, като главни „виновници" за това са Сандо Мацола и Луис Суарес. Следва лек жребий и за четвъртфиналите, където сърбите от Партизан също са отстранени след два успеха.
*-Легендарният Сандро Мацола
Така най-голямата трудност е на полуфиналите, където опонент е коравият тим на Борусия (Дортмунд). Въпреки стихийния натиск на ветсфалци, Интер оцелява при визитата си в Западна Германия и стига до зрелищно 2:2. Реваншът на „Сан Сиро" е паметен за тифозите. Мацола и Жаир бележат за победата с 2:0 триумф, който праща италианския първенец на финал.
ФИНАЛЪТ ВЪВ ВИЕНА!
Заветният двубой се играе на „Пратер Щадион" в австрийската столица Виена. Битката между Интер и Реал възбужда невиждан интерес сред местното население като 71,333 зрители изпълват до краен предел спортното съоръжение. Рефер на срещата Жозеф Щол,а интрига във финалната среща почти липсва.
Сандро Мацола открива резултата малко преди почивката, след като препарира съперниковия страж с плътен удар от границата на наказателното поле. Реал има възможност да се върне в срещата, но удар на „бял" футболист намира страничната греда. И докато испанците пропускат, нападателите на Интер са безпогрешни. Аурелио Милани също изненадва Хосе Вистнте от далече и 61-ата минута прави 2:0.
Всичко вече е ясно след още 15 минути, когато Сандро Мацола забива последния пирон в ковчега на „кралете". Въпреки липсата на всякакъв шанс, сломените играч на Реал все пак достигат до почетен гол, който оформя и крайното 3:1. Така Интер за първи път в историята си триумфира с купата на европейските шампиони постижение, което ще бъде повторено и през следващата година....
ИНТЕР-РЕАЛ (МАДРИД) 3:1
1:0 Мацола (43'), 2:0 Милани (61'), 2:1 Фело (70'), 3:1 Мацола (76')
СТАДИОН: „Пратер Щадион", гр. Виена (Австрия), посещаемост: 71.333 зрители
СЪДИЯ: Жозеф Щол (Австрия)
ИНТЕР: Джулиано Сарти, Армандо Пичи, Аристиде Гуарнери, Тарцизио Бургних, Джачинто Факети, Карло Тагнин, Луис Суарес, Сандро Мацола, Марио Кросо, Жаир да Коща, Аурелио Милани
Старши-треньор: Еленио Ерера
РЕАЛ (МАДРИД): Хосе Висенте, Жозе Сантамариа, Игнасио Зоко, Исидро Санчес, Пачин, Лусиен Мюлер, Франсиско Хенто, Амансио Амаро, Фело, Ференц Пушкаш, Алфредо Ди Стефано
Старши-треньор: Мигел Муньос
ПЪТЯТ НА ИНТЕР ДО ФИНАЛА:
ПРЕДВАРИТЕЛЕН КРЪГ:
Интер-Евертън 0:0, 1:0
ПЪРВИ КРЪГ:
Интер-Монако 1:0, 3:1
ЧЕТВЪРТФИНАЛ
Интер-Партизан 2:1, 2:0
ПОЛУФИНАЛ
Интер-Борусия (Дортмунд) 2:2, 2:0
ФИНАЛ
Интер-Реал (Мадрид) 3:1
