Лотар Матеус, Роналдо, Сандро Мацола. Това само част от легендарните имена носили „синьо-черната" фланелка. Всички тези играчи са донесли безкрайна радост за тифозите на Интер, с което са си спечелили и вечно място в историята на тима от „Джузепе Меаца".

Към днешна дата, ситуацията  е малко по-различна. Клубът премина през пълна промяна в собствената си политика, като времето на звездни трансфери и многомилионни заплати отмина безвъзвратно. Доказателство за това е и настоящата  „десетка" на „нерадзурите", която символизира новата вълна от млади играчи, които ще възвръщат величието на обичания италиански гранд. Става въпрос за Матео Ковачич и той е днешният герой в рубриката ми „Бъдещите звезди на световния футбол".

Привлечен в началото на тази година, Матео акостира в Милано с репутацията на изключителен талант, който ще внесе много качество в халфовата линия на интеристите. Той е готов да атакува европейския елит, като има безпределната мотивация да защити сериозната трансферна сума платена за него.  Разбира се, 11-те милиона евро все още му тежат като критиците не пропускат удобен момент, в който да изразят скептицизъм към един от последните сериозни трансфери на Масимо Морати.

Ковачич е роден на 6-ти май 1994-та година в австрийския град Линц. Родителите му са боснески хървати, които бягат от ужаса на войната в Босна и Херцеговина през 1991-ва. Още от съвсем ранна възраст, Матео е голям фен на най-великата игра. Първият му голям спомен свързан с футбола е световното първенство през 1998-ма, когато Хърватия прави истински фурор, а Давор Шукер е страшилище за всички съперникови вратари.

Изпълнен с желанието да бъде като своя идол, хърватинът се записва в школата на австрийския Ласк (Линц). Отличните условия и качествени специалисти, помагат за развитието на безспорния талант на Ковачич, като на 13-години, той вече е желан от редица европейски грандове. Най-настоятелни са от Ювентус  и Аякс, но семейството му решава да се завърне в Хърватия и така той продължава кариерата си в местния Динамо.

Началото обаче не е никак лесно,  Матео чупи левия си крак по време на тренировка, като остава извън терените за около година.

„Това беше много тежък момент за мен. Не крия, че дори се прокраднаха мисли и да спра с футбола. Искам да благодаря на семейството си, което ме подкрепи и ми даде нужния кураж, за да продължа борбата. С тяхна помощ, аз не се отказах от голямата си мечта. По време на възстановяването си наблегнах и върху училището, като сериозно повиших оценките си", спомня си хърватският национал.

Сезон 2011/2012 е времето, когато младата звезда успява да се утвърди като титулярен играч в селекцията на Динамо (Загреб). Бидейки само на 17, Ковачич помага за класирането на „модрите" в груповата фаза на Шампионската лига след 12-годишно прекъсване. Радостта е пълна, когато бележи и във вратата на Лион, с което легитимира името си за европейската футболна общественост. Щастливите му мигове обаче нямат край, балканецът постига „златен дубъл" с Динамо, като в края на годината е награден с приза „Надежда на годината". Награда, която са получавали футболисти като Дарио Шимич, Ивица Олич и Лука Модрич.

Добрите му игри обаче не спират. Разиграващият халф отново е с основна заслуга за успеха на Динамо, като столичани за втори пореден път се добират до Шампионската лига. Ковачич играе във всички шест срещи, като най-силно впечатление прави срещу френските богаташи ПСЖ. Скаути на топ отбори пък го следят във всеки един двубой, като емисарите  са впечатлени от зрялата му игра, не съответстваща с егн-то му. През октомври 2012, хърватинът получава поредното си признание, бидейки номиниран за „Златно момче на годината" награда, която се връчва от журналистите за  най-добрия млад европейски талант.

Логично, стадион „Максимир" се оказва тесен за качествата на плеймейкъра, който в началото на тази година е продаден на италианския гранд Интер. Сумата, за която той акостира на „Джузепе Меаца" е 11 млн. евро, като интеристите се справят с конкуренцията на Реал (Мадрид), Манчестър Сити и Челси. Вярата в него е огромна, като той получава фланелката с номер 10, която до този момент е носена от продадения в Галатасарай-Уесли Снайдер.

Голямото нещастие за Ковачич е, че първите му стъпки с екипа на „нерадзурите" са в срамния за всички тифози сезон, в който селекцията на Андреа Страмачони завършва на незавидната девета позиция. Поради този факт, Матео не успява да блесне с нещо по-специално, но всичко това се променя с идването на Валтер Мадзари.

От началото на сезон 2013/2014, хърватският национал бележи сериозно израстване в играта си, като е „сърцето" в халфовата линия на Интер. Благодарение на сърцатата си игра, Ковачич вече е един от най-обичаните футболисти от привържениците на клуба.

Напълно заслужено, Матео е основен играч и на хърватския национален отбор. Той прави дебюта си на 22 март тази година, когато играе в лютото балканско дерби срещу Сърбия. Техничарят обаче ще има още много интересно моменти с националната фланелка, тъй като родината му се класира за Мондиал 2014.

Матео Ковачич е състезател с изключителни футболни качества. Халфът е най-полезен, когато играе зад нападателите, захранвайки ги с майсторски пасове.  Техниката му е на много високо ниво, а умението му да пази топката е много харесвано от Валтер Мадзари. Ето какво казват за него някои от най-изтъкнатите специалисти.

„Не съм виждал такъв тип играч от времето на Роберт Просинечки", Мартин Новоселац-селекционер на юношеския национален отбор на Хърватия.

„Притежава качества, за които аз само съм мечтал. Ковачич е голям професионалист, въпреки крехката му възраст. Завършен футболист, който показва, че когато се трудиш целенасочено, успехите никога не закъсняват. Предричам му много бляскава кариера в Интер", Звонимир Бобан-бивш хърватски национал.

„Това е бъдещата звезда на световния футбол", Андреа Страмачони-бивш треньор на Интер.

„Матео Ковачич е една уникална смесица между Кака и Кларънс Зеедорф",-Джовани Трапатони бивш национален селекционер на Ирландия.

Вижте видео с някои от най-добрите отигравания на Матео Ковачич.