Контрапункти

Мъри се заигра зле с Бербатов

За случилото се на тренировката преди мача в Минск между Мъри и Бербатов важат доста поговорки, но поне две са в сила като "от играчка плачка" и "къде го чукаш, къде се пука".

На пръв поглед в една "нищо и никаква" двустранна игра "таткото" Станимир Стоилов не дава дузпа, после още една на "галеното дете" Митко. И "то" си тръгва от мястото, където тренират и отива в другия край на терена на принципа на трета поговорка "на ти куклите дай си ми парцалките".

Мъри направи успешен дебют на наставник, но все още със статус ВРЕМЕНЕН. Бербатов, въпреки успешната игра на националите, показа, че е РАЗЛИКАТА. Разбира се, ако Мъри остане треньор, което не е изключено при втора победа над Беларус, той ще продължава да е началник на Митко. Но за първи път в своята кариера Бербо подаде сигнал, че не е само обикновеното момче от Благоевград, купено за 15 чифта обувки от ЦСКА, мързеливецът от Леверкузен и първоначално контузеният футболист в Тотнъм. Кой знае, може би Мъри, без да иска, отключи "тъмната" страна на звездата.

На Бербо му писна да се прави на народен, въздържан и да скрива чувствата си. Колко негови колеги си правеха психологически етюди на гърба на националния тим. Я на тема капитан, я на тема иска ли ми се да играя като десен бек, да говоря пред медиите или пък изобщо харесва ли ми този треньор и трябва ли да оставам в националния отбор? И какво - всички пърхаха, пърхаха и после спираха да бъдат ербап. Други пък, като заминаха за Азия, оттам им беше лесно да философстват. А Бербатов, когато го сложиха втори нападател зад неигралия дълго време в национала Гонзо на мача с Швеция в София, дали протестира? Ами тези, които лицемерно и "загрижено" се питаха защо е в голова суша. Да им е отвръщал: "Какво искате, пред мен по голове за националния са само двамата Ицови - Бонев и Стоичков и то не задълго!". Не. Не каза и "копче", както се изразяват децата.

Само дето вкара почти "а ла Марадона" и далеч над Ван Бастен уникален първи гол на Беларус. И после и втори. И пак кротко се прибра в черупката. Но докога. Волю или не волю, Мъри открехна натрупаното мълчание на един човек, без който националния отбор е като тяло без глава. За себе си Стоилов даде сигнал, че може и да знае повече от Стоичков как да подреди състава, но явно по не знае как да подходи - при това към най-важния си играч. Ако наистина се съветва със Стоичков и с Димитър Пенев, да ги попита как се къткат звездите. Защото ако на Бербатов му е неудобно в народняшката България да каже, че е такъв, светът го е поставил вече на този пиедестал.

При това какво толкова да си затвориш очите на двустранна игра и да му бутнеш една, две дузпи. Да, Мъри е старши треньор, но трябва да знае, че звездите са раними. И ако той като футболист не е бил звездата на отбора и не ги чувства тези работи, да попита шефа си Сираков. Какво ли щеше да стане, ако Бербатов носеше обеци като Наско. Само Мъри да не отрече, че ни си спомня как Сираков каза, че не му върви в Щатите, защото си изгубил обецата и Илияна трябваше да взима самолета и да му носи нова.

А тук иде реч за двустранна игра и някаква дребна дузпа. Стана вече въпрос за многото бойкоти в националния тим, които завършваха с разкаяние. А Стоилов, след като се заигра зле с Бербатов, трябва да е насяно, че тези, които си мълчат, носят, носят, но до време. А после може само или в Тотнъм, или в Манчестър Юнайтед, или където и да е в друг велик клуб...

Михаил Савов

Глупаво е да си примадона

Новината за това, че по време на тренировъчна игра на националния тим Бербатов напуснал самоволно терена, раздразнен от отсъждане на треньорите си, лично мен ме изненада. Впечатлението ми е, че освен талантлив футболист, Бербо е възпитано, интелигентно, правдиво и самокритично момче със здраво чувство за реалност.

Постъпката му обаче поставя ребром въпроса дали нападателят не е започнал да се променя заради  многомилионния трансфер в Тотнъм, серията от похвали за изявите си през изминалия сезон в Англия, както и главоломно нарасналия интерес към него от страна на медии, фенове и други клубове?

Дали пък не се е отделил вече малко от земята? Или просто казано: дали 26-годишният Димитър Бербатов не се е главозамаял? Отговорът на този въпрос ще даде близкото бъдеще. Но едно е сигурно - че постъпката на Бербатов ден преди мача в Минск е скандална. Това е поведение или на незрял човек, който се е разсърдил като дете, или на примадона. Аз съм склонен да мисля, че второто е по-вероятно.

Историята на световния футбол е пълна с низ от непокорни, невъздържани футболисти, които не уважават треньорите. Но това не е оправдание за някой друг, който се е присъединил към тях. Отношенията треньор-футболист са ясни в белия свят. Йерархично първият седи над втория. Това означава, че при общата им работа последната дума е на треньора, а не обратното. Един играч разбира се не е роб, нито трябва да трепери пред наставника си. Напротив, той има право да изразява несъгласие, в рамките на добрия тон да спори и да опонира дори. Но няма право на своя глава да нарушава реда, който е в правомощията на треньора. Или с други думи: нормално е Бербатов да  размени и по-остри думи по време на разпалена двустранна игра, но самоволно да напуска заниманието - не. Това говори за самозабравяне или неуважение.

Много странно е защо звездата на Тотнъм не си позволи подобно поведение при Стоичков, който освен всичко друго в недалечното минало не се изказваше твърде ласкаво за момчето от Благоевград. Нещо повече, Бербатов остана лоялен към Камата и след като личният му мениджър обяви, че Стоичков е лобирал Мартин Петров да стане футболист № 1 на България за миналата година за сметка на Митко.

Защо тогава Бербатов така бързо си позволи да скочи на Стоилов? Може би в неговите очи Станимир Стоилов не е достатъчен авторитет? Едва ли. Това се видя и от неговата и на съотборниците му игра ден по-късно срещу Беларус. По-скоро Митко бързо е свикнал с това да се чувства център на внимание в националния отбор и голямата звезда сред съотборниците си. Постъпката му говори и за останала от времето чувствителност, когато още играеше в България на ниво ЦСКА - Левски.
При всички случаи не му отива - нито да е все още докачлив за едно професионално минало на много по-ниско стъпало в кариерата му, нито пък да се омайва от връхлетелия го успех в световния град Лондон и да се превърне в една суетна примадона.

Играта му срещу Беларус и изказванията му след мача показват обаче, че случилото се на тренировката може да остане просто една грешка на Митко. Грешка, която той е разбрал и ще му помогне да си остане земен и симпатичен човек.

Тодор Янакиев