Ако ЦСКА е нормален футболен клуб още утре ще отстрани Стойчо Младенов от треньорския пост. Ще му благодари и ще разкара моментално всички доведени от него чуждестранни ментета. Но ние много добре знаем, че това няма да стане. И поради тази причина ЦСКА с Младенов начело е обречен постепенно да се превръща в един невзрачен и неспособен на успехи тим. Отбор, воден от наставник, не спечелил нито един решаващ мач.

С този треньорски капацитет Стойчо обрича ЦСКА на мъка, посредственост, но и на финансови загуби. Фиаско след фиаско, докато всички прогледнат... Колкото години го търпят с този треньорски потенциал, толкова провалени сезони ще записват.

Сега манипулативните му оръдия ще отворят гърла в защита на „спасителя". И пак ще ни изтъкват как без него „нямало да има ЦСКА"... Че той е велик мотиватор... Че е жертва на продажни съдии ... Че срещу него се извършва мащабна конспирация... Че е обединител... Че повежда всички срещу врага... Че гради отбор за 5 години напред... Че през 2020 г. обещава да стане шампион...

И никой от тях няма и дума да спомене, че ЦСКА бе едно посмешище в Монтана. Посмешище, в каквото за година и половина го превърна Стойчо и неговите чуждестранни мекерета. Кой избра състава на ЦСКА в Монтана? С 9 легионери и само двама българи. После за да е пълен провалът се вкараха още трима чужденци - 12 общо?!... Кой не започна с Венци Василев и Борис Галчев - двама прословути биткаджии - на тежкия терен на ст. Огоста? Кой, според вас, изхаби рано-рано и трите си смени при оставащ половин час игра и очертаващи се още 30 минути продължения... В резултат на това „гениално решение" вратарят Дивиш и Апостол Попов доиграха мача контузени и непълноценни...

Томов да избира: трофеи или провали

Апропо съдийския вой на Стойчо. В Монтана реферите не отсъдиха две дузпи за домакините, спряха три техни голови атаки с несъществуващи засади и спестиха поне три жълти картона на играчи на ЦСКА. Вярно, коректно е да се отбележи, че не се показаха два жълти картона на футболисти от Монтана и не се свири една дузпа за червените за игра с ръка в наказателното поле. Но ето, че прословутият мит и постоянният плач на Младенов в случая не вървят.

В същото време Александър Томов говори за Шампионска лига и бляскаво бъдеще... Каква Шампионска лига, какви 5 лева, когато отбор от Б група те надиграва категорично и прави за смях цялата ти циркова легионерска трупа... Момчета българчета с по 500 лв. заплата изнесоха урок на чуждестранните червени „псевдозвезди" смучещи по 15 бона на месец от опразнената каса на Армията. Лошото е, че дори и след Стойчо, бакиите му ще останат да тежат на клуба с доведените от него ментета, заели мястото на прогонените пак от него из Македония и къде ли не още талантливи юноши от школата... А и кой се вълнува от ЦСКА с 16 лигави легионери...

Мура, Симитли, Зимбру, Монтана... Да не припомняме дългия списък... Има ли още някой да се колебае в треньорските възможности на Младенов. Разбира се, че всеки може да се развива и да надгражда потенциала си. Но при Стойчо подобно нещо няма, дори напротив. Дори отявлени таланти при него бързо-бързо се „запушват" и обезличават. Легенда, страхотен футболист в миналото, играч, на който всички сме се възхищавали, „екзекутор" - прозвища, които му отреждат вечен пиедестал, звезда в алеята и място в ЦСКА. Но не и на треньорската скамейка.

На феновете неговото треньорство носи нонстоп нерви и мъка след мъка. На клуба обаче то носи големи загуби, при това в много тежък и безпаричен период. Ако на Александър Томов му харесва това - да си го държи и да си го носи на рамо. Ако пък наистина иска успехи, печалба, трофеи и бъдеща Шампионска лига - да постъпи като шеф на велик и не понасящ непрекъснатите провали клуб.

АВТОР: ТОДОР ШАБАНСКИ