След като разказахме за епични моменти в ските и хокея на лед в предишни броеве на "Архивите са живи", сега идва ред и на бокса. В днешния брой ще припомним много неща за двама велики на ХХ век - Касиус Клей, прекръстил се на Мохамед Али, и Джо Фрейзър. В историята ще остане тяхната епична битка в столицата на Филипините Манила... Но нека започнем отначало.

Касиус Марселиус Клей-Джуниър се ражда на 17 януари 1942 г. в Луизвил, щата Кентъки. На 12-годишна възраст отива в полицията да обяви, че му е откраднат велосипедът. Там се запознава с Джо Мартин, който е полицай и треньор по бокс на местния тим. Ченгето харесва мъника и го завежда на ринга.

Така е поставено началото. В училището, където учи, Клей печели 6 златни ръкавици на Кентъки, които му позволяват да получи диплома въпреки посредствените си оценки. На Лятната олимпиада през 1960 година в Рим Клей грабва златния медал в полутежка категория. Когато се връща в Щатите, показва завидно самочувствие: "Аз съм млад, аз съм готин и съм напълно непобедим!".

Четири години по-късно, на 25 февруари 1964-а, никой не дава шанс на финала в категория тежка на Касиус Клей срещу нашумелия Сони Листън. Но новата звезда показва страхотна бързина с крака и невероятни финтове. В стремежа си да го достигне, ударите на Листън увисват във въздуха и от резките движения получава страхотни болки в рамото.

Сони е гроги и още преди седмия рунд се отказва от боя. Така Клей печели най-голямата си победа за десетилетието срещу невероятен боксьор от калибъра на Листън. По средата на 60-те Клей се замесва в извънспортни начинания. Между два мача той оказва голяма признателност на един свой близък - Малкълм Х. Въпросният приятел се е отдал на Исляма.

Касиус също приема ислямската вяра и се покръства на Мохамед Али, с което име е известен и до ден днешен. Той проявява и гражданска неподчиненост. През 1966 година е повикан под американското знаме, за да бъде ангажиран за войната във Виетнам. Касиус отказва да отиде със скандалните за онова време думи: "Нямам нищо против Виетконг и искам да ви кажа, че нито един виетнамец не ме е третирал като негър." На 28 април 1967 г. не се явява в центъра за военна повинност. На 8 май го привикват пред съда. На 20 юни е осъден на глоба от 10 000 долара и 5 години затвор.

Губи спортния си лиценз да практикува бокс, както и титлата си от 1964 г. Али успява да се спаси от решетките, но дълго време има финансови проблеми. Неговите антивоенни позиции и приемането на Исляма го правят популярен в целия свят.
През 1970 г. се преплитат съдбите на Мохамед Али и неговия бъдещ опонент Джо Фрейзър.

В същата тази година Али се отказва официално от титлата си и така позволява на напиращия към върха Джо Фрейзър, известен като Smoking Joe, да вземе титлата в тежка категория, като побеждава Джими Елис. Междувременно Али успява официално да се откаже от военна служба и да възстанови лиценза си да боксира.
Нека за малко се върнем назад, за да кажем няколко думи за Фрейзър, с който Касиус Клей (или Мохамед Али) ще води битки, които ще карат любителите на спорта по цял свят да затаяват дъх.

Джоузеф Уилиям Фрейзър се ражда на 12 януари 1944 година в Бофор. Напуска училището на 13 години и започва да помага при извозването на добитък. После заминава за Ню Йорк, където работи във фабрика за дрехи. След това става помощник-месар във Филаделфия. там започва да боксира. Има една загуба при аматьорите от Бъстър Матис и се надява да се класира за Олимпийските игри в Токио през 1964 г.

За разлика от снажния Али, Джо е по-крехък за категория тежка. Той не използва бързината и финтовете на Мохамед. За сметка на това буквално "блъска" с перфектен удар. По играта си прилича повече на Роки Марчиано и Майк Тайсън. Крошетата му са тежки. Особено това с лявата ръка, което е известно като
"слънчевия удар", защото след такова попадение ти се привиждат хиляди слънца. Фрейзър е издръжлив, провежда невероятни тренировки. Предпочита близкия бой.
Всичко върви добре за Джо, но неговото его е все още наранено. Мечтае за директна битка между двамата.

През това време Касиус Клей гледа снизходително на амбициозните пориви на своя опонент. Така започва големият дуел за върха между две легенди на американския и световния бокс. Паметен ще остане боят им в "Медисън Скуеър Гардън" в Ню Йорк на 8 март 1971 г. След 15 рунда съдиите отсъждат победа по точки за Фрейзър - 8 за Джо, 5 за Мохамед и 2 равни. За историята на бокса ще се запомни най-красивото ляво кроше, което Фрейзър отправя в лицето на Али.

Между тях двамата се вклинява и Джордж Формън. Въпреки че главната битка си остава Мохамед Али и Джо Фрейзър, е интересно да се проследи един мач между Али и Форман. Един нов организатор на боксови срещи урежда битка между двамата в Киншаса - столицата на Заир. Човекът, който се заема с тази дейност, е станалият по-късно небеизвестен мениджър с щръкналите коси Дон Кинг.

Мачът се състои в Киншаса, защото диктаторът Мобуту Сесе Секо иска чрез този боксов бой да утвърди пред света държавата си. Али има малки шансове да победи Формън, който преди това е разбил бързо и брутално Фрейзър и Нортън. Мохамед обаче успява да изучи стила на съперника си и напипва слабото му място - умората. Всеки има свой различен подход в тренировките. Али прави дълги кросове покрай реката Конго, за да затвърди издръжливостта си.

И най-важното - да спечели широката публика на своя страна, която при всяка негова поява го приветства бурно. Форман се задоволява да блъска боксовата круша и спаринг партньорите си. На тренировките Али позволява на своя приятел Лари Холмс да го бие с жестоки удари. Също така Мохамед пуска дезинформация, че ще разчита на бързина и подвижност. Помохамеданченият Клей остава хитро до въжетата и изненадва Форман, като му отправя резки удари в лицето. Тактиката е изпълнена и Форман се бие повече от пет рунда, което за него си е живо изтощение. В осмия рунд е повален на земята и става секунда по-късно.

Така през 1974 година след цяло десетилетие Мохамед Али си връща световната титла по бокс. В началото на 1975 година един мач на Али с неизвестния боксьор Чък Вепнер трябва да свърши за три рунда. Но юначагата издържа всичките 15. Този бой дава идеята на Силвестър Сталоун да направи филма "Роки". Али продължава до мача на годината, като побеждава и Рон Лайл.

За да се стигне до битката, за която и след 32 години продължава да се говори. На 1 октомври 1975 година във филипинската столица Манила се срещат старите познайници Мохамед Али и Джо Фрейзър. Ако Али победи, ще получи 8 милиона
долара.А неговият опонент - "само" 3 милиона. Фрейзър е наясно, че този мач е последният в боксовата му кариера. Той мрази от дън душа Мохамед, който постоянно му се присмива. От боксьора с бившето име Клей е наричан "Каучуков примат". Джо иска да стовари цялата си омраза върху вечния си съперник. Това е прелюдията на "Трила ин Манила" както целият свят нарича тази жестока епична и паметна битка. В ранната утрин столицата на Филипините е като пещ.

Над 38 градуса на сянка. Али печели първите три рунда и се присмива на Джо и прави най-различни провокации. Тълпата също се подхилва на Фрейзър. Но Али, който за първи път тежи 100 килограма, е по-малко подвижен и често е заклещван към въжетата. Между 13-и и 14-и рунд Али е толкова блед, че още малко и ще припадне.

От другата страна очите на Фрейзър са затворени и пълни с кръв. Устата му също. Джо продължава да боксира с огромен хематом върху челото. Треньорът му Еди Фъч забранява да продължи боя и му измъква ръкавиците със сила. Фрейзър, свел главата си, започва да плаче. Али, който е победил, се повдига, но след силна болка се строполява на земята. После се съвзема, но напуска ринга без фанфари. След това е приет в болница.

Пред пресата ще каже: "Това бе най-близкият експеримент със смъртта." В крайна сметка 33-годишният Мохамед Али започва да уважава своя голям противник - 31 годишния Джо Фрейзър. След като разбира, че семейството на Фрейзър се е трогнало от думите му, Али посвещава една от многобройните си поеми на Джо, но пак не пропуска да каже: "Той е най-големият боксьор за всички времена... разбира се, след мен."

През 1999 година дъщерята на Мохамед Али - Лайла, въпреки че е против жените да участват в такъв силов спорт, става една от най-добрите боксьорки. За заслуги към САЩ баща й е приет в Белия дом, а след това награден от Джордж Буш-старши.

През 2001 година режисьорът Майкъл Ман прави филм за биографията на великия боксьор под името "Али". В главната роля участва Уил Смит. Всички знаят, че великият Мохамед е спечелил много битки, но с най-трудната продължава да се бори - болестта Паркинсон...