Като съвсем страничен наблюдател, думите с които мога да охарактеризирам обстановката преди супер решителния мач с Ирландия са странна, особена, делнична, притихнала. Сравнявам как стояха нещата при последните трима селекционери и разликите са повече от видими.

При Стоичков имаше еуфория примесена с умерен и не чак дотам умерен скептицизъм. При Пената както винаги витаеха във въздуха мистичните усещания за чудеса. При Марков всичко бе академично и умерено.

Сега около новия щаб новото е, че присъства в огромна степен негативизъм. За пръв път мач на националния отбор не е повод поне за формално обединение, а по скоро се е превърнал в очакване на неминуемо и неизбежно Ватерло.

Дори България да не загуби в Дъблин, армията от откровени недоброжелатели на националния отбор с това му ръководство е готова да принизи евентуалния успех и да го почерни в тъмни краски. Именно армията на недоброжелателите, както никога препълнена от членове на най-различни футболни групировки, направи този мач лична битка на Стоилов, Сираков и футболистите. Те дори не се насилват да пожелаят успех на националния отбор или го правят по - възможно най-безличния начин.

Моето твърдо усещане е, че в събота излизащият под българския флаг и българско знаме не чак дотам любим на всички български отбор ще се състезава в силно ограничен периметър и по скоро за лични интереси. Самите футболисти имат някакъв макар и хипотетичен шанс да останат в играта и да запазят шансове за класиране на голямо първенство, което за тях ще е връх в кариерата им на национални състезатели.

Треньорът естествено има амбициите не само да стисне ръката на поредния си колега колос в професията, а ръководството на БФС в лицето на президента и отговорника за националните отбори да докажат че са победители във всяка ситуация. Оттам нататък евентуално победата може да вдигне ентусиазма на някой подпийнал и заблуден фен със синя ориентация и дотам.

Сценариите на обществения отзвук са ясни. При победа - коя е тая Ирландия, те са пълни дърводелци, въобще с какво толкова се гордеем, били сме един от слабите европейски отбори. При равен, какъв бе тоя футбол, нищо не играха, със слаб треньор толкова. При загуба естествено цунами - престъпници, продажен кръг, съсипаха българския футбол, незабавно да бъдат изгонени треньора и всички останали. 

Естествено пропускам баналните констатации защо не игра този, а игра онзи, сините куци коне, Мечо, Клечо и така нататък. Колко много е липсвал Валентин Илиев и колко смешен е бил Коловати при някой от головете на ирландците, ако такива има в мача. Пълна инфантилност и маргиналност на съзнанието.

Все пак си заслужава да се направи един обективен анализ на фактическата ситуация. Поне аз откакто гледам футбол и в качеството си твърде умерен фен на националния отбор за пръв път констатирам толкова яростно налагане на тезата, че е по добре тимът да губи, отколкото да печели.

Поне докато отново начело на отбора не застане някой бивш футболист на ЦСКА, например Любо Пенев се очертава като много добра кандидатура. Има и логични и морални обяснения, че един евентуален успех работи за каузата на тези, които разсипват българския футбол. Но то винаги е било така, успехите работеха и за каузата на Батето, който не бе нищо повече от унищожител на българския футбол във всичките му измерения. Но тогава кой знае защо огромен ентусиазъм съществуваше и преди мачове се забравяше, кой е Батето, кой е Вуцата, какво първенство имаме, кой подкупва съдиите, как предварително е решен шампиона.

Подемаше се едно „Хайде наште" и народът се обединяваше в небивал ентусиазъм и надеждата за успех. Няма да забравя какви смели прогнози даваше електората преди ясни срещи като тези с Швеция, Дания, Чехия. Ще бием с 2, с 3 и нагоре, такова бе настроението. Сега ако направят анкета по улиците, най-честия отговор ще бъде „Какво ни пука как ще свърши мача с Ейре".

Всичко което се случи преди мача с Ирландия и което ще ни залее след него аз окачествявам като жесток терор. Терор от страна на една обединила се в странна амалгама общност от страстни фенове на червената идея, бивши апаратчици от БФС от обкръжението на Вуцов, завистливи треньорчета, мениджъри, които искат по голям дял от баницата, която обаче въобще не се пече във фурната. Тази общност наложи тотален терор преди мача с Ирландия с цел напълно да обезсмисли каквото и да се стане на терена в Дъблин. И естествено за всичко това съществува най - добрата медийна среда. Хайде да го видим сега Мъри и неговия правилен футбол! Само мога да възкликна бедни мой приятелю Мъри, защото ти беше нужно да ходиш в онова село, а сега да се хващащ в спасителни операции, които предварително са обречени на неуспех. Но ще си носиш кръста! Представяте ли си какво ще бъде на мача с Кипър, ако България е загубила в Дъблин! Не ми се мисли!