Явно волейболът ни тръгва към Лондон в ролята на аутсайдер, колкото и да не ни се иска и да не сме свикнали на това, предвид имиджа на мъжкия ни волейбол от последните години.

Разбира се, никой пряко не го е казал - както впрочем и никой все още не е обявил какви са амбициите ни за олимпийския турнир.

Изводи за изходните позиции на Найденов и компания можем да си правим единствено от свършилия късно снощи финален турнир на Световната лига, събрал в София една голяма част от елита на световния волейбол.

До първия ни мач в Лондон остават по-малко от 20 дни - време крайно недостатъчно за някакви сериозни корекции в играта на националите ни.

Това от една страна, от друга - треньорът Найденов обяви, че нямаме резерви и отборът е това, което видяхме последните пет дни в Армеец Арена. И което - въпреки емоцията, себераздаването и сърцатостта на момчетата - няма как да ни хареса.

Найден Найденов, известен във волейсредите като Наката, на предпоследната пресконференция - след загубата от Полша, обяви, че отборът е направил нещо велико.

Изказване, което най-малкото смущава. Минаха 48 часа от него - през това време паднахме и от Куба - и аз още не се сещам на какво основание треньорът изрече тези думи.

Всички знаем, че се класирахме за финалите на Световната лига по силата на домакинството ни, „взето" с една немалка сума пари, дадена от данъкоплатците. Ако не бяхме домакини, трудно щяхме да си спечелим групата с Аржентина и Германия, за да се класираме по нормалния ред.

Започнахме турнира с една престижна победа срещу Германия, която се оказа и последната ни. След това инкасирахме три загуби, като в големи периоди от мачовете със САЩ и Полша бяхме като спарингпартньори.

Показахме зъби срещу Куба - която половината мач игра с контузената си мегазвезда Леон - но стигнахме единствено до пети гейм, който загубихме с разлика.

Другото, което се опита да изтъкне треньорът ни бе за състоянието на вътрешното ни първенство, залите, кадрите, младите и т.н.

Няма как да не се съгласим с него за вътрешната ни волейболна трагедия. Но Наката май пропуска, че в националния отбор три четвърти от момчетата играят навън и вече нямат нищо общо с родното ниво. И центровете, и диагоналите, и посрещачите - всички те са с добър стаж в по-елитни първенства.

Ще кажете - тия пак започнаха да плюват. Не е точно така, защото през годините - когато печелехме наред и когато не на шега тръгвахме за Пекин за златото - волейболът ни е получавал заслужени аплодисменти и възторжени статии. Сега не е така.

Макар и дипломатично, целият свят ни се смее на дереджето - месец преди олимпиадата да останем без треньор, без най-добрия си волейболист и без титулярния разпределител. 'Ми - без коментар.

Ще кажете още - виж Бразилия и те паднаха. Че кой е казал, че бразилците имат шансове в Лондон? Освен това да не забравяме за кого говорим - между двата си загубени в София мача - срещу Куба и Полша, Бразилия сякаш се възроди, показа огромна разлика в играта и за малко да бие поляците. Ако имаше и трети мач, Жиба и компания вече щяха да мачкат. Както най-вероятно ще стане след дни на олимпиадата.

Ние пък - незнайно защо, демонстрирахме спад - и то сериозен - в елемента, с който сме прочути - блокадата. А там липсващи няма.

Помните ли нечуваните 15 блокади на Теодор срещу сърбите в първия ни мач от първия предолимпийски турнир в София? Ами великата му игра срещу французите, когато спечелихме квотата за Лондон?

Сега центровете ни имат по-малко блокади от разпределителя Братоев и посрещачите.

За посрещането няма смисъл да говорим, а към това обаче ще трябва да прибавим и влошаването на началния удар. Като изключим разбира се някои феноменални сервизи на Вальо Братоев.

Така че, великото, което сме направили, най-вероятно е само някъде в съзнанието на треньора. На терена виждаме нещо съвсем друго.

Затова може би трябва да си кажем - отборът е сериозно подмладен и несработен, преживя тежки дни, най-вече от психологическо естество, и в момента са в ситуация на интриги, подмятания, инсинуаци и т.н.

Така че - да се въоръжим с търпение за следващия олимпийски цикъл. Сега ще се обиграваме и ще се топлим със спомени.

Защото май няма как да си купим и олимпийския турнир...