Със своите 195 см, фантастично тяло, красиви сини очи и естествено руси коси Страшимира Филипова е ангелът на българския отбор по волейбол.

Но когато застане на игрището и започне да сипе бомбени удари, централната нападателка се превръща в ангела унищожител за противниковите отбори. Заради участието в Европейската лига с националния отбор Страшимира ще пропусне сватбата на своята бразилска съотборничка Лесли Туриа на 26 юни.

Кариерата й тръгва в ЦСКА (3 сезона), преминава през Славия (1), полския Калиш (1), за да стигне до три поредни шампионски титли на Франция с Кан. Русият ангел вече се цели по-високо - да играe в по-силно европейско или азиатско първенство.

Родителите на Страшимира са лекари. Докато навърши 4 г., расте при баба си в Копривщица. Живее две години в Либия с майка си, която е на гурбет в африканската страна. Либия допада на момичето с плажовете си, с всякакви екзотични животни, с храната, с всичко. Любимото й занимание е да си играе с животни. В София също събира бездомните кучета в двора.

Арабите много я харесват защото е русичко и бяло момиченце. Бъдещата волейболистка влиза в спорта чрез леката атлетика. Приемат я в спортното училище на ЦСКА. Два пъти става републиканска шампионка в скока на височина, когато е на 14 и на 15 г.

Но в 9-и клас се прехвърля във волейбола. "Омръзна ми от диети, тежък режим, щанги - обяснява Страшимира. - А и не си струваше само за едно състезание в годината. Бях в един клас с много волейболистки, включително и с Ева Янева, с която играх в Кан. Треньорката Мария Минева ме взе, макар че другите момичета бяха на високо ниво и утвърдени състезателки."

Това са няколко момичета, родени през 1985 г., които сега са в основата на националния отбор. Благодарение на Минева и съотборничките Страшимира Филипова бързо с много желание напредва в техничната игра.

"В началото бях трагедия, нищо не можех - откровена е Мира. - Добре че от леката атлетика бях здрава физически. Оставаше да напредна технически."

Кариерата на Страшимира тръгва шеметно и още на 20 години 195-сантиметровата централна нападателка получава първия си трансфер в чужбина. Играе с полския Калиш в Шампионската лига и стига до 1/8-финал. Но за младото момиче това е като заточение. В Полша не й допада студения климат. Непрекъснато си седи вкъщи и скучае.

Късметът й се усмихва през следващия сезон, когато подписва договор с френския Кан. "Влюбих се в града още от летището - палми, море, магазини, ресторанти, барове, всичко подредено, красота - споделя волейболистката. - Нощният живот в Кан обаче не е като в София
Французите не умеят да се веселят като нас."

След тренировка Филипова ходи на плаж. Но най й харесва в Сен Тропе. Тузарите идват с яхти. Някои кацат с хеликоптери. "Един ден си мислех, че само аз си нямам яхта сред хората на този плаж - разказва Страшимира. - Тук всеки сяда, където си поиска. Няма такси за чадър и шезлонг.

Не е като на Българското Черноморие, където сякаш не си отишъл на почивка, а на бизнес. Всеки гледа нещо да ти продаде. Всички ме вземат за чужденка и ми говорят на десет езика, докато не разберат, че съм българка."

В свободните си дни Страшимира прави екскурзии до исторически места близо до Кан. Във всяко селце в района може да открие средновековен замък, старинни къщи или някаква друга забележителност. Понякога гостува на брат си в Авиньон, на два часа и половина път от Кан.

Страшимира живее с всички момичета от отбора в резиденция на брега на морето. Представлява хотелски комплекс с над 1300 стаи, оборудвани с домакински уреди, в средата с градина и басейн. Състезателките са от различни страни, култури и обичаи - Турция, Япония, Китай, Бразилия...

Филипова е близка приятелка с една от китайките, Зан Чин, с японката Кико Ино, с бразилката Лесли. Даже гостува на Зан Чин в Шанхай за десет дни през лятото на 2008-а и остава възхитена.

На тренировка българката ходи със служебния си автомобил смарт. Избира го заради автоматичните скорости и лесното паркиране. В родината шофира компактен модел пежо. "Не искам да хвърлям пари за големи автомобили, въпреки че ми харесват - казва Страшимира. - Предпочитам да инвестирам разумно.

Купих си жилище в строеж в столичния квартал "Люлин". Беше в началото на кризата и ми излезе изгодно. Апартаментът ще е готов до края на годината. После ще го обзаведа."

Волейболистката не купува дрехи от България, защото не може да си намери нещо качествено с нейния размер. Обновява гардероба си в чужбина. "Не пропускам големите намаления в Париж през юли и януари - признава красивата блондинка. - Обичам да си купувам чанти. Обувки също, но се намират по-трудно. Нося 42-43-ти номер обувки, а маратонките ми са 44-ти, защото им слагам специални стелки.

Когато бях в Доминиканската република с националния отбор, открих магазин за дамски обувки до 46-и номер. Купих си три чифта и казах на другите в отбора. Качвам се на токчета до 5-6 см. На по-високи ще умра. Страшно неудобно е."

Филипова не се притеснява от своите 195 см. Няма комплекси, но мъжете около нея сигурно имат.
Годеникът й също е по-нисък от волейболистката. Себастиян е французин, инструктор и професионален играч по голф. Запознават се в края на първия сезон в Кан.

"Бях контузена и ходех на процедури в клиника в Сан Рафаел - разказва Страшимира. - Себастиян също се лекуваше там. Беше си контузил рамото на ски. Ухажваше ме доста време. Излязохме два-три пъти. Прибрах се в България за три месеца и мислех, че ще ме забрави.

Но той продължи да ме търси по скайп и да ме уверява, че ще ме чака. Като се върнах в Кан, връзката ни стана стабилна. Във Франция годеж се прави, когато вече сте сериозни гаджета. Предложи ми след един мач на Свети Валентин 2007 г. Беше ми сготвил вечеря и накупил подаръци. Накрая ми сложи годежния пръстен."

Себастиян обича да й прави подаръци. Подарява й всякакви неща - от бижута, дрехи, плюшени играчки до компютър.
Страшимира го води на сватба във Варна на нейната приятелка Мартина Георгиева.

"В България е страшна лудница, но на Себастиян страшно му хареса - обяснява волейболистката. - Падна си по чалгата. Направи си сам една компилация с песни на най-старите изпълнители - Румяна, Илия Луков, Кондьо. Пуска си диска в колата. Така стана, че аз слушам шансони, а Себастиян - чалга.

Покрай българската си годеница голферът учи български и дори твърди, че владее езика. В действителност трудно се разбира какво казва. Но спряга глаголи и опитва да пише на латиница. Себастиян непрекъснато прави изчисления още колко години любимата му жена ще играе. Дава й най-много още 5 г. После очаква да му роди деца. А и Страшимира няма нищо против.

Договорът й с Кан изтече и тя иска да играе в по-силно първенство. "В Кан свикнах лесно да печелим - споделя нападателката. - Може да бием само от сервис. Без да си почнал мача, знаеш, че ще биеш. Другият отбор също го знае. Няма тръпка в тая работа.

Моят сръбски мениджър Боян има връзки в Турция, Русия, Корея, Япония, Тайланд. Може да подпиша с отбор от тези страни. Тогава ще се наложи да се разделим за кратко с годеника.

Себастиян има международна диплома и би могъл да дойде с мене в чужбина. Но ще загуби клиентите си във Франция. Не се тревожа за нашата връзка. Моя съотборничка италианка е омъжена, но изобщо не е живяла с мъжа си за по-дълго време. Това е да бъдеш професионален спортист", заключава мъдро 24-годишната волейболистка.