Той е почти неизвестен за широката публика. Футболистът, който прати Италия на полуфиналите на европейското първенство в Полша и Украйна. Успя да вкара така важния последен наказателен удар във вратата на Джо Харт. Неговото име е Алесандро Диаманти.

Той е в прекалено зрялата за футбола възраст на 29 години. Първите си футболни уроци получава в родния Санта Лучия. Този малък клуб произведе в миналото великия Паоло Роси и големия Кристиан Виери.

На 14 години Алесандро Диаманти започва да играе за Прато, който е местнияt отбор на Санта Лучия.  Първоначално кариерата му не тръгва по вода и Алесандро е даван под наем на различни тимове.

През 2003-ата години Диаманти си мисли, че колелото на съдбата се завърта в добра посока за него, като е изпратен за 6 месеца във Фиорентина. Нищо, че тогава отборът е в Серия Б. Пневмония спира за известно време кариерата му и през 2004 година е пратен в Албинолефе. През 2006 е отново в Прато. През 2007 година подписва с Ливорно. С този отбор открива Серия А на 24 години.

По това време успява да впечатли Джанфранко Дзола, който го привиква в Уест Хем. Въпреки относително добрия сезон на „Ъптън Парк" Диаманти знае, че няма да играе важна роля по-нататък при треньора Авраам Грант. При „чуковете" Диаманти трябва да се бори за мястото си заедно с Пабло Барера и Фредерик Пикьон. След това Диаманти се връща в Италия и за един сезон играе в Бреша.

После се ангажира с Болоня където е и до днес.

Приказката за „скуадра адзура" тръгва от един приятелски мач срещу Румъния през 2010 година. Когато Прандели обявява преди европейското първенството разширената листа с 32 футболисти, широката футболна общественост е изненадана. След това Диаманти логично попада сред 23-ата футболисти на Чезаре Прандели.

Когато разбира за своята повиквателна в националния тим, Диаманти е категоричен пред медиите: "Няма да променя нищо в моя живот и ако трябваше да започна отново, пак щях да извървя този път. Точно този мой футболен път ме доведе до „скуадра адзура", което е нещо велико. Не съжалявам за нищо. По-добре нещата да станат късно, отколкото никога. Някои не постигат нищо, аз успях. За някои футболисти зрелостта идва от 18 до 25 годишна възраст. Моята дойде на 30."

Когато Диаманти влезе като смяна на четвъртфинала срещу Англия, играчът на Болоня го направи със самочувствие. Преди да се стигне до дузпите удари и греда. След като отбеляза победната дузпа за Италия, която прати „скуадра адзура" на полуфинал, Алесандро се хвърли в прегръдките на Джиджи Буфон.

След това халфът разкри: "Преди да стрелям не мислех за нищо. Но след това се хвърлих в прегръдката на Буфон. Исках да му благодаря, защото той ми подсказа къде да бия този важен шут. Даже ми обясни бързо как да отворя повече крака си при удара. Това, което направих бе една моя отколешна мечта. Знаех, че един ден ще успея. Дори когато бях в четвърта дивизия".