След няколко дни ще се проведе дербито между Лудогорец и Левски. Среща, която през последните години се превърна е едно от най-оспорваните съперничества по българските терени. Противопоставяне на единствените тимове, които са бранили родна чест в европейската Шампионска лига.

Въпреки високопарното начало на този коментар, моите очаквания са, че тази неделя,  дерби на „Лудогорец Арена" няма да има. Причините за това са няколко и при това са доста простички.

Двата отбора все още се намират далеч от своята най-добра форма. С една идея по-подготвени сякаш са играчите на Левски. Победите срещу Хасково обаче не трябва да бъдат успокоение за Стойчо Стоев, който все още има сериозна работа около представянето на отбор в защита. Емил Нину и Борислав Стойчев все още не са сработени. Румънецът изненадва неприятно с непредизвиканите си грешки, а също така трудно се ориентира и при статични положения. Капитанът Владимир Гаджев не се намира в нужния игрови ритъм.

Националът е видимо изнервен от слабата си форма, което се вижда ясно при непрестанните му заяждания със съдии и съперникови футболисти. Единственото хубаво нещо за левскарите е нарастващата конкуренция в предни позиции, където Домовчийски и Гикиевич до момента се представят повече от достойно. Добри думи заслужават младият Божидар Краев и Либан Абди. Антонио Аниете пък е постоянната величина, която внася така нужната страст в офанзивния вал на вековниците.

Въпреки всички тези позитиви, ако Лудогорец е на познатото си ниво, едва ли ще срещне проблем със „синята" команда. Проблемът за шампионите е, че моментната им форма е повече от трагична. Безяк и компания преживяват сериозна игрова криза. Сблъсъкът с реалността в „А" група явно не се харесва по никакъв начин на „орлите", които свикнаха да играят големи европейски мачове пред препълнени стадиони.


Първите симптоми за задаващата се криза в Лудогорец бяха още по време на зимната подготовка в Испания. Момчетата на Дерменджиев навлязоха в някаква дразнеща рутина, без да демонстрират типичната за тях креативност и техника в нападателен план. Успехът над Спартак (Москва) явно само залъга шампионите, че скромните отбори от „А" група ще се бият сами и в крайна сметка титлата отново ще поеме към Разград.  Отборът на Кирил Домусчиев обаче се срещна с жестоката реалност в Стара Загора и Ловеч, където набързо унищожи всички добри впечатления от игрите си през есента. В момента единственият играч на висота в разградския тим е Владислав Стоянов. Отбраната пред него е хаотична, като Георги Дерменджиев трябва да се справя с буйния нрав на Козмин Моци и Йордан Минев. Мишо Алекандров и Роман Безяк са заспали такъв зимен сън, че едва ли ще се събудят до края на шампионата. Марселиьно, от когото зависи цялата игра на „зелените", също е апатичен. Да не говорим за Юнес Хамза, който вече със сигурност може да бъде набеден за трансферна издънка.

По мое мнение, дербито в неделя ще бъде белязано от сериозен страх. Георги Дерменджиев е наясно, че загуби ли мача с Левски, Кирил Домусчиев ще му посочи вратата. Чичо Гошо дори вече загатна, че ще гони победа, но не на всяка цена. Вярно изоставането от ЦСКА може да се увеличи с няколко точки, но както добре знаем всичко в първенството ще бъде решено по време на очертаващите се като безкрайно интересни плейофи.  Гостите от София пък биха били доволни и на точка, която ще бъде сериозен бонус в борбата им за така жадуваната първа шестица. Пункт или три насред „Лудогорец Арена" ще бъде положителен знак за работата в Левски и ще даде допълнителна увереност на Стойчо Стоев и компания.


Човекът, който може да изкара мачът извън контрол е главният арбитър Николай Йорданов. Реферът многократно е определян като най-големия фен на Лудогорец  сред съдиите, а това със сигурност ще даде повод и за много коментари от страна на силните хора в Левски. Ники е добре познат и като човек, който обича да тушира напрежението с множество картони. Като цяло доста хазартен избор, който може да нанесе непоправими последствия върху дербито.

Не ни остава нищо друго освен да изчакаме до последния ден от седмицата, когато Лудогорец и Левски ще ни покажат дали желанието за победа ще надделее, или страхът от загубата ще убие красотата в това магнетично съперничество между „зелени" и „сини".