Пътят към Лисабон минава през Мадрид! На 22 и 23 април, само в рамките на 24 часа, испанската столица ще приеме първите полуфинални двубоя от Шампионската лига. Последният жребий в турнира е факт и той отреди: Реал срещу Байерн и Атлетико срещу Челси.

За Реал и Байерн отдавна всичко е казано. Това е сблъсък, достоен за финал. От началото на века двата отбора направиха няколко паметни двубоя, които превърнаха съперничеството им в едно от най-великите на Стария континент. Вече повече от десетилетие Кралския клуб тръпне в очакване на Десетата. Това е цел №1 на Перес и Анчелоти е наясно, че може да загуби поста си, ако се провали в Европа.

През последните 3 години Реал неизменно отстъпва на полуфинал, а нов крах на този етап едва ли ще се понрави на капризните фенове на Белия балет. Кристиано Роналдо прави сигурно най-добрия сезон в кариерата си и може да се окаже големият коз на испанците в двата дуела.

В Байерн напрежението се очертава да бъде по-малко. Или поне на хартия е така. Първо тимът е действащ шампион на Европа и това ще бъде така докато (и изобщо ако) бъдат спрени. Второ - баварците спечелиха титлата в Германия (през март!!!) и ще имат възможността да се концентрират изцяло върху битките в Европа. Трето - едва ли има треньор в света, който знае по-добре от Гуардиола как да се справи с Реал Мадрид. Накрая, но не на последно място - факторът домакинство. Вторият полуфинал ще се играе в Мюнхен, а по традиция Реал не пази особено щастливи спомени от гостувания в този град и в Германия като цяло.

В другия полуфинал се очертава да бъде още по-мъгливо. От една страна Челси е категорично по-опитният и класен отбор, който разполага и с по-опитен треньор. От друга обаче Атлетико продължава да бъде единственият (!!!) отбор, който няма загуба в тазгодишното издание на Шампионската лига. Едва ли преди сезона и най-смелите фенове на „дюшекчиите" са мечтали, че тимът им ще достигне до полуфинал в Шампионската лига.

Има и нещо друго - да не забравяме, че Атлетико е и лидер в Ла Лига и продължава битката на два фронта! За мен това е и големият коз на Челси. Лондончани сякаш се примириха, че трудно ще станат шампиони в Англия и ще могат да се ориентират изцяло към Европа, за разлика от Атлетико. Нещо повече - колкото и да впечатляват мадридчани през сезона, за никого не е тайна, че Диего Симеоне разчита на една група от 14-15 футболиста. А в края на сезона умората е фактор, който не трябва да се пренебрегва.

И в заключение един любопитен факт. Спомняте ли си как започна сезонът в Европа - с традиционния мач за Суперкупата, в случая между Байерн и Челси. Два двубоя делят Гуардиола и Моуриньо от възможността и да закрият сезона. Какво мислят по въпроса мадридските тимове - предстои да разберем.