Може и на мнозина това твърдение да се стори преувеличено или дори смешно, но двубоят между Аякс и Пари Сен Жермен тази вечер няма да е просто един футболен мач, пък макар и от Шампионската лига.

Това ще е сблъсък на две философия, две реалности. Неприлично богатите ПСЖ, собственост на кралската фамилия на Катар и Аякс, който се придържа (от немай къде) към изконните ценности не футбола - собствени кадри от школата и „фирмен" стил на игра.

Двата клуба не биха могли да са по-различни. Единият основан през 70-та, без особено минало но с бляскаво бъдеще. Другият - над 100-годишен, клубът, оказал най-голямо влияние изобщо в развитието на играта футбол, но... със сиво бъдеще, обещаващо дълги сезони на посредственост,поне що се касае до европейски футбол.

Цялата моментна селекция на Аякс се оценява на малко повече от 75 милиона евро, поне по данните на transfermarkt.de, колкото и те да имам само ориентировъчен характер. За сравнение, само за защитниците Тиаго Силва и Давид Луис, ПСЖ даде 91 милиона.

Дори и когато спечели за последен път Шампионската лига преди 20 години, Аякс вече не беше сред най-заможните отбори на континента. Работата е там, че през последните две декади, разликата между най-богатите и всички останали стана абсурдно, отвратително, безнадеждно голяма.

Богатството на клубове като Байерн, Манчестър Юнайтед, Реал Мадрид и Пари Сен Жермен нарастна наистина до невъобразими граници.

ПСЖ, с арабските си собственици, доведени лично от бившия френски президент Никола Саркози и със съдействието на президента на УЕФА Мишел Платини, както се шушука във футболните среди е едно модерно футболно чудовище, докато Аякс си е типичен представител на „Старата школа".

Така че, мачът тази вечер, на който повечето фенове у нас дори няма да обърнат особено внимание, всъщност е много, много важен. Ако Аякс победи, което със сигурност не е невъзможно, но би било много трудно, то това ще бъде един ясен сигнал, че футболът винаги ще си остане добрият стар футбол, ритане на топка, доказване на майсторством дух и мъжество, независимо колко петродолари се наливат и колко големи реклами красят билбордовете на Шанз-Елизе.

Ще бъде една спечелена битка срещу големите пари. Защото войната отдавна е загубена...