Информация за отбора

На 10 април 1913 г. след сливането на два столични отбора - „Ботев“ (създаден през 1909 г.) и „Развитие“ (създаден през 1910 г.) се създава Софийски спортен клуб „Славия“. Момчетата от „Ботев“ били вече запознати с футболната игра, имали бели екипи и футболна топка, закупена от немската фирма „Валтерпрух“. Името „Славия“ избрали като символ на славянството, но и защото вече били чували за едноименния чешки отбор, от който се надявали да получат поощрение.

Славия е преименувана много пъти през своята история: „Строител“ (1949-50), „Ударник“ (1951-56), „ЖСК Славия“ (1969-71, когато е обединена с Локомотив (София)). Само веднъж отборът е изпадал от А група – през 1951 г. (след като е бил на второ място през 1950 г.), но на следващата година отново се завръща в лидерската група без загуби във втора дивизия.

11 август 1913 г. – Състои се първият официален мач на „Славия“ – със ФК Савата (1:0 ). Голмайстор е Борис Шаранков.
15 април 1915 г. — Първа приятелска среща между Славия и Левски София, завършила с победа (1:0) за „белите“.
3 октомври 1923 г. – с крепостен акт 271 клубът става собственик на терен до Руски паметник и започва строеж на свой собствен стадион.
1924 г. – Славия става първият футболен клуб у нас, който ангажира треньор от чужбина. Това е Вили Щейскал от „Рапид“ (Виена), който ръководи отбора в продължение на един сезон.
10 юни 1925 г. – За пръв път български клубен отбор гостува в европейска страна – Славия играе в Италия и печели три победи от 4 мача.
1926 г. – Футболистът на „белите“ Георги Григоров-Фурлана е първия български международен съдия по футбол.
12 март 1958 г. – започва изграждането на сегашния спортен комплекс на Славия в квартал Овча купел.
4 юни 1996 г. — След 53-годишно прекъсване ФК „Славия“ печели шампионската титла на България.
13 август 1999 г. – Славия се регистрира по Търговския закон в България и става Професионален футболен клуб "Славия“ АД - София

Успехи

Шампион на България (1928, 1930, 1936, 1939, 1941, 1943 и 1996 г.)
Вицешампион (1926, 1932, 1934, 1950, 1954, 1955, 1959, 1967 и 1980 г.)
Седемкратен бронзов медалист (1964, 1965, 1966, 1970, 1973, 1982 и 1986 г.)
Седемкратен носител на Националната купа (1952, 1963, 1964, 1966, 1975, 1980 и 1996 г.)
Финалист за Националната купа (1932, 1934, 1954, 1972, 1981 г.)
Седемкратен участник в КНК. Първият български отбор, класирал се на полуфинал за КНК — през 1967 г. — губи от Глазгоу Рейнджърс. Четвъртфиналист през 1981 г.
Двукратен балкански клубен шампион (1986 и 1988 г.). Финалист през 1977 г.